Дигиталното битие

Никълъс Нигропонте - гуру на дигиталната култура, както го нарича пресата, - е основател и директор на медийната лаборатория в Масачузецкия технологичен институт. Представените тук (със съкращения) текстове са от неговия бестселър Being Digital, изаден от Alfred A. Knopf, Ню Йорк, през 1995 г. Някои от статиите в книгата са публикувани за първи път като седмични колонки в американското списание Wired.

Когато всички медии са битове

Дигиталната форма ви позволява да доставяте сигнал с добавена информация, която поправя грешки като телефонния брум, радиосмущенията и телевизионния сняг. Във вашия компактдиск една трета от битовете сe използват за корекция на грешките. Подобни техники могат да бъдат приложени към телевизията, за да може всеки дом да получава програма със студийно качество - толкова чиста, че лесно можете да я сбъркате с така наречената висока разделителна способност.
Коригирането на грешките и компресирането на данните са двете очевидни предимства на дигиталната телевизия. Можете да вкарате четири телевизионни сигнала със студийно качество в същата честотна лента, която преди събираше само един аналогов телевизионен сигнал, пълен с шум. Осигурявате по-добра картина и потенциално взимате четворен дял от аудиторията и от печалбите. По-качественото и по-ефикасното доставяне са това, за което повечето медийни ръководители мислят и говорят в контекста на дигиталното битие. Ала както Троянският кон, последиците от този дар ще бъдат изненадващи. В дигиталното битие ще се появят изцяло ново съдържание, нови играчи и нови икономически модели. Когато всички медии бъдат дигитални, ще се наблюдават два фундаментални и незабавни ефекта.
Първо, битовете се смесват с лекота. Те могат да бъдат използвани заедно или поотделно. Смесването на аудио, видео и данни се нарича мултимедиа; звучи сложно, но не е нещо повече от смесени битове.
Второ, роден е нов вид битове - бит, който ви разказва за другите битове. Тези нови битове обикновено са "глави" (които ние никога не виждаме), добре познати на вестникарите, които ги пишат, за да идентифицират текста. Подобни "глави" са познати и на учените, които са помолени да осигурят набор от ключови думи за техните статии. Тези битове могат да бъдат таблица със съдържанието или описание на данните, които следват. Върху вашия компактдиск и сега има прости "глави", които ви позволяват да преминавате от една песен към друга, а в някои случаи съдържат и данни за музиката. Тези битове са невидими за аудиторията, но разказват на вас, на вашия компютър, или на специалното развлекателно устройство за сигнала.
Тези два феномена, смесените битове и битовете-за-битовете, променят медийния пейзаж толкова рязко, че видеото по поръчка или участието в електронни игри по кабела стават тривиални - върхът на много по-дълбок айсберг. Помислете за последиците от излъчването на телевизионно предаване като данни, които включват компютърно описание на самите себе си. Можете да записвате според съдържанието, а не според времето или канала. А какво ще кажете за несложно дигитално описание, което може да генерира за получателя програма в аудио, видео или текстова форма? И ако пренасянето на такива битове не изисква усилия, какво надмощие ще имат над вас и мен големите медиакомпании? Дигиталното битие задава подобни въпроси. То създава възможност от цялата нова комбинация на източници да произлезе ново съдържание.

Къде живее интелигентността

Телевизията е пример за медиа, в която цялата интелигентност е в точката на източника. Изпращачът предопределя всичко и получателят само взима онова, което телевизорът хваща. Фактически, на кубичен инч, вашият днешен тв-приемник е може би най-глупавото устройство в дома ви (дори не говоря за програмите). Ако имате микровълнова печка, тя вероятно е снабдена с повече микропроцесори отколкото телевизорът ви. Вместо да си мислите, че следващата еволюционна стъпка в телевизията е увеличената разделителна способност, по-добрият цвят или повече програми, помислете за промяна в разпределението на интелигентността - или, по-точно, преместването на известно количество интелигентност от изпращача към получателя.
При вестника също цялата интелигентност е в изпращача. Но медиата на голямоформатната хартия осигурява известно облекчение в "еднообразието" на информацията, и може да бъде консумирана по различен начин, от различни хора, по различно време. Ние прелистваме и плъзгаме поглед по страниците, водени от заглавията и изображенията, като всеки от нас третира много различно еднаквите битове, доставяни на стотици хиляди души. Битовете са същите, но читателската култура е различна.
Един от начините да се види дигиталното бъдеще е да се зададе въпросът дали качеството на една медиа може да бъде пренесено върху друга. Може ли телевизионното изживяване да бъде като това от вестника? Много хора мислят, че вестникът е по-задълбочен от телевизионните новини. Трябва ли да бъде така? По същия начин телевизията се приема за по-богато сетивно изживяване от вестника. Трябва ли да бъде така?
Отговорът е в създаването на компютри, които могат да филтрират, сортират, подреждат и управляват мултимедиата вместо нас - компютри, които четат вестници, гледат телевизия, и действат като редактори, когато поискаме да го правят. Такъв вид интелигентност може да живее на две различни места.
Тя може да бъде в изпращача и да действа така, сякаш имате собствени писатели, сякаш "Ню Йорк Таймс" публикува вестник само в един екземпляр, съобразен с вашите интереси. В този пример малък набор от битове е съставен специално за вас. Битовете са филтрирани, подготвени и са ви изпратени, за да бъдат отпечатани в дома ви, или за бъдат показани по-интерактивно върху електронен дисплей.
Вторият вариант е вашата система за редактиране на новини да бъде в приемника, а "Ню Йорк Таймс" да изпраща много голямо количество битове, може би пет хиляди различни текста, от които машината подбира няколко, според вашите интереси, навици, или планове за деня. Интелигентността е в приемника, а глупавият изпращач безразборно доставя всичките битове на всекиго.
Бъдещето няма да бъде едното или другото, а и двете.

Книги без страници

Хипермедиата е разширение на хипертекста - понятие за наратив, вътрешносвързан във висока степен, или пък съчленена информация. В една отпечатана книга изреченията, параграфите, страниците и главите са подредени не само от автора, но и от физическата конструкция на самата книга. Една книга може да осигурява случаен достъп и погледът ви може да разглежда доста хаотично, но тя завинаги е фиксирана от ограниченията на три физически измерения.
В дигиталния свят е друго. Информационното пространство по никакъв начин не е ограничено от три измерения. За да бъде изразена някаква идея или просто за тренировка на мисленето, лесно може да се направи многомерна мрежа от точки за по-нататъшно разработване или от аргументи, които могат да бъдат употребени или игнорирани. Трябва да си представяме структурата на текста като комплексен молекулярен модел. Късовете информация могат да бъдат премествани, изреченията разширявани, а думите да бъдат обяснявани в отделно каре. Подобни вътрешни връзки могат да бъдат създадени или от автора по време на "издаването", или по-късно от читателите.
Мислете за хипермедиата като за набор от еластични послания, които могат да се разтягат и свиват според действията на читателя. Идеите могат да бъдат представяни и анализирани в множество нива на детайлност. Може да виждате различи сюжетни линии, като при огледалата в бръснарницата - образ-в-образа-в-образа.
Взаимодействието е имплицитно във всички мултимедии. Ако търсеното изживяване беше пасивно, то субтитрираната телевизия и кино биха изчерпали дефиницията за комбинирани видео, аудио и данни.
Мултимедийните продукти включват и интерактивна телевизия, и компютри с възможности за видео. Разликата между тях е тънка, изтънява, и в крайна сметка ще изчезне. Много хора (особено родители) мислят за "интерактивното видео" с представите си за "Нинтендо", "Сега" и други подобни игри, които предизвикват тикове. Телевизията на бъдещето обаче няма задължително да изисква хиперактивността на персонаж от електронна игра или физиката на Джейн Фонда.
Днес мултимедиата е изживяване край бюрото или във всекидневната, защото апаратът е толкова тромав. Дори лаптоповете, с техния дизайн на мидена черупка, не са особено персонални информационни устройства. Малките, ярки, тънки, гъвкави дисплеи с висока разделителна способност ще променят драматично всичко това. Мултимедиата ще заприлича на книга, тя ще бъде нещо, с което можете да се пъхнете в леглото, да водите разговор, или пък то да ви разкаже приказка.
Важно е да мислим за мултимедиата като за нещо повече от частен панаир на личния свят, където се смесват определени парчета видео, аудио и данни. "Преводът" от едно в друго е истинското поле за развитие на мултимедиата.

Безмедийност

В дигиталния свят средството не е посланието. То е негово въплъщение. Посланието може да има няколко въплъщения, които автоматично се създават от едни и същи данни. В бъдеще издателят ще изпраща струя битове, които могат да бъдат преобразувани от получателя по множество различни начини. Същите битове могат да бъдат гледани от зрителя от различни перспективи.
Например при спортните събития. Пристигащите футболни битове могат да бъдат преобразувани от компютъра-телевизор така, че да ги възприемате като видео; да ги чувате през говорителя; да ги виждате като диаграми на играта. Във всеки от случаите това е същата игра и същият сбор от битове. Когато тези битове са включени само като звук, акустичната медиа ви кара да си представяте действието (и ви позволява да карате кола в същото време). Когато тези битове са превърнати във видео, на въображението е оставено по-малко, а тактиката на играта е по-трудна за виждане (заради мелето). Когато битовете са показани като диаграма, бързо стават ясни стратегията и отбраната. Ще бъде възможно превключването между трите начина.
Помислете за CD-ROM издание по ентомология. Неговата структура ще прилича много повече на тематичен парк, отколкото на книга. То ще бъде използвано от различни хора по различен начин. Архитектурата на комара би могла да бъде представена най-добре в чертежи, неговия полет - чрез анимация, а неговият шум - (очевидно) чрез звук. Но не е задължително всяко въплъщение да бъде отделна база данни или отделен мултимедиен вариант. Всички те могат да произлизат от едно представяне или да бъдат "превеждани" от една медиа в друга.
Подобни разсъждения предполагат идеята за флуидно движение от една медиа към друга, когато едно и също нещо може да се каже по няколко начина: ако не си го разбрал първия път, позволи ми (на машината) да ти го покажа като анимационен филм или като триизмерна диаграма. Този род държание на медиата може да включва всичко - от филми, които се самообясняват с текст, до книги, които сами се прочитат с нежен глас.

Персонални филтри

Представете си електронен вестник, който ви е доставен у дома във вид на битове. Приемете, че той е изпратен към магичен, тънък като хартия, гъвкав, водоустойчив, безжичен, лек и ярък дисплей. Тази форма на интерфейс възкресява от човешката история очарованието на заглавията и оформлението, типографските репери, изображения и техники за улесняване на разглеждането. Ако е направено добре, това е прекрасна новинарска медиа. Ако е направено зле, това е ад.
Има друг начин да се погледне на вестника - като на интерфейс за новините. Вместо да чететете онова, което другите решават, че е новина и че си струва мястото, в дигиталното битие икономическият модел при подбор на новините ще се промени и това ще позволи вашите интереси да играят по-голяма роля, ще вкара в употреба изрезките от монтажната стая, които не намират място сред популярното търсене.
Представете си бъдеще, в което вашият дигитален агент може да чете всичко по новинарските кабели и по вестниците, да хваща всяко радио- и телевизионно предаване на планетата, и след това да конструира персонализирано резюме.
Вестникът се чете много различно в понеделник сутрин и в събота следобед. В 7 сутринта в работен ден вие прелиствате вестника, и това е начин за филтриране на информацията и персонализация на общия набор от битове, които са били изпратени към стотици хиляди домакинства. Повечето хора са склонни да изхвърлят цели коли от вестниците без, дори да ги погледнат, те разглеждат част от останалото и четат много малко в детайли.
Какво ще стане, ако вестникарска компания би желала да ви предостави целия си персонал за едно "ваше" издание? Тя би смесила водещите новини с "по-малко важни" истории, според познанствата ви, според това с кои хора ще се видите утре, и според местата, които ще посетите, или от които току-що се връщате. Ще пише репортажи за компаниите, които познавате. Фактически при тези условия вие бихте могли да пожелаете да платите на бостънския "Глоуб" много повече за десет страници, отколкото за сто, ако сте сигурни, че ви доставя правилния набор от информация. Ще консумирате всеки бит (няма спор). Наречете това "Всекидневникът за мен".
В събота следобед, обаче, може да желаем да възприемаме новините с много повече спокойствие, научавайки за неща, за които никога не сме знаели, че ни интересуват, да бъдем предизвикани от кръстословицата, да се посмеем с Арт Бъкуалд и да намираме изгодни предложения за покупки в рекламите. Това е "Всекидневникът за нас". Последното, което бихте искали в дъждовен съботен следобед, е стриктен интерфейс-агент, който премахва наглед неподходящия материал.
Това не са две отделни състояния, черно и бяло. Ние сме склонни де се движим между тях, и според времето, с което разполагаме, часа, или нашето настроение, ние ще искаме по-ниски или по-високи степени на персонализация. Представете си компютърен дисплей за новините, който има копче, с което да усилвате или намалявате персонализацията. Можете да имате много подобни контролни копчета, включително и плъзгач, който се движи отляво надясно - и буквално, и в политическия смисъл, - за да модифицира статиите за обществените дела.
Тези контролни "копчета" променят вашия прозорец към новините, и като размер, и като редакционен тон. В далечното бъдеще интерфейсните агенти ще четат, слушат и гледат всяка история в нейната цялост. В близкото бъдеще процесът на филтриране ще стане възможен с използването на "главите".

Отвъд демографията

Преходът от индустриалната към постиндустриалната - или информационната - ера беше дискутиран толкова много и толкова дълго, че може би не сме забелязали как преминаваме в постинформационната ера. Индустриалната ера, в голяма степен ера на атомите, ни даде концепцията за масовата продукция, с икономията, която идва от производството с унифицирани и повторяеми методи на всяко място и по всяко време. Информационната ера, ерата на компютрите, ни показа същата икономика на растежа, но с по-малко отношение към мястото и времето. Производството на битове може да става навсякъде, по всяко време и, например, да се движи между борсите в Ню Йорк, Лондон и Токио, сякаш те са свързани машинни части.
В информационната ера масмедиите станаха по-големи и по-малки едновременно. Новите форми като CNN и "USA Today" стигнаха до по-големи аудитории и направиха издаването по-широко. Списанията за отделни ниши, продажбите на видеокасети и кабелните услуги бяха примери за специализирано разпространение, стигащо до малки демографски групи. Масмедиите станаха едновременно по-големи и по-малки.
В постинформационната ера аудиторията често се състои от един човек. Всичко е направено по поръчка и информацията е пределно персонализирана. Широко поддържано предположение е, че индивидуализацията е екстраполация на тясноспециализираното издаване: вървите от голяма група към все по-малка, в крайна сметка - към индивида. Когато знаете моя адрес, семейното ми положение, възрастта ми, приходите ми, марката на колата ми, моите покупки, навиците ми за пиене, данъците ми, вие имате мен - демографската единица един човек.
Подобни разсъждения напълно пропускат фундаменталната разлика между дигиталното битие и тясноспециализираното издаване. В дигиталното битие аз съм себе си, не съм статистическа величина. Това "себе си" включва сведения, които нямат статистическо или демографско значение. Къде живее тъща ми, с кого съм вечерял снощи и в колко часа излита самолетът от Ричмънд този следобед - за това изобщо няма корелация или статистическа база, от която да се изведат съответни специализирани услуги. А тъкмо тази уникална информация за мен предопределя новинарските услуги, които бих искал да получа за някой подозрителен малък град, за не толкова популярна личност и (днес) за очакваните метеорологични условия във Вирджиния. Класическата демография не отчита дигиталния индивид. Мисленето за постинформационната ера като за неограничена демография или ултрафокусирано тясноспециализирано издаване е толкова персонализирано, колкото "Направи го по свой начин" на Бъргър Кинг.
Истинската персонализация предстои. В постинформационната ера става дума за познание отвъд времето: машини, които разбират индивидите със същата степен на деликатност (или повече), която можем да очакваме от другите човешки същества, включително идеосинкразиите (като това винаги да носиш фланелка на сини райета) и изцяло случайните събития, добри или лоши, в непрекъснатия разказ на нашия живот.
Например, когато е чула това от агента на магазина за напитки, машината може да поднесе на вниманието ви разпродажбата на шардоне или на бирата, за която знае, че гостите, които ще доведете на вечеря утре, са харесали миналия път. Тя може да ви напомни да оставите колата в сервиз близо до мястото, където отивате, защото колата й е казала, че се нуждае от нови гуми. Тя може да ви покаже рецензия за нов ресторант, защото знае, че отивате в същия град след десет дни, а в миналото, изглежда, сте били съгласни с този рецензент. Всичко това е базирано на модела за вас като индивид, а не като част от група, която би купувала определен вид шампоан или паста за зъби.

Себепознаващи се сигнали

Най-добрият начин да се справиш с масивното количество съществуваща телевизия е въобще да не се занимаваш с нея. Нека агентът го прави.
Въпреки че бъдещите изчислителни машини ще бъдат способни да разбират видеонаратива толкова, колкото и вие или аз, през следващите 30 години машинното разбиране на видеосъдържанието ще бъде ограничено само до много специфични области, както разпознаването на лица. Доста далеч сме от това компютърът да разбира, че Сейнфилд току-що е загубил поредната си любовница. Затова имаме нужда от онези битове, които описват разказа с ключови думи и данни за съдържанието.
През следващите няколко десетилетия битовете, които описват другите битове, таблиците на съдържанието, индексите и резюметата ще се увеличават в дигиталното издаване. Резултатът ще бъде поток битове с толкова много информация в "главите", че вашият компютър наистина ще може да ви помогне да се справите с масивното количество съдържание.
Моят видеорекордер на бъдещето ще ми казва, "Никълъс, докато те нямаше, прегледах пет хиляди часа телевизия, и ти записах шест сегмента, общо четиридесет минути. Твой състудент беше в програмата "Днес", имаше документален филм за Додеканеските острови, и т. н." Компютърът ще прави това, преглеждайки "главите".
Същите битове в "главите" работят много добре и при рекламата. Ако търсите нова кола, може да имате реклами само за коли на екрана си тази седмица. Нещо повече, автомобилните компании могат да пускат локална, регионална и национална информация в "главите"- така ще бъдат включени и разпродажбите на дилърите в съседство с вас. Това може да бъде разширено в цял канал за пазаруване, който, за разлика от QVC, продава само неща, които наистина искате, а не циркониеви пръстени.
Битовете-за-битовете променят излъчването тотално. Те ви дават лопатка, с която да изровите интересуващото ви и снабдяват мрежата със средства да ги пренесе до всяко ъгълче или пролука, които ги искат. Най-сетне телевизионните мрежи ще се научат какво е мрежа.

Дигиталната персона

Една от причините, поради които говорещите коли бяха непопулярни, е, че те имаха по-малко личност отколкото морското конче.
Въобще нашето мнение за личността на компютъра произтича от всички неща, които той прави по-лошо. А обратът е възможен. Веднъж се скъсах от смях, когато програмата за проверка на правописа откри моето неграмотно aslo и гордо предположи, че asshole е правилното.
Малко по малко компютрите придобиват личност. Дребен, но много стар пример е софтуер, който показва на екрана малък телефон с лице. Двете очи гледат към списък на етапите процеса на свързването и щом компютърът приключи една стъпка и премине към следващата, очите преминават надолу по списъка. Лицето се усмихва накрая, ако връзката е била успешна, и се намръщва, ако не е била.
Това не е толкова фриволно, колкото звучи. Личността на машината я прави забавна, отпускаща, полезна, приятелска и по-малко "механична" по дух. Обучаването на новия персонален компютър ще прилича на домашно дресиране на кученце. Вие ще имате възможност да купувате личностни модули, които включват поведението и стила на живеене на литературни персонажи. Ще имате възможност да купите личността на Лари Кинг за вашия интерфейс на вестник. Хлапетата може би ще искат да препускат из мрежата с доктор Сеус.
Аз не предлагам да бъдете прекъсвани от тъпи шегички посред писането на важно съобщение. Но предполагам, че стилът на взаимодействие може да бъде много по-богат от простите звуци при натискане на бутона на мишката, звънливи гласове или повтарящи се светкавици при съобщения за грешка. Ще виждаме системи с хумор, системи които ви побутват с лакът. Дори такива, които са строги и дисциплиниращи като баварска гувернантка.

Никълъс Нигропонте
От английски Борислав Борисов