ОСТ РАНЕНИЕ97
Трети международен форум на електронните изкуства, 5-9 ноември 1997, Десау, Германия. Изложбите са разположени из целия град и продължават до 30 ноември 1997.

От дълбоката Европа
Първото ОСТ РАНЕНИЕ93 възниква в отговор на потресаващата липса на информация и контакти със и в Централна и Източна Европа. След двегодишни изследователски и организаторски усилия малкият екип спретва мини-симпозиум с прожекции на експериментални и документални видеотворби. Идеята е да се направи преглед на художествената продукция, медийните технологии и политики в региона. Още тогава ОСТ РАНЕНИЕ добива фестивален характер и поставя началото на традиционна есенна среща-равносметка, в която участват медийни художници с особена критична нагласа към процесите на културна и социална трансформация. Второто ОСТ РАНЕНИЕ95 "забива" още по-дълбоко в опита да елиминира свръхполитизираната двойка понятия "Изток - Запад" и да им върне географските измерения. Търси се и различен начин на излъчване на изображението, което извежда на преден план видеоскулптурите и медийните инсталации.
Третото ОСТ РАНЕНИЕ97 осъзнава, че заличаването на границите Изток - Запад е твърде идеалистично начинание. Безуспешно се оказва и намерението да се премахне фестивалното ОСТ(=изток), което неведнъж е предизвиквало недоумение от неправилното изписване на "оТстранение" у хора, запознати с термина на В. Шкловски. Независимо от това, оригиналното послание на Шкловски все още битува в Десау и обикновено се тълкува в контекста на руския авангард от 1920-те години като изместване на гледната точка в нова, непозната посока, като дистанциране и преосмисляне.
ОСТ РАНЕНИЕ97 бе открит от Лев Манович - теоретик и критик на новите медии към Калифорнийския университет, Сан Диего. Той успя да убеди аргументирано и забавно фестивалната публика в тезата си за изненадващия паралел между сюрреалистичния език на руското изкуство от 20-те и 30-те и новите медии на 90-те години. Преобладаващите руски прийоми на последователния и едновременен монтаж и застъпващите се повествования са толкова удобни и приложими в дигиталната култура на арт-асамблажа, на каталогизирането и на базите от данни, както и при работата с готови "визуални атоми" като аватари, джава аплети, пиксели и полигоми и т.н. Така новото явление в края на века се оказва единствено компютърът и компютърните мрежи за комуникация, но не и логиката на представяне, сливащо всички медии в едно - текст, изображение, звук и образ. Компютърният екран е онази ограничена повърхност, която е способна да поеме неограничена информация. Човекът зад компютъра може спокойно да се изживява като творец-монтажист, а новите графични дизайнери - като мета-творци, разместващи вече познатия ребус от приложения и прозорчета с цел да поберат, оформят и поднесат все по-нарастващата ценна или излишна информация.
Строгите стъклено-бетонни конструкции на сградата на фондация Баухаус, Десау, са традиционнен домакин на форума и работилница за подготовката му (без това да е най-предразполагащата среда). Там е и седалището на студио ЕМИ, известно като студио за интерпретация на електронните медии към фондацията. То е една от трите местни нестопански културни организации, произвели третото ОСТ РАНЕНИЕ97. Другите са асоциацията ВЕРКЛИЦ и Центърът за култура, информация и развлечения КИИЦ, който има отявлено алтернативно излъчване. Оказва се, че жителите на един не особено силен икономически район, какъвто е провинция Саксония-Анхалт, се радват на специално прокарвана регионална медийна политика в сферата на изкуствата - местното културно министерсто я осъзнава като дългосрочна медийна инициатива или МИСА.
В резултат - нещо така нетипично за повечето електронни арт фестивали - КИИЦ и ОСТ РАНЕНИЕ97 предоставиха на всички участници луксозни възможности за електронна поща, за ровене из интернет страници, за разговори в реално време или, казано живописно, "уеб-чат лайнс". И най-вече за спонтанни и непринудени демонстрации и премиери на дузината интернет проекти, избрани от журито. Измежду тях бе и проектът на Петко Дурмана METABOLIZER, събрал множество любопитни въпроси и аплодисменти от хората, на които очевидно никак не им е достатъчно да се забавляват с този нов вид концептулни търсения само насаме пред персоналните си компютри. Вероятно и за Петко, както и за другите нет.автори, контакът на живо и разговорът за всичко около проекта е сякаш следваща крачка към преосмислянето му, а понякога и към по-нататъшната му разработка.
Още повече, че форумът вече е извоювал свое уникално място сред цялата върволица от международни фестивали в същата област. ОСТ РАНЕНИЕ се смята с право за единствения мащабен проект, откровено ангажиран и специализиран върху проблемите на източноевропейските електронни практики, което обаче не минава без критичната саморефлексия на участниците. Горещ и сякаш отворен остана въпросът дали с такъв форум не спомагаме за утвърждаването на едно ново медийно гето. Или обратното - по-скоро въвличаме и приобщаваме интересуващите се специалисти, чиято грижа е да прехвърлят мост и към по-широкия кръг от почитатели. Неизбежен, но открит остана и въпросът за следващото ОСТ РАНЕНИЕ99, което по думите на неговия създател Стивън Ковач (Берлин/Будапеща/Торонто) трябва да излезе от дълбините на "бункера Десау/Баухаус, добил почти митологични пропорции". Дали ОСТ РАНЕНИЕ99 ще съумее да бъде проект, незакотвен географски нито към изтока, нито към запада на Европа; проект, който да се случва повече във виртуалните реалности, обещаващи нов и бърз начин на разпространение на фестивалните послания и творби, а не в тромаво-бюрократичната житейска действителност на визови ограничения и граници, граници, граници; проект, който ще се дистанцира от себе си и ще отдели време за осмисляне и оценка на направенето дотук, събирайки го в класическа книга като една "времева капсула", с която да се пренесе в третото хилядолетие; проект, който ще търси по-добри начини за представяне и среща на стойности, творби и хора...
Още много може и вероятно тепърва ще се пише за дълбоката Европа, за "дигиталния Десау", за "преодоляването на границите" и "кибернетичните плетива за мъже и жени", за солидното българско участие и за други усещания и отстранения спрямо тези изкуства и фестивалите им.
Илияна Недкова

Go and See...
Като един от четиримата български участници, поканен на тазгодишното издание на "Отстранение", на мен се падна да представя онази част от форума, засягаща медийните инсталации, и в частност своята собствена. В рамките на форума бяха представени (селекционирани от журито) около 20 работи, базирани на 3 места в Десау: Баухаус, галерия "Киез" и Мариенкирхе. Преобладаваха видеоинсталациите. Няколко от авторите използваха в произведенията си компютър.
Интересен пример за употреба на медиата е инсталацията на югославската група Academic Training Group "Вечерната светлина на гражданина К". В тъмната зала през правоъгълен отвор (прозореца на гражданина К) в една от стените се редуваха червени, сини, зелени неонови светлини. Изключително атрактивна работа.
"Теле-визии" на Алексей Шулгин (Русия) изпитваше самостойната ценност на отделния видеокадър - серия от компютърни отпечатъци, рамкирани в капаците на телевизионни монитори. Близък по експлоатирания формат беше проектът на Лъчезар Бояджиев (България) - "Дигиталният Десау", продължение на "Дигиталният Пловдив".
Единственият пример за нет-инсталация на фестивала беше проектът "Бродирани дарове" на Стивън Грийнууд (Германия/Австралия). Шевна машина в реално време бродира всички изречения, съдържащи думата "война", които компютърът регистрира, претърсвайки Интернет пространството.
Далибор Мартинис (Хърватска) беше може би авторът с най-голяма тежест в програмата. Той представи две инсталации. "Кръгове върху повърхностите" включва цилиндричен обект, напомнящ кладенец, пълен с вода до самия ръб, и видеопрожекция върху тавана с източник от дъното на кладенеца. Видеоизображението с формата на кръг представя отново водна повърхност, снимана от дъното. Ритмично се появяват и отплуват фигурите на мъж и жена, които със знаци се опитват да осъществят контакт със зрителя, да съобщят нещо. Допълнителен ефект създава капката, която периодично се отделя от тавана, попада в центъра на кладенеца и предизвиква концентрични вълни, въздействайки едновременно върху водната повърхност и видеоизображението. В този момент зрителят - напълно хипнотизиран - се оказва хванат между две повърхности, под и над водата едновременно. "Запетая" представя автора, четящ на глас латински текст, който не след дълго го изморява, той отпуска глава и заспива. Идва ред на зрителя да въздейства върху произведението (автора), като натисне (удари със сила) червен бутон върху постамент пред изображението. При този жест ръката на зрителя хвърля сянка върху прожектираната фигура на автора и следва мигновен ефект. Високоволтов токов удар (шокова терапия) кара автора да се разтресе в конвулсии и той продължава четенето до следващата пауза. И така отново, и отново.
Друга особено привлекателна за медиа-артистите стратегия е поставяне на произведението в публичното градско пространство. Групата Active Men от Германия използва за целта чакалнята на жп гарата в Десау. Симулираше се информационен киоск, където обичайно текат информационни, рекламни, туристически видеоматериали. Вместо тях обаче, авторите предлагаха на четири монитора видео от техни акции, пърформанси, заиграващи се, от една страна, с философията на здравословния начин на живот и активно спортуване, превърнала се в наши дни в самоцелна мания, и от друга, с телесни мутации и деформации.
Ще си позволя да опиша и моята инсталация, представена на фестивала. "Go and See What Happens There" е видеоинсталация, включваща 2 монитора, метална конструкция 66х66х250 см, пластмасова гъвкава тръба, свързваща двата монитора. Горният монитор показва фигура с автомобилна помпа в ръце. На долния монитор е фигурата на автора с шнорхел и маска за подводно плуване върху лицето - статична портретна отсечка на фона на постоянно сменящ се пейзаж (пътуване из клаустрофобичните софийски пространства). Когато фигурата от горния монитор подава въздух, фигурата от долния вдишва през шнорхела - симулацията е, че въздушната струя преминава през тръбата между двата монитора.
Инсталацията беше представена на последния етаж в кулата на стара средновековна катедрала, докъдето се достига по спираловидни камени стъпала. От шестте прозореца на залата се открива панорамна гледка на Десау. Единият от тях беше покрит и на негово място беше инсталирана работата. Съчетанието на панорамата с клаустрофобичните изгледи от София прибави допълнителен смислов пласт на инсталацията. За да подсиля драматичния "хорор" ефект, усилих максимално звука и зрителят още от стълбите дочуваше глухо тътнещо дихание.
Впечатленията ми от фестивала и медийните изкуства в Европа показват, че артистите, живеещи в сектора "Източна Европа", все още нямат достатъчен достъп до високите технологии и дигиталните медии. Но все пак вече съществуват и набират скорост огнища на системна активна работа в тази посока: СЗ Център в Будапеща, Е-лаб от Рига, WWW Център - Москва, Кишинев, Вроцлав, Любляна, Скопие, Букурещ и т.н. Струва ми се, че ако искаме да избягаме от тресящия ни провинциален синдром и културна периферност, крайно време е подобна инициатива да стартира и в София.
Красимир Терзиев