Изложбата в СГХГ за първи път представя арменските художници в България. Напуснали своята родина по принуда през различни периоди на историята и времето, арменските емигранти се пръскат по света. Те отдават сили, енергия и талант на народа, който ги е приел и приютил. С България и нейната история те са свързани отдавна, далеч назад през вековете. Вглеждайки се в техните съдби, въпреки несгодите на емигрантския живот, творците арменци остават верни на призванието си и заемат своето място в историята на изкуството.
Десетките картини, графични творби и скулптурни произведения, извадени от депата на държавни галерии, събрани от частни колекции и наследници, излизат днес от забравата и направиха възможна една културна ретроспекция на изкуството на арменските художници от 1897 до 1997 г. Представено с по няколко творби, изкуството на арменските творци, живели и работили в България, предлага на специалистите и широката публика да открият практически неизвестните имена на Михран Гарабетян, Капамаджиян, Вартанян, Хайк Папазян, Карл Шахвеледян, Стефан Сакларян. Да си припомнят талантливи творци като Григори Агаронян, Диран Саркисян, Аведис Асланян, Воскан Атамян, Нанет Баклаян, Бедиг Бедросян, Камер Медзадурян, Александър Хачатурян, Хилда Харитинова, Ардаш Тавукчиян. Да се срещнат с утвърдени имена, участващи активно в художествения живот на страната и чужбина, като Рафи Шехирян, Гаро Мурадян, Маргарита Московян, Вирджиния и Асадур Маркарови, Крикор и Мъгърдич Касапян, Онник Каранфилян, Соня и Едмонд Демирджиян, Агоп Гемджиян, Йохан Артинян, Хари Арабян, Мари Басмаджиян. И да види най-младите творци, на които им предстои дипломиране - Ани Бабикян, Деница Парикян и Мария Ева Бичакджиян.
Когато сега се опитваме да възстановим картината на арменското творчество в България през такъв дълъг период - 100 години, не можем да не отчетем разнообразието на художествения живот в различните години. От една страна е стиловото многообразие на десетилетията, а от друга страна, е разнообразието на пластически почерци и образни светове на всеки отделен художник. Цялата тази реконструкция на арменската културна общност ни довежда до въпроса какво е мястото на това изкуство в контекста на българското изобразително изкуство. През годините те са търсили подкрепа вътре в диаспората, в своята среда, език и традиции, но не са национално затворени, а се явяват като отворена витална система, показваща естествено и близко общуване с българските творци. Освен свободните им творчески изяви като художници, арменците са учители, преподаватели в Националната художествена академия, илюстрират и оформят книги, сътрудничат на периодичния печат, творят в театъра, проектират за промишлеността, работят с архитекти за паметници, украса на фасади и оформление на околната среда. Тяхната реализация е пълноценна и тясно свързана с българското общество.
Изложбата "Арменски художници в България" предлага на по-възрастното поколение едно връщане към спомена за общуване и творчество. На по-младите - да преоткрият забравени имена, да се срещнат със своите връстници. А за повечето българи това е една новост като цяло. Мнозина знаят пет-шест имена на арменски творци, а експозицията предлага 50. За пръв път събрани в едно пространство, творбите на арменските художници създават своя атмосфера и имат свое въздействие. Но това е само видимата страна, краят на един дълъг и нелек процес на търсене, събиране на информация от държавни и частни архиви, на творби от галерии и колекции, на обединяване на много хора около една цел - спечелване на доверие и финансова помощ, за да се получи изложбата.
В края на декември изложбата ще приключи гостуването си в СГХГ, но пред нея се очертават възможности да бъде показана и в други градове, не само в България. В средата на месеца ще бъде представен и каталог към тази изложба като един траен и ценен документ срещу забравата и начало на бъдещи изследвания, защото по темата "арменски художници в България" все още има какво да се уточнява, да се проучват и допълват факти.
Аделина Филева