Из Пътеводител на културологическия стопаджия

168. Дзяохуа /възпитание, етика, морални норми/. Иначе самият йероглиф дзяо има значение на религия, нравствено обучение, превъзптание.
Беше ужасно мразовит ден и въпреки безумно синьото небе и почти декоративното пурпурно слънце реших този път да не взимам велосипеда си и да поема с градския транспорт, за да си посетя един от любимите вехтошарски магазини, където можеха да се намерят подплатени с кожа всякакви тип степно-овчарски шуби, очукани цигарета от ахат, разнeбитени, но поправими музикални инструменти, прелестни везнички от сандалово дърво и слонова кост, набор от потъмнели сребърни клечка за зъби, чесалка, лъжичка за почистване на ухото и малка резачка, нещо традиционно за китаеца от едно време, всякакви изящно везани торбички за тютюн, емфиe и какво ли още не, о,боже,боже. Чужденците много рядко го посещаваха, цените бяха по джоба на средния китаец и аз се чувствах като в пeщерата на Али Баба. Та пътувайки в претъпкания рейс, без стъкла, за да се закалява духът ли, що ли, кондукторът набързо и грубо разблъска хората, за да направят място на чужденеца, "приятел на китайския народ". Аз категорично отказах да седна и посочих възрастна жена, като казах, че тя сигурно има много повече нужда от мен да седне и почине./ Струва ми се нормална реакция aii over the world ?/ И тогава от три страни дочух мъжки гласове, които с всемирно красноречива интонация произнесоха " Дадъ дзяоян бу цуо" - което ще рече "Възпитанието й няма грешка". Веднага се почувствах гражданин на света, без и да се замислям за абсолютно сходния израз "без грешка", нито за каквото и да е било друго. А да се почувстваш гражданин на света в претъпкания с униформени и изтърпели какво ли не китайци, в края на седемдесетте години, омотан в почти толкова униформена шуба, с ушанка под която нелепо висяха ужасно дълги руси коси, с почти толкова дръпнати очи като на спътниците си и със заваляно произношение е велико изпитание. Предизвикателство, надежда и летеж тридесет сантиметра над пекинския паваж с плавни приземявания от време на време, които само подсилваха усещането за християнско-конфуцианска съпричастност. Може да се каже и пролетарски интернационализъм, но традиционните стойности някак си се изместват и душевният летеж и усещането за всемирна пълнота и порядък се подменят с патетични чacтушки. Може и да се каже просто човещина, българо-китайска, нормална простосмъртна добронамереност. Беше всичко това, но и озарение, нищо че звучи тъпо. Защото, както е известно, просветлението не винаги настъпва след удар по главата или другаде / ние лично, абсолютно сме против силовите методи поради абсурдната им непригодност към даден тип хора, говорим от строго личен и идиотски опит/, а най-тривиално може да те застигне с едно простичко /презрязно от кого ли не/ милосърдие. Душа, химия, метаболизъм? Who cares?, в края на краищата?/ Или на кой му пука, както казват американците. Нали все пак още си общуваме.

169. Второ просветление. Десет години по-късно. Витоша набъбва от лилавост. Дететo заспива. Изпълва ме гъст, ферментирал покой, от който винаги се изцежда нещо вкусно и полезно. Започвам 67 страница от новела на Роже Грьоние: "Жак прочете първото изречение: "В къщата на Облонски всичко се обърка...", и токът спря. Витоша се разпадна на лилави петна, лунната светлина прозвънтя с кристално ехо върху рекичката. Тръстиковата флейта на папура очаква тон щурците да дадат.
170. Обезателно трябва да се състави пътеводител за неинтелигентни. Толкова ще ни е от полза.

"Глупавият" въпрос е първият намек за развитие в някаква съвършено нова посока, както подсказва Алфред Норт Уайтхед.

171. Не падайте духом, ще се ударите.
Нечий афоризъм

Мария Груева