Неприлично бе наречена и така прозвуча премиерата на "Амарант данс студио" в зала 2 на НДК. Представени бяха "Аркада" - хореография на Лидия Стефчева-Кирилова, и "Венера на слънце" - хореография на Теодора Иванова. Танцьорите от "Амарант" - Теодора Иванова, Лидия Стефчева-Кирилова и Росен Михайлов, и гост-танцьорите от "Арабеск" - Теодора Стефанова и Милен Петров, демонстрираха своето съвършенство в извайването на формите, в разчупването на линиите по вертикал и хоризонтал, в различните положения на тялото и в многообразието и свободата на комбинациите.

Безспорно трупата придобива свой облик и своя пластика, които я отличават от останалите. Но за съжаление това има и обратна страна - почти всичките й постановки се реализират именно чрез тази пластика, а това вече е просто повторение. Повторение на видяното беше хореографията на Лидия Стефчева-Кирилова "Аркада" - движения, които сами по себе си са интересни, но те вече са почти визитна картичка на "Амарант" и нищо ново не ни показват, освен различното им прекомбиниране. Виждаме почти движения-цитати от различни предишни постановки на трупата, дори и костюмите, с полъха от епохата на Средновековието, ни напомнят нещо познато - "Муда земя" на същата трупа.

"Венера на слънце" на Теодора Иванова беше истинско естетическо изживяване - красива и самобитна пластика, леко обагрена в нюанси от индийски класически танц, развиваща се като спирала по сцената; движения, които създават свой собствен канон, като всеки следващ повтаря или пък видоизменя комбинациите на предишния. Чувства се индивидуалното изразяване и единството между танцьорите, обединени от "слънчевата" нега и от спиралата на живота, но все ти се иска и някаква по-голяма конкретност като съдържание или пък поне послание от автора.

Всяка премиера на "Амарант данс студио" се очаква с предвкусвана изненада. От една страна, поради абстрактните постановки, в които всеки път доброволно гадаеш какво се случва, от друга страна - поради вечно измамваните надежди. Очаквахме голи тела в "Муда земя" и не ги получихме, очаквахме поне нещо неприлично в новия спектакъл и неприлично бяхме измамени. "Амарант данс студио" се утвърждава на балетния небосклон не само с търсенията си в абстрактната пластика, но и с винаги превъзходните си костюми и програмки - естетически издържани и оставящи добър спомен и след като спектакълът отшуми. За трупа като "Амарант", която е без финансова определеност, помощта на спомоществователи като фондация "Бел епок", Центъра за изкуства "Сорос", НДК, "Polygram" и "Кафе "Либерте" е от съществено значение. "Амарант данс студио" ги заслужава. И дано бъдещите им спектакли ни изненадват повече чрез пластиката и съдържанието, отколкото чрез външните фактори.

Анелия Янева