Между двата поредни концерта - този на филхармонията с френски изпълнители и френска музика и клавирния рецитал на Анжела Тошева, противоположни, както се вижда, по изпълнителски състав и програма, имаше все пак един общ момент - присъствието на стил, независимо от начина, по който се проявява. В изцяло френска програма, балансирана между полярното и познавателното, между Симфонията на Цезар Франк и рядко звучащите на наши концерти Пол Дюка "Ла Пери" и "Шехеразада" за сопран и оркестър на Равел, програма, балансирана дори като изпълнителска изява, се представиха диригентът Жак Мерсие и певицата Каролин Дюма. Въпреки че няма закономерности между националната идентичност на композитора и изпълнителя и качеството на интерпретацията и невинаги най-добре се интерпретира национална музика, съчетанието на такава програма и изпълнители определено предпостави интереса към нея. И двамата музиканти очевидно са технични изпълнители. Диригентът се представи и като добър акомпанятор, като "четец" със собствен и музикантски фактурен прочит на партитурата, макар че странно прозвуча "виртуозната" му трактовка на Симфонията на Франк дори в апотеозните моменти в нея. Вярно е, че цветовото богатство и естествена нюансираност на гласа съвсем не са всичко за певеца, но не е толкова добре, ако се налага само с изпълнителска точност да съперничиш на инструменталната колористичност на музиката на Равел.
И в програмата на този си рецитал Анжела Тошева беше избрала това, което харесва и което може да тълкува свойски - Барток, Шуберт, Л. Николов. Не за първи път чуваме нейния стил и нейното отношение към нотния текст. И може би в най-голяма степен това важи за музиката на Барток с неговата привидна "ъгловатост" и перфектна обтекаемост. Що се отнася до "романтичния оазис" в програмата - Шубертовата музика, с невероятната й смесица от концертност, интимност, салонност, в нея като че ли интелектуалното натежаваше над емоционалното и вътрешната й освободеност. Фокусирането на всеки детайл - от топлотата на звука през стремежа да се насити и тишината, през "овала" на фразирането, изграждането и съотнасянето на елементите, превишаваше на моменти емоционалната реактивност и игрова освободеност. А освен звуковата мекота тази музика непрекъснато поставяше в готовност търсенето и очакването на малко повече "бистрота" и блясък на звука.
Милена Божикова