Български месечник е името на най-новото и най-чаканото в най-новата ни история българско литературно списание. В първата му книжка неговите издатели известяват на изнемогналия от копнеж читател: "То е полезно, естествено списание, от което всеки българин може да научи за себе си онова, което не знае, да се завърне към българската литература и история, към своите достойнства и кривици. В "Български месечник" няма да има национализми и патриотизъм нахалост, а опит всеки да разбере Отечеството си." С възрожденски патос Ани Илков, Румен Леонидов, Емил Андреев и Георги Христов се обръщат не към филолози, а към лекари, музиканти и архитетекти, не към провинциалния читател, а към самотния читател в провинцията. Този "Български месечник", казват ни още издателите, е заченат (между другото и от срама на едно поколение) тъкмо на 11 януари 1997 година: "в първия ден на Нова България, докато гледахме как нуждата от българското оживява и вълнува, бунтува, как залива площада около храма "Св. Александър Невски", как, насълзени, хората протестират именно заради българската чест. Ние сме длъжни да дадем смисъла на своя живот, на своето във времето и на Отечеството във времето. Иначе ще си отидем от света напусто като ненужни и непотребни, живели и умрели".
В първа книжка личат: Иван Вазов, Георги Марков, Николай Аретов, В. Попович, Константин Павлов, Илия Р. Блъсков, Стоян Михайловски, Анчо Калоянов, Владимир Жобов, Кръстан Дянков, Марин Бодаков и още. "Български месечник" е издание на "Свободно поетическо общество" със съдействието на фондация "Отворено общество".
С.Я.