Ломска къщичка
Само преди седмица изразих възражение срещу неадекватния начин, по който Кристин Брук-Роуз участва в дебата за модерната интерпретация около Умберто Еко. И ето че сега, по ирония на съдбата, точно нейната статия се оказа способна да ми помогне в прочита на една книга от най-новата ни родна литература. Брук-Роуз теоретизира жанра, наречен от нея "история палимпсест" или алтернативна история - съзнателното отместване на повествователния дискурс в една анти-миметична реалност от символно-магически тип. Ломският цикъл разкази на Емил Андреев гради и се изгражда в подобен вид наративна действителност - нещо, което текстът добре съзнава, защото се предговаря като роден от потребността на всеки човек да живее в "селището на неговите спомени и сънища". Така алтернативният Лом става магическа проекция на желанията, роден от реториката на тяхната способност-потребност за символен израз. Башлар говори за "онирична къщичка" на фантазиите, за крипта на несъзната копнежност; пишещият Емил Андреев живее (в) ониричния Лом на своята потребност от фантазии и носталгични копнежи. Само че неговата къщичка е малко дисхармонична, отделните части се разминават в целостта на градежа, ясно личат пукнатини между времената на отделни конструкции. Първият етаж е построен в разкази, които изглеждат писани най-рано и по различен начин: те проявяват силна склонност към тематична цикличност, разиграват едни и същи фигури с усилено търсен ефект на изобразителна колоритност: Минки Голишара, Милчо Спицата, Гани Пайца, Ицо Фрескавия... Това са ранни (в метафоричен смисъл) разкази с оживели следи от много кръчми по много села и градчета в родната белетристична традиция. Хитроватият битовизъм на гротескните ситуации, наивистичната пародийност, мотиви като последователното фантастично изчезване на герои доказват силното формиращо влияние на Радичков. Вторият етаж на дискурсивната сграда е най-солиден, уравновесен и съзнателно самоуверен. Това са чудесни, компактни разкази с алегорично-притчов характер, освободени от натрапливия стремеж към изобразителен идиосинкретизъм: "Щъркел в кафез", "Безпощадното тяло на Моника", "Последната снимка на Фотографа Ивайло", "Гълъбът със сини очи"... Тук е моментът да спомена, че голямата тема на "Ломски разкази", която навярно засяга самия механизъм на потребността от тяхната поява и белетристична реализация, е темата за Метаморфозата. Естетизмът на магическите превръщения уместно заменя комуникативната суматоха на "ранните" разкази, тялото се измества в поредица от позиции на маргиналните идентичности, идеята за алегоричен синкретизъм на битието свързва животни, предмети и хора в една чудна и чудесна действителност. Сред значимите сполуки на текста е умението да се разказват сънища. Този критерий може да изглежда маргинален, но аз все пак вярвам, че автентичният разказвач се разпознава в способността да пише сънища. Огромната част от литературните версии на ониричен текст са скучни, концептуално сковани, свръхдетерминирани според една сгрешена логика на неиманентния смисъл или точно обратното - плитко положени в модела на неопосредствано-сантименталното подражателство. "Ломските" сънища не се преструват на истински, те съзнават симулативната отместеност на псевдо-ониричния текст и точно това им дава възможност да бъдат едновременно "автентични" и символично добре прицелени. Таванът на ломската къщичка най-сетне е изграден в трети дискурсивен порядък. Последните няколко разказа подсказват обрат в нагласата за разказване, в тях твърде много се чувства полъхът на последните литературни години: похвати на публично-публицистичната дискурсивност, "натурализиране" на повествователните техники, социално злободневни акценти... Не ми се иска някак си точно върху тази основа да се надгражда следващият, все още хипотетичен, етаж. Но всяка къщичка, както и всеки сън си има своя логика, а тя не се определя от (критически) пожелания, а от това, което е дълбоко заровено в една невидима крипта на потребността за творчество.
Милена Кирова
__________________________
Емил Андреев
. Ломски разкази. Изд. Свободно поетическо общество. С. 1996