От Стриндберг,
та на Фройд
Във вихъра на театралната реформа Бургаският драматичен театър "Адриана Будевска" представи поредна премиера - "Бащата" на Аугуст Стриндберг. Преди нея режисьорът Борислав Чакринов изложи мотивите, подтикнали го да се обърне към текста на странния швед - сложните взаимоотношения между половете и скритата война, перманентно водеща се между тях. Мотиви, предполагащи много по-сложен прочит от този, който ни предлага режисьорът.
Борислав Чакринов чете Стриндберг през Фройд. Капитанът (Йосиф Сърчаджиев), сиреч Мъжът, е слабата страна в битката; е едно копнеещо за изгубената майчина утроба дете, което се опитва безнадеждно да бъде възрастен. Порастването е неуспешно и неуспехът събужда блян по околоплодното спокойствие на материнските води. Тогава следва свиването в поза "ембрион" - Бавачката (Антоанета Кръстникова) е готова във всеки момент да даде скута си на мечтаещото за тишината на лоното момче/мъж. Там то/той се крие от попълзновенията на своята съпруга Лаура (Димитрина Тенева), там се спасява от притискащата го длъжност да бъде голям.
Йосиф Сърчаджиев играе добре ролята на неуравновесен мъжки екземпляр от вида homo sapiens: веднъж е неуверен, плах, дори страхлив; друг път е войнствен, нападателен, безразсъдно смел. Във "войната" умело и с такт му партнира Димитрина Тенева. Тя е тиха, сдържана, демонстрираща покорство, което е всъщност най-люта опозиция. Присъства като фон на изпъкващата сексистка фигура на Капитана, но фон обхващащ, обгръщащ, обграждащ. Фон поглъщащ - съпротивата е стопена, сдъвкана, скършена; в крайна сметка усмирителната риза е надяната на неспокойния и хаотично бранещ се мачо.
Самовнушението за обсада, сред което живее Капитана, се подсилва особено от сценографското решение на Чайка Петрушева. Една дървена клетка е неговото убежище от натрапливите мисли и разрушителните общувания. Тя периодично се отваря и затваря - понякога рязко, друг път неуловимо - както душата на объркания от съмненията в своето бащинство мъж. Прочее, клетката може да се прочете и като негов символ - символ на представите за мъжа-господар и жената-подчинена, битуващи в разгара на "викторианския" век и сякаш предусещащи скорошната експлозия, заложена от бомбата-Id на виенския доктор. Ритуалната жертва на тези обречени представи обаче е именно "господарят" и за женомразеца Стриндберг един такъв финал не учудва.
Учудването иде отдругаде - от сравнително равната и не особено оригинална трактовка на пиесата. Фройд е любимецът на изкуството през нашето столетие и през неговия поглед са видени не едно и две арт-събития. Борислав Чакринов се плъзга по тази най-лесна и вече доста изтъркана интерпретация. Така "Бащата" ни се явява като повторение и в никой случай не като свежо естетическо събитие. А центърът би могъл да се измести и вместо жертвоприношението на Мъжа да се вгледа в обречеността на Жената, която едва ли би могла да бъде друга освен жестока, потайна, коварна в един свят, неоставящ й особена алтернатива. Понеже нейната трагедия е не по-малка от тази на партньора-враг: принудата е да бъде лоша, да бъде зла, да бъде вещица, за да оцелее във време, което по презумпция отрича правото й на свобода, на самостоятелност, дори на човековост. "Когато отиваш при жена, не си забравяй камшика", съветва Ницше точно тогава, а знаем, че Стриндберг е бил негов горещ поклонник. Баналността обаче е победила във "войната" с оригиналността и от това постановката на "Бащата" определено страда. Страдание, изписано по равнодушните лица на зрителите.
Митко Новков

---------------
ДТ "Адриана Будевска" - Бургас, "Бащата" от Аугуст Стриндберг, постановка Борислав Чакринов, сценография Чайка Петрушева