На 22 и 23 ноември се проведе общо събрание на Съюза на българските фондации и сдружения (СБФС) - единствено до днес обединение на организациите от Третия сектор. Драматично протеклото събрание приключи с напускане на СБФС от редица членове, някои от които са сред най-активно работещите в тази област. Публикуваме декларацията на напусналите.
К

Декларация
за напускане на СБФС

Въведение
В резултат на своя двегодишен опит като членове на СБФС, на неговото Изпълнително бюро (ИБ) и на Контролния съвет (КС) долуподписаните стигнахме до извода, че в този си вид съюзът не е структура, способна да подпомага процеса на формиране на гражданско общество в България. В съответствие с този извод прекратяваме своето членство в СБФС.
Причините, поради които долуподписаните станахме членове на съюза в определен момент (1995-1996) и някои от нас се кандидатираха (и бяха избрани) в неговите ръководни органи, бяха следните:
1. Разрастването на Третия сектор в страната постави въпроса за неговото участие в големите процеси на преход към демократично и гражданско общество. Към края на 1995 година се бе появила необходимостта секторът да се консолидира така, че да поддържа постоянен диалог с другите сектори на обществото (държавната власт, бизнеса), за да утвърди своя принос в неговото развитие.
2. Нарастването на броя на неправителствени организации (НПО) в страната породи потребността от:
- предоставянето на специфични услуги за тях (информация, обучение, методическа помощ);
- постигането на единодействие между близки по профил организации в национален мащаб;
- формулиране и уточняване на мисията на Третия сектор;
- повишаване ефективността от дейността на НПО.
3. В средата, създадена от управлението на Жан Виденов, бе остро необходимо нормативното уреждане на съществуването на сектора; отстояване ценностите на гражданското общество.
4. Необходимо бе да се окаже отпор на опитите за разделение и конфронтиране на организациите от Третия сектор на партийно-политически принцип.
Днес, две години по-късно, констатираме, че нито една от тези цели не бе постигната.
Нашият опит и резултатът от положените усилия показват, че СБФС в сегашния му вид не е способен да постигне подобни цели.
1. СБФС не постигна нито видимост на Третия сектор, нито диалог с другите два сектора на обществото (единственото частично постижение бе защитата на влоговете на съюзни членове в ликвидирани банки). Съюзът не се превърна в представителна организация на сектора: при около 5000 организации в страната в момента само стотина са пълноправни съюзни членове.
Контакти с държавната власт имаше, но те бяха резултат от усилията не на съюза, а на отделни организации. Дори в областта на хуманитарната помощ държавният апарат заработи с НПО отново в резултат не на инициативи на СБФС, а на намесата на отделни организации и групи НПО.
СБФС не изигра никаква роля в бурните граждански процеси от началото на тази година. За разлика от обществото като цяло съюзът не издържа изпита за гражданска отговорност. СБФС не подпомогна дори развитието на вълната от спонтанно милосърдие в обществото, породена в същия период. Отново в тези процеси участваха отделни НПО, които допринесоха сериозно за формиране на параметрите на новата гражданска нагласа и на новото мнозинство в страната. Това "снишаване" на ИБ и СБФС прокара непреодолима разграничителна линия в съюзното ръководство.
2. Въпреки усилията ни СБФС не изгради полезна за членовете си система за предоставяне на информационни и други услуги (вж. издателската политика на съюза за изтеклия период).
В нарушение на философията на сектора - доброволното сътрудничество - част от членовете на ИБ и изпълнителният директор организираха поредица от клиентелни ( т.е. по дефиниция неграждански) структури в страната. Пример е опитът мрежата от информационни центрове да се изгради така, че да обслужва лични амбиции за конкуриране с други подобни инициативи. Това доведе до пилеене на енергия и на финансови средства.
По аналогични причини бе блокирана работата на Националния център за развитие. Въпреки продължителните ни интензивни усилия той изобщо не заработи.
При всички подобни случаи решения, взети в дух на сътрудничество в сектора, просто не бяха прилагани.
В резултат на подобни подходи СБФС се оформи като затворена, недиалогична и симулативна структура. Криенето на информация и работата на тъмно станаха характерен начин на действие; информация се криеше дори и от ИБ.
През отчетния период дейност беше развивана, но тя не бе основана върху ценностите, принципите и културата на неправителствения сектор и не подпомогна развитието на гражданското общество. Напротив, създаде предпоставки за запазването на зависими, неграждански манталитети и практики, характерни за тоталитарното минало.
Същевременно, увлечен в набирането на собствено финансиране, СБФС заработи като обслужваща себе си организация. Съюзът се превърна от асоциация на НПО в пряк конкурент на своите членове - нещо съвършено недопустимо.
Гражданските организации ценят откритостта, диалогичността и сътрудничеството. Те реагират особено остро на подобни недемократични практики. Някои напуснаха, други изобщо не станаха членове, трети "гласуваха с кесията си" и отказаха да плащат членски внос (от 180 пълноправни членове само 94 са платили членския си внос за годината).
3. В периода 1995 - 1996 въпреки нашите постоянни усилия СБФС не успя да поеме функциите на защитник на своите членове, както и на ценностите на гражданското общество. Не бе взето отношение по тормоза, упражняван върху организации, които бяха познати на обществеността като активни защитници на гражданските ценности и изграждането на демократично общество. СБФС не взе отношение и по основните (до началото на тази година) проблеми: защита свободата на словото; масовото обедняване; нарушаването на човешките права; острата международна изолация на страната и други.
Същевременно при формирането на клиентелни мрежи в страната по един непочтен начин се използваше плачевното финансово състояние на редица организации. За съжаление подобно "купуване на души" продължава и в момента.
4. Макар да не допуснахме разцепление на съюза по партийно-политически признак, цената на компромиса бе недопустимо висока: а именно, парализа на самата възможност на СБФС да участва във формирането на гражданско общество. Съжителството на два коренно различни светогледа, на две съвършено несъвместими разбирания за това, какво значи да си гражданин и какво представлява гражданското поведение, минира способността на съюза за изработване на своя философия, профил, мисия.
Нашият двегодишен опит ни убеди, че СБФС не е способен да отстоява ценностите, в които ние вярваме и заради които станахме негови членове. Тези ценности са самата сърцевина на гражданското общество.
Нашето напускане на СБФС не означава, че обръщаме гръб на сътрудничеството в Третия сектор. Напротив, поемаме ангажимента да работим за стимулирането на такива форми на сътрудничество, които са ефективни в българските условия и стимулират процеса на изграждане на свободна и демократична България.

Декларацията е инициирана от следните членове на ИБ на СБФС:
Валерий Русанов, Георги Прохаски, Евгений Дайнов, Здравко Попов, Иван Кръстев, Капка Панайотова