Сизиф ("Sisyphus") е името на новата продукция на "Витоша Ентъртейнмънт". Музикантите са група "Монолит", а промоцията на техния пети албум се състоя на 17 ноември в музикален клуб "Фънкис Пъб" - мястото, където вече две години се случват най-важните за българския рок събития.
"Сизиф" е концептуален албум за въпросите и илюзиите, които човек има към Бога; за вярата в него и отвъдното; за "приказни мечти" и "луда любов"...
Онова, което едва ли може да се открие в него, е стилово новаторство и ултрамодерно звучене. Но това не е беда, напротив. Една от ползите на закъснялата информираност, в която българското общество живя и в която то (по други причини) донякъде и днес живее, е, че до него достигат предимно стойностни неща от западната култура. Не е лошо, че българинът формира вкуса си за изкуството съобразно не най-новото, а най-качественото, което тя предлага. Важно е този контекст да бъде изяснен, когато става дума за музиката на "Монолит", защото тя без съмнение е част от същата култура. За това може да се съди не само от стиховете, които са на английски език. Самата музика, целият албум и цялото им творчество (образец в това отношение са "Херманс Ууф Бенд") сякаш са писани в 70-те години - вълшебното време за истинския рок. Сърцата на тези музиканти живеят там и това е болест, от която (слава Богу!) в България мнозина боледуват.
"Сизиф" е лек албум, приятен за слушане и в същото време интелигентен, на места философски замислен; майсторски изпълнен. Трудно е с две думи да се обхване стиловото му разнообразие, но основата е най-вече класически хардрок, който често ту се губи в сините пространства на блуса, ту изкачва красивите висини на прогресив рока. Каквото и да е, "Сизиф" само потвърждава, че историята на българския рок има с какво да запомни Тони Чембъра и група "Монолит".
Момчил Тицин