Вие сте агент на дебеличкия

Интервю с Петър Манолов, управител на издателство Народна култура

Издателство "Народна култура", на което всички дължим много от най-важните книги в библиотеките си, от известно време има нов управител - поетът Петър Манолов. Обърнах се към него с молба за интервю, която той посрещна с голямо подозрение и включи свой касетофон, за да документира разговора ни. По тази причина не ми е възможно да спестя нищо от него на горкия читател. В противен случай бих била обвинена във фалшификация.

Б.р. Миналата седмица служители на издателство "Народна култура" са адресирали писмо до председателя на Комисията за култура и медии към Народното събрание с копие до Министерството на културата, в което изразяват своето несъгласие и невъзможност за работа с назначения без конкурс за управител на издателството г-н Петър Манолов.

- Интересът към издателство "Народна култура" е голям, това е едно от най-силните български издателства от десетилетия. Вие сте негов управител от три месеца.
- Вече четири.
- За това време издадохте три книги: спомените на Дмитрий Лихачов, "Роман за розата" от Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мьон, романът на Илия Троянов "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".
- Аз заварих издателството без заложена книга нито като предпечатна подготовка, нито за печат. Работата по тези три книги не беше довършена. Постигнахме добро разбирателство с преводачите и те запретнаха ръкави. Никой не работи, ако не знае, че книгата ще излезе.
- Разбрах, че "Роман за розата" е стоял готов от десет години.
- Да, той е готов от много отдавна. Пред приятели аз го наричах ръкопис-затворник - преведен, с довършена студия и затворен в чекмедже.
- Поради финансови причини?
- Поради финансови причини. Като разглеждах ръкописите, се сетих, че не може един френски културен институт да остане равнодушен към такъв литературен паметник, какъвто е "Роман за розата". Бяхме изгубили и преводаческите права. Запретнахме ръкави и, както се казва, въпреки съпротивата на колектива, успяхме да издадем за броени дни книгата. Редакторката я поднесе на кръглата маса още мокра.
- И трите заглавия са субсидирани.
- Субсидията за "Роман за розата" е на Националния център за книгата и при сегашното парично-валутно съотношение това са жълти стотинки, които стигат само да се направят фотоуслугите за корицата.
- Как станахте управител на издателството?
- С късмет.
- Не ви ли притеснява фактът, че не беше обявен конкурс? В пресата се появиха много текстове, разтревожени от тази практика на новото Министерство на културата - в няколко възлови издателства бяха назначени директори без конкурс.
- Това не ме притеснява, защото, струва ми се, единият текст беше от известен журналистически, бих казал, помияр (не искам да му назовавам името), който си има определена читателска публика и бива употребяван за определени помиярски цели.
- Чувствате ли се готов да се справите с едно наполовина държавно издателство в тези тежки пазарни условия? Имате ли план за бъдещето?
-- Трите книги не ви ли говорят? Разбира се, че план ще имам, когато аз заложа свои заглавия. Тези заглавия ги заварих заложени, но занемарени. Аз план ще имам сега, когато представям своя бизнес-план и своята бизнес-програма на моя ръководител, министъра на културата.
- Какво предстои да се издаде в "Народна култура"?
- Мога да ви кажа. Преди един месец учредихме библиотека "Балкания", тъй като най-занемарената част на нашето книгоиздаване до 1989 г. е била Балканският полуостров. Искаме да се взрем по-внимателно в постиженията на нашите съседи.
- В какво състояние заварихте издателството?
- Когато ме теслимяха, беше около нулата. Ревизията и аз бяхме назначени по едно и също време. Сега издателството е с огромен дълг вследствие на неговото преобразуване в акционерно дружество и анулирането на това преобразуване от върховния касационен съд. Това е станало през януари тази година, когато започнаха социално-криминалните бъркотии. През март вече е било оформено акционерното дружество, по времето на министър Маразов. През това време дейността на издателството е била парализирана. И вследствие на това преобразуване, отново завръщане към ЕООД и други финансови недомислия, сега влачим дълг от няколко десетки милиона лева.
- Към печатници?
- Не. Неправилно осчетоводени приходи от съвместна дейност, наеми и т.н.
- Вие оптимист ли сте, ще извадите ли издателството от кризата?
- Ако не съм оптимист, защо да идвам на работа. Трябва една сутрин да си кажа: аз вече няма да идвам и толкоз.
- Харесва ли ви да правите това?
- Харесва ми, аз съм съзидателен човек и ми харесва да гледам съдбата на книгата - издателството, печатницата, даже реализацията й като търговски обект.
- Какво мислите за освобождаването на българските книги от ДДС? Това не е ли един пилатовски ход на управляващите, който в крайна сметка противопоставя един вид литература на друг?
- Всяко подобно предпочитание всъщност закриля в лошия смисъл на тази дума една литература, която в големия си процент е графоманска...
- Имате предвид български автори?
- Имам предвид изкуственото отглеждане на послушни писатели, послушни литераторчета и т.н. Уж правихме толкова много с вашия приятел Деян Кюранов, който ми обеща война на в. "Култура" срещу издателство "Народна култура". Значи вие сте част от тази война, но аз поемам всички ръкавици...
- Аз не дойдох да воювам, дойдох, за да питам.
- ...така че ръкавицата е вдигната. Всяко покровителство обикновено създава комплекс за малоценност. След 1989 г. уж вече нямаше графоманите и бездарниците да виреят. Графоманите дотогава издаваха по една книга на година, сега със спонсорство издават по три книги на година. За талантливи книги няма спонсорство, все няма пари, все има икономическа криза, лоша финансова година, валутен борд и т.н.. Или разрушителната лумпениада продължава.
- "Народна култура" издава предимно преводна литература...
- Сега се ориентираме и към българска. Още от първите години на своето създаване това издателство е издавало изключително българска литература, после се профилира като издателство за преводна литература. Аз не искам да го връщам назад, но то си има рубрики. През всичките тези години, независимо че е било ориентирано като широко отворен прозорец към световната литература, то винаги е намирало квадратче и за българската литература. Сега наред с "Лотос", "Хермес", "Ариел" ще има още една библиотека "Балкания", учредена преди месец и половина.
- Какви са впечатленията ви от току-що приключилия международен панаир на книгата?
- Прекрасни. Г-н Раймонд Вагенщайн се е опитал да направи един книжен Вавилон и донякъде беше успял. Имах полезни контакти с един издателски център към турското Министерство на културата. На същото ниво имахме разговори с г-жа Мюлер от немския център, която се сети за моята одисея, за моето прогонване от България и едно голямо интервю в "Зюддойче цайтунг". Във връзка с "Балкания" имахме срещи в кипърския павилион, в македонския, българските издатели, разбира се, не ги броя. Тръгнахме си с един изписан дебел бележник от панаира, защото всички разбират, че ние се нуждаем или от някаква форма на подпомагане или коопериране, за да може издателството да се задържи на повърхността. Защото не си струва едно издателство да съществува повече от петдесет години и да мине някаква криминално-лумпенска вълна и да го затрие.
- Какво точно имате предвид с тази вълна?
- Терминът не е мой, той е на един уважаван от мен човек Янко Янков, който нарече замислянето и осъществяването на ставащото тук Велика криминална революция. Моите уважения към този човек. Аз имам скромен дял в това, че направих опит да изнеса негови текстове, когато ме прогониха в Париж, но митничарите, кой знае защо, знаеха точно къде да пребъркат раницата и тези ръкописи не стигнаха до Париж...
- Да поговорим за спомените на Дмитрий Лихачов. Какво наложи промяната в заглавието?
- Защото с тази книга е направен опит още един път да се гръмне бомбичка под краката на издателството. По някакви странни причини се появява книга на испански поет със заглавие "Книга на безпокойствата". Един печатар ми обърна внимание на това, когато занесох пауса, че такова заглавие вече има на "Славейков". Имах на разположение няколко часа, за да извърша тази промяна... Това е въпрос на този, как се казваше, Деян Кюранов?
- Не, това е мой въпрос. В карето може да се прочете името на оригинала, "Спомени...." (Петър Манолов става от стола си, отива до един шкаф и взима паус със заглавие "Книга за безпокойствата".)
- Аз махнах половината от това заглавие, за да не повтаряме другата книга.
- Значи заглавието е на преводачката, на София Бранц.
- Да.
- На "Славейков" тази книга се продава за 5100 лева.
Това ли е цената й?
- Тя е 3800 лева.
- Често купувам книги и трябва да призная, че тази цена ме шокира, защото книгата е тъничка и субсидирана от асоциация "България-Русия". Едно момиче, което продава на сергия на "Славейков", ми обясни, че на едро тя струва 5000 лева.
- Кое момиче?
- ?
- За документация трябва да се знае името. Някой може да я пусне за 51 000, аз нямам нищо общо с това.
- Когато едно субсидирано издание се продава толкова скъпо, това оставя у читателя усещането, че издателят печели за негова сметка. Важно е да се изясни кой надува цената.
- На панаира тя се продаваше за 3800 лева, а да говорим какво казал някой си на "Славейков" е безпредметно.
- До Университета пък са я продавали за 5000 лева.
- Дайте ми имената на хората, които твърдят, че я взимат за толкова на едро, аз ще ви направя разследване и ще ви кажа каква е истината. За мене това са несериозни приказки.
- Според вас има ли скандал с тази книга?
- Опитват се, но не можаха да го направят.
- Вярно ли е, че хонорарите на преводачката София Бранц и редактора Иван Драгошинов са платени от асоциация "България-Русия", а не от вас?
- Да считам, че вие сте агент на дебеличкия, че не сте само един любознателен журналист от "Култура"... Това го документирам.
- Аз разполагам със своя информация за този случай.
- Разбирам, той ми обеща, че ще ви прати и ви изпрати. Сега можете да си вървите!
- Вие няма да ми отговорите?
- Няма да ви отговоря. И ако искате, раздухвайте каквото искате по този въпрос.
- Аз не искам да воювам с вас...
- Но виждам кой ви праща, виждам как сте моделирана. Вие трябва да дойдете тук като непредубеден човек, това е етиката на журналиста.
- Аз съм много добронамерена и просто ви питам. Вие предпочитате аз да не зная, че има скандал, но аз зная и то не от Деян Кюранов.
- Върху тази книга отпред е трябвало да стои: "Книгата е субсидирана от еди-кой си". Все едно: книгата е субсидирана от българо-съветската дружба. "Народна култура" е авторитетно издателство. То не може да си позволи да слага такива приумици на, бих казал, хора без вкус. Всички уважаващи себе си спонсори - програма "Витоша", Минстерството на културата, INTER NATIONES например, си имат вътре място за текст, който се слага и който е дискретен, защото не крещи, не се натрапва и не създава антируски настроения. Тази книга, ако я пусна с надписа, който е искала асоциация "България-Русия", хората ще я отминават и няма да проявяват интерес. Само името на Дмитрий Лихачов, един страдалец, може да привлече към нея, а надписът може да отблъсне.
- Става дума за неспазване на договор, сключен преди вас, така ли?
- Да. Вижте, може би премествам други дивотии върху вас, но тъй като дебеличкият ми обеща да ми прати...
- Той, ако имате предвид Деян Кюранов, не ме е пратил.
- По въпросите ви разбирам, че искате да се забъркате в един скандал. Нямам нищо против.
- Ако аз знаех, че някой ви е заплашвал с в. "Култура", никога нямаше да дойда при вас за интервю. За мен това би било унизително.
- Той дойде и ми блъскаше по масата...
- Аз съм в течение на този скандал благодарение на редактора на книгата.
- Той какъв се води в тази асоциация? Издател?
- Не зная, но мога да кажа, че е един много начетен и полезен човек.
- А-а-а, всички сме много начетени. Някои от нас са надчетени. Така.
- За да не завършваме този разговор нелюбезно, бихте ли казали на какво сте готов, за да изправите издателството на крака? Чух да казвате интересни неща по телефона на тази тема.
-- За наркотрафика ли? Можете да го преразкажете с ваши думи.
- Не бих дръзнала да го направя.
- Тогава няма да ви кажа.

Интервюто взе Симона Янкова