@ или краят
на докосването?

Спорът с такива идеолози на компютърните мрежи като един Никълъс Нигропонте или Бил Гейтс например, се оказва напълно безплоден, тъй като аргументите им са дълбоко противоречиви и тази противоречивост стига чак до същността на тяхното послание. Първо новите медии ни се представят като оздравители на обществото, като опора за дома и семейството; след което обаче ни вкарват в темата за отчуждението и самотата. Първо ни сервират като подарък електронната демокрация, след това, ни поднасят непознати досега в историята възможности за тоталитарна злоупотреба например чрез "съвсем нови форми на High-Tech-пропаганда" и фалшифициране на информацията. От една страна чрез компютъра "собствената ни глава" щяла "да стане най-важното средство за производство", а от друга страна, той се определя като по-висш духовно наследник на човека. Първо става дума за защитената "частна сфера в мрежата", а в после за безпримерното нарастване на публичната възможност за въздействие върху обществото с цел "създаване на нови форми на публичност". Кое от всичко това е вярно?
Електронните медии обещават на много хора, които цял живот са имали трудности с определянето на своята идентичност, да ги освободят окончателно от това напрежение. Всеки, който има проблеми с получената си по рождение идентичност, получава толкова "втори шансове", от колкото смята, че има нужда. Ще срещнем половин и четвърт хора, някакви дробни същества, които не разполагат с активно завоювана и утвърдена от живота идентичност, но затова пък с неограничено по брой множество от пасивни електронни идентичности в мрежата. Дори и онези, които не режисират идентичността си и се държат настрана от преднамереното стилизиране на личността с помощта на клавиатурата и мишката, дори и те, с всяко свое потребителско включване в мрежата, неизбежно получават един електронен двойник, една сянка, съставена от данните им. Получават втори биографии на развлеченията и мобилността, здравословното и финансово състояние, културата и потреблението, а, при определени обстоятелства, и институционална, правна и (сексуално)-поведенска биография. Целостността и континюитетът няма да съпровождат вече никого като тежащи му цял живот критерии за идентичност. Който пожелае, може да си смени кожата и да се появи на пазара с нова кожа!
Социалността включва близост. Гротескно недоразумение е, че захаросват предлаганите ни технологии за дистанционно обслужване с аргумента за вътрешно присъщия им социален капитал: solutions for a small plаnet (решения за малка планета). Когато при срещата с другия възприемането чрез сетивата на собственото ни тяло престава да играе решаваща роля, тогава причината за срещата вече не е желанието и потребността от другия. Не общителността ни кара да се скитаме из мрежата, а точно обратното - досадата от другия, страхът от физическото му присъствие. Ние вече не се движим към другия, не се свързваме с него в общо за двама ни пространство, а се отдалечаваме от него, систематично се разединяваме и раздвояваме. Това значи, че с множество постъпки и комуникативни актове вече не утвърждаваме общото желание и влечението към другия, а разпада, дисоциацията, в социалната необвързаност.
Изглежда сякаш само дистанцията може да предизвика отново интереса ни към дадена личност. Контактът с този, който има нещастието да живее врата до врата с нас, не си струва никакви усилия. Разстоянието, което някой поставя между себе си и другите, е като издигането в благородническото съсловие. Недостигащата суровина внимание получава най-вече този, който е "далече". Докато е бил тук, никой не се е интересувал от него. Наскоро мой колега, заминал като гостуващ лектор за една година в Бъркли, ми каза (по телефона), че колегите му никога не са му се обаждали толкова често, колкото сега, когато е в чужбина.
Близкият изчезва в полза на отсъстващия далечен. Социалното обаче е изградено само от хора в определена близост помежду им. Те, а не виртуални същества от далечни светове, гарантират неговата спойка.
Ако се скъса контактът с физически възприемания свят, социалното се разпада; новите форми на дистанционно свързване бележат края на докосваемостта, на непосредствения контакт, който е люлката на всичко социално. Дистанционните контакти, които ни дават новите медии, въвеждат модата на онези съвременни форми на недокосваемост, които правят възможно забравянето на социалното и като потребност, и като мисия.
Разбира се, с това не пропагандираме някаква фалшива социална романтика. Става дума за нещо съвсем друго: Истинската среща с истински другия е задължителна за развитието на човека като социално същество и не може да бъде заместена с нищо. Ако тази част от личността ни не бъде непрекъснато провокирана, има опасност тя да закърнее. Социалното общуване има също нужда от тренировки. Има много примери за хора, които са се затворили плътно вкъщи, и при които перспективата за среща на живо с другите прераства в кошмарен страх.
Тези хора вече не са способни да се справят със света извън входната врата на жилището си. Те полагат всякакви усилия и измислят какви ли не трикове, за да избягнат всичко, което ще ги доближи "на една ръка разстояние" до другите, приятели или врагове, роднини или случайни познати. Те търсят анонимността, от която същевременно страдат.
Психиатрите говорят за социални фобии и нови форми на агорафобия, за нов страх от нещата навън, от света извън къщната врата и градинката пред нея. Възрастни хора трябва отново да бъдат въвеждани стъпка по стъпка, като първолачета през първия им учебен ден, в социалния живот извън дома им, с много търпение, с въображение и под професионалното ръководство на психиатри. Налага им се да учат почти всичко отначало: как да съберат кураж да попитат непознат човек за пътя, но също и как да поискат да изгледат цялата колекция от вратовръзки в някой специализиран магазин. [...]
Колективната параноя в киберпространството е вариант на страха от среща, на страха например от сблъсък с действителността, в която собственото (американско) правителство, станало лакей на ООН, заговорничи срещу гражданите си; действителност, в която ни заплашва световното господство на комунисти и ционисти; в която Бил Клинтън е роден син на Фидел Кастро, а мултинационалната банкова система, златото на мормоните, съкровищата на Ватикана, парите на колумбийската наркомафия или на саудитските шейхове отдавна държат в смъртната си хватка родната икономика и обществото. Ако човек веднъж потъне в нирваната на тези имагинерни светове от изправени един срещу друг противници и намери "мястото" си в антиконспиративната общност, тогава за него се изпаряват всички елементи на социален контрол и на контрола на реалността. Тези, които действат, когато плащаш на касата в магазина, когато пресичаш улицата, когато спориш с колегите си в службата или когато ходиш за гъби в гората.
За киберпространството едва ли не е характерен един специфичен вид истеричност; отваря се, както никоя друга медиа към всички нюанси на тълкуването и поведението. Това, което се предлага on line (А какво ли не се предлага!), от световния заговор до киберсекса, от политическия екстремизъм до личния ексхибиционизъм, off line би накарало хората да се изчервят от срам, а в много случаи и да създаде работа на съда - ако off line изобщо може да се стигне до такива ексцесии. Карнавалът на безродността, на лишеността от място, който в Интернет тече през цялата година, освобождава различни форми на безсрамие и на загуба на контрол, които по традиция винаги са били характерни за изкуствено създадени външни територии и изключвания от времето. Откъсването от корена и изпадането в анонимност са постоянните пионери на безскрупулността и произвола.
Обратно, уникалната съотнесеност към дадено място и ясно разграничената територия обикновено въздействат възпиращо, като не само отблъскват взаимно допълващи се реакции за утвърждаване и укрепване на позиции, но и принуждават към усвояване на социалните уроци. Местата създават йерархии на значимото и валидното, степенувана последователност на преди и след, на най-важното и по-малко важното. Накратко: Исторически и социално "признатите" места не трябва постоянно да си създават и организират свои смисли - те "винаги са си били тук". Тази предекзистенциална мрежа от социални смисли бележи най-ясната разлика между изпълненото с живот "тук" и изкуствената лишеност от място на дигиталната нирвана.
Уилям Т. Фолман е провел изследвания сред американския подземен свят, където "десни" и "леви" борчески елементи безвъзвратно са се оплели в една лудост, която включва и страха им от държавата. В статия за "Спин" Фолман резюмира впечатленията си така: "Тази история е дълга парабола на самозащитата. Хората, които срещах, бяха преди всичко омерзени и сърдити, изпълнени със страх пред бъдещето". Някои от тях са смятали, че трябва да се отбраняват от чернокожите, азиатците, евреите, а други - от военните и полицията. Някои се смятали застрашени от данъчните власти и съдилищата, други - от десните радикали, които готвели гражданска война. Всички обаче посягат към конспиративните теории, за да придадат смисъл на безсилието си - действително или мнимо. Това е нещо, което им помага да живеят и насочва действията им, макар и да ги принуждава да съществуват в ситуация на постоянна тревога. Бъдете готови, те всеки миг могат да нападнат, заличете следите си, кодирайте електронната си поща, запасете се с бензин и хранителни продукти, направете си складове за оръжие, подгответе се за живот под земята!
Във всеки случай обаче това съвсем не са само анонимни, незадоволени аутсайдери на обществото, но и хора, които въз основа на политическата си позиция и медийна известност, трябва да бъдат приемани съвсем насериозно. Хора от Нют Гингрич до Пат Бюканан например. Вторият - уважаван публицист и клонящ на дясно кандидат за президент на републиканците, твърдеше например в статия в официалната си Web страница нещо, което, забележете, никога не би се осмелил да каже публично Off-line! Според него Хилъри Клинтън е агентка на израелската тайна служба Мосад, която пък е отговорна за мнимото самоубийство на Винс Форстър, адвокат и близък приятел на Клинтън, сътрудничил на президентския щаб на Белия дом.
Значителна част от привържениците на страховитите сценарии за гражданска война идва от симпатизантските кръгове на конспиративните милиции в САЩ. Тези хора казват, че едва чрез Интернет са се запознали с параноичните теории за конспирации и антиконспирации. Това едва ли може да ни учуди. Но сигурно е, че трябва да се пазим от прибързаните и прекалено обобщаващи обвинения. И все пак едно поне може да се каже: В кибернетичната нирвана паралелно съществуват флуидни реалности заедно с мултиплени личности, както и едно никога неизчерпаемо множество истини.
Електронната липса на родина стеснява онези задължения, които ни повеляват да мислим и действаме кохерентно. В chatting rooms (говорилните, кибернетичните кафенета - б.р.) на един boundless world (свят без граници), където всичко се свързва с всичко, като че ли са премахнати онези форми на линеарна рационалност, на които се дължи голяма част от научните и културни постижения, върху които е изградена модерната цивилизация.

Бернд Гугенбергер
в. "Ди пресе", 24/25.5.1997 г. (със съкращения)
От немски Елена Керелезова