Уайт Снейк- Отвън

Ако някой все още не е разбрал как "София Мюзик Ентърпрайсис" организира концерт, честно казано, не му препоръчвам да се уверява лично, това може да се окаже преживяване опасно за живота. Защо ли? Ами защото прословутите организатори явно са избрали не само възможно най-недомисления, но и застрашаващ живота начин. Силните емоции, които се опитаха да доставят на българските фенове на "Уайт Снейк", бяха с разнороден характер, а някои от тях можеха да бъдат и с фатален край. Или казано по друг начин, "София Мюзик Ентърпрайсис" буквално се подиграха с любовта на почитателите на Дейвид Ковърдейл. Ето как изглеждаше Зимният дворец отвън часове и минути преди дългоочаквания концерт.
Битката между хилядите фенове, ценители или просто наблюдатели, беше на живот и смърт. Напрежението в екзалтираната тълпа се покачваше неимоверно с всяка изминала минута, когато хората буквално бяха пресовани от поредния неудържим тласък на нетърпеливото мнозинство. В един момент положението стана критично, защото беше невъзможно както връщането назад, така и оказването на медицинска помощ, ако, не дай, Боже, се наложеше на някого. Хората със слаба психика или някакви здравословни проблеми можеше като нищо да се разделят не само с концерта, но и с живота си. Това се отнасяше и за останалите, които стоически издържаха... но до един момент. Защото тълпата е страшно нещо - когато те повлече, не ти остава нищо друго, освен да разчиташ на божията благословия или просто да се отпишеш. Прочутата Сартърова мисъл "Адът, това са другите" в тази ситуация важеше с пълна сила. А сред това стълпотворение имаше и майки с малки деца...
Е, питам ви тогава, уважаеми господа организатори, кой от вас щеше да поеме вината при евентуални инциденти и не дай, Боже, други случаи? И щяха ли да тежат те на съвестта ви? Или просто всичко щеше да отмине ей така, без много шум, пък всеки за себе си и така до следващия концерт?
Във всяка цивилизована държава това е подсъдимо и санкциите в най-добрия случай са отнемане на лиценз. Така че правете си сметка, уважаеми господа, когато се опитвате да организирате концерт, а може би е необходимо да се замислите дали въобще трябва да го правите. Защото това, на което бяхме свидетели, беше всичко друго, но не и организация, тъй като организацията е и отговорност, а такава определено липсваше. Явно от "София Мюзик Ентърпрайсис" не са взели добър пример от западните си колеги и в опита да достигнат техните стандарти са пропуснали нещо много важно.
А всичко можеше да бъде много по-различно... Защо трябваше да се задържа тълпата до последния момент, когато охраната можеше да започне да пуска много по-рано и всички да влязат бавно и спокойно и да се избягнат ексцесиите? Защо трябваше да се стига до крайности и вместо въодушевени и с приповдигнато настроение, хората да влизат в залата разтреперани, пребледнели и дори разплакани? На тези въпроси естествено биха могли да отговорят само господата организатори, но интересно как биха се аргументирали.
За радост на феновете обаче старият рокдинозавър Ковърдейл успя да компенсира неприятните емоции със своя великолепен глас и неотразимо присъствие. Шоуто наистина беше изключително, но все пак остава едно голямо "но" за организаторите - което е равносилно на пълен провал.
Деница Динева