Художественият обект и отвъд него
Един от горещите диалози в съвременното изкуство през последните няколко десетилетия е между чистата визуалност и мистификацията, между издигнатата в култ самодостатъчност на правоъгълника и властта на словото, между естетическото въздействие и предизвикателното разрушаване на неговите крехки параметри. През годините тези две посоки са приемали различни форми и очертания, дори понякога противопоставяйки се на собствените си предшественици. Независимо от това конфликтът продължава да съществува, поддържащ различно количество привърженици от двете страни на разделителната линия. Изложбата на Валентин Стефанов, Васил Попов и Кольо Карамфилов в Центъра за изкуство "Ата" донякъде очертава този проблем в рамките на съвременното българско изкуство.
Цикълът "Анонимно" на Кольо Карамфилов представя автора в неговата най-силна светлина: опоетизиране на пластическите възможности на естествения материал и постигане на въздействаща иконичност на изображението. Ясно формулираните намерения, безупречното техническо изпълнение, добре намерените мащаби и съотнасяне на различни фактурни повърхности го причисляват към авторите, за които материалът винаги ще бъде източник на идеи, както и идеите могат да бъдат изказвани чрез простата изразителност на материала. Както алхимиците се опитват да извлекат злато в своите лаборатории, така и Кольо Карамфилов се стреми да концентрира максимално количество духовна енергия в минимални изразни средства (дори и редуцираният му до Кольо К. подпис издава този стремеж).
Васил Попов също цели да въздейства на инстинктите на зрителите чрез визуалната изразителност на своите работи - в случая пластични образи на три музикални пиеси. Използвайки повтарящата се форма на пирамидата, сама по себе си достатъчно сигнална, той провокира определена емоционална реакция. Чрез овластяването на формата и колорита художникът става рационален проводник на усещания, заявявайки по този начин и своето право да подрежда света по собствени правила.
Работите на Валентин Стефанов представят по-различна посока. Той показва Деня в образа на Кутия и се опитва да разчупи неговите рамки, разрушавайки математическите проекции на кубичната форма. Прозрачната плексигласова основа, въздействащата графика на печатните букви и цифри, линеарните образи на Деня-Кутия изявяват стремежа на художника да заявява неща, вместо да създава обекти в и без друго препълнения с тях свят. Подчертаната вторичност на материала и търсенията "отвъд обекта" приближават тези работи към опитите изкуството да се отърси от всякаква формална зависимост по пътя към бленуваното "тотално освобождаване".
Изложбата на Валентин Стефанов, Васил Попов и Кольо Карамфилов е наречена "Аксиома №7", а тя гласи: "Ако а=b и b=c, то a=c".
Идеята за заглавието е на Кольо Карамфилов и изразява желанието му да бъде подчертан възгледът за изкуството, който настоява на това "визуалното изкуство да бъде наистина визуално", да създава вместо да руши, да утвърждава вместо да отрича, да ражда удоволствие вместо нихилизъм. В известна степен обаче между позициите на авторите се е получило разминаване. И толкова по-добре, защото така се поддържа жив диалогът за смисъла и мястото на изкуството, което пък от своя страна е признак на движение.
Мария Василева