Книги, читатели
Панаирното пространство
Поетика: То е временно, мигово, ограничено откъм място. Важно е да не изпуснеш да попаднеш в него, защото след броени дни то ще се изпразни и територията му безпроблемно ще бъде заета от нещо друго. Може би затова в стратегиите му е заложена идеята за еклектика и хаос. Няма йерархии, тематични сближавания, няма я дори азбучната зависимост. Което пък от своя страна определя даже не толкова движението/придвижването, колкото сноването, мотаенето из това пространство. И удоволствието сам да откриеш кое издателство къде е, а и да се опиташ да запомниш реда на безредието. Естествено грешки стават, паметта често изневерява, понякога търсенето повече прилича на бродене из лабиринт без изход, но... Повторният/поправителният маршрут все пак е достатъчно знаков. Той алюзира усилията, трудностите, инициацията, ако щете. А и помага на паметта да се тренира, на очите - да се дисциплинират и да удържат разликите, да видят асиметриите между кокетиращите със своята площ щандове и ъгловите, между посетените и самотните... Иначе казано, струва си разходката да трае по-дълго, след като сме в пространство, което не се обитава, а само да кратко се обживява.
Феноменология: В този смисъл общият образ, продуциран от това пространство, е на дома и вече малко по-общо - на вавилонската библиотека, на вселената... С други думи, тази наситеност на книги, това омузейностяване хем интимизира, хем отваря към зрелищното и идеята за тоталното познание. Така че навалицата, погледнато от подобна гледна точка, символизира някакви неизживени просветителски илюзии, явява "големия разказ" на тази епоха - разказа за еманципацията на човека чрез знанието (позовавам се, естествено, на Лиотар). Колкото до образите, зараждащи се в индивидуалното съзнание на всеки един посетител на панаира, няма да ги гадая, нито ще се опитвам да ги реконструирам. По-скоро ми се ще да насоча към дарбата да виждаш, към феноменологията на погледа, която всеки в това пространство демонстрира. Защото окото е, както стана дума, това, което направлява броденето и пак то е, което "е било развълнувано от определено въздействие" (Мерло-Понти). Оттук и повечето "гледащи" присъствия, отколкото докосващи и купуващи хора.
Онтология: Очите, казах, са по-важните и защото цел на пътуването из панаирното пространство най-често е търсенето. Не само на определени книги, но и на съдбовната книга, на "книгата на живота", която ще разбули тайните, ще промени, ще снабди с друга, нова идентичност, своя читател. Изобщо бродещият (поне по-невинният) изпада повече или по-малко в ситуацията на героя на Леонид Андреев от прекрасния му "Разказ за Сергей Петрович". Ситуация обречена, тъй като дори някоя книга да се припознае като "книга на живота", тя никога не решава проблемите, не дарява с друго аз, не отрупва със знания, не прави притежателя си избраник, че даже и похвати за един прост мимезис не му осигурява. Първоначалните очаквания винаги са излъгани и разочарованието е факт.
Реалност: След n-брой панаири аз продължавам да бродя, да криволича, да спирам пред всеки щанд, напрегнато да се вглеждам... Ала вече не така нетърпеливо. Знам, че книги на живота няма. Така че просто си ходя из тази голяма книжарница и си купувам книги. Този път изборът ми падна на плевенското "ЕА", което пусна "Тъжни тропици" на Леви-Строс, автобиографични текстове на Ясперс, "Недискретните бижута" на Дидро...
Амелия Личева


Без изненади в навалицата
По обясними причини поредният Панаир на книгата предразполагаше към попълване на пропуски в личната библиотека, към наваксване, не и към набавяне на нови книги. Кой може да си позволи първи том от "поизправения" Шекспир в олекотената версия на Валери Петров, щом е 30 хиляди лева? И как влиза читателят в сметките на публикувалата го ИК "Захарий Стоянов"? По-чести са въпросите: "Да ви е останал тринайсти том от Карл Май" и "След като взех всичко това, полага ли ми се някаква отстъпка?". Можеш да станеш свидетел на това как хубаво момиче се пресяга към книгата на млад български автор, но чувайки цената, се отдръпва. От своя страна продавачката на щанда мигновено я сваля с поне една пета и така българската литература е спечелила още един читател. По същия начин може да се открие издание от 1985 година на цена един хляб. Само възрастните издатели се смиляват и ако видят, че човек с вехто пардесю се зачита на щанда им, могат и да му подарят книгата. Всичко това не омаловажава факта, че в отделни дни и часове опашката на входа достигаше трийсетина крачки и неприятно напомняше опашките от Лукановата зима. На панаира посетителят е преди всичко зрител, който си позволява разни лакомства със закъснение, когато сладкарницата вече е затворила. Разликата с традиционното тържище на книги пл. "Славейков" е наличието на покрив.
Големи изненади така и не се случиха. А трябва да се отбележи, че съпътстващата панаира културна програма беше доста грапава и съдържаше както събития, мислени с вкус, така и безспорни издънки. Не е нужно да се угажда всекиму. Но да поставиш до премиерата на Леви-Строс с "Тъжни тропици" (Издателство "ЕА", превод Галина Меламед) представяне на "изтъкнатия наш богослов, преподавател и творец" Ваклуш Толев е ненужен реверанс.
Както отбеляза по повод на Кръглата маса за сюрреализма и новото издание на Ст.-Гечевата антология "Френски поети сюрреалисти" Светлозар Игов: "В сюрреалистична държава като нашата няма място за сюрреализъм в изкуството". И тази му забележка обяснява успеха и фаловете на панаира.
Обявен за международен, Панаирът на книгата ще е най-полезен, ако е отворил поле за сътрудничество между нашите и чуждестранните издателства, бивайки средище на контакти. Ще е чудесно, ако връзките наистина са се осъществили, но чуждите издатели по-скоро приемаха поръчки за каталози и по каталози, отколкото да продават книги. Пропускам яркото галантно присъствие на програмата "Витоша, моя любов", която предложи през изминалите години най-хубавото от модерната френска литература, но нейното наличие е естествено, когато директор на Международния панаир на книгата е Раймонд Вагенщайн с мощния си опит. Освен френските и немските книги най-голям интерес будеше македонският щанд, но за жалост никой не можеше да си вземе от него книга, да чете Далчев, Левчев, Константин Павлов, преведени на македонски от Гане Тодоровски и издадени от издателство с показателното име "Детска радост".
Най-симпатичното, окуражаващото в панаира беше невъзможността да се придвижиш спокойно в навалицата; чакащите чинно да влязат в салоните хора от всички възрасти. Но засега само сън е, че тези хора ще си излязат, притиснали безкомпромисна книга от български автор. За което вината не е само в тях.
Марин Бодаков


Инго-Ерик М. Шмит-Браул, президент на IBA, консултант към програмата "Книги и архиви" към Съвета на Европа:
Проектът "Нова икономика на книгата" се опитва да помогне на всички участници в книжната верига да се справят с промените, които настъпват във времето на електронните медии. Този проект не се ограничава само за страните, в които се работи върху него. Първата му фаза вече е развита в Италия, Холандия и Германия. Във втората ще се присъединят Швеция, Франция, Австрия, Финландия. Ще се създадат връзки с централно-източноевропейските страни. Националният център за книгата в България предложи да се кооперираме за дистанционно обучение. Ако всичко стане реалност, това ще се превърне в един паневропейски проект.
Какво всъщност се случва. От една страна имаме традиционната книжна верига, прекрасна и лесна за разбиране: автор - издател - книгоразпространител - читател. В новата верига всичко става много по-сложно: в нейния център е потребителят, а най-важна е информацията. Тази верига е възможна благодарение на така нареченото електронно издаване. Какво представлява то? Дефиницията за него се променя непрекъснато през годините и ако се върнем към 1990-та, ще видим, че тогава означава електронно предаване на съдържание от издателя към потребителя, независимо дали се получава в електронна форма или върху хартия. Днес тя звучи така: каквото и да е съдържание, след като е било дигитализирано, независимо дали това става online или offline, независимо дали е на текст, образ или звук, или комбинация от трите, което се разпространява на книга или в електронна форма, след като е било подбрано, аранжирано, подготвено, издадено. В този аспект ролята на всички участници в книжната верига радикално се променят. Достъпът става все по-лесен и опасността за всички книжарници и библиотеки се състои в това, че читателите сами ще започнат да извличат информацията, която им е необходима. Традиционните професии ще се променят, те ще бъдат изправени пред все по-умели потребители. Може да се каже, че в България това развитие още не е стигнало онази степен, когато е необходимо специално обучение, но след като видях току-що издадения CD-ROM Books in Print Catalog и разговарях с различни специалисти по информационни технологии, смятам, че не е правилно да мислим по този начин за вас. Защото информационните технологии, електронното издаване вече не стоят пред вратата ви, те са влезли във вашия дом. Накрая искам да кажа, че книгата няма да изчезне, но информационното общество ще промени възприятието, ще промени културната индустрия по принцип.
(Из изложение, направено на "Електронния форум" в рамките на международния панаир на книгата в НДК)


Дорис Мюлер-Вите, глас от Франкфурт:
За втори път съм в България. Тук не представям Франкфуртския панаир, а всички издателства от немска страна, които имат интереси в България. Франкфуртският панаир е само организатор на участието на 266 издателства. Целта ми е да представя най-новото, издадено в Германия, и да установя връзки между двете страни. Да се срещна както с българските издатели и книжари, така и с публиката. Да разбера какъв е интересът към немската книга. Интересуваме се и от български книги, затова и Франкфуртският панаир подпомогна и тази година участието на български издатели, които нямаха възможност да си платят разноските за него. Най-същественият проблем на контактите ни обаче е езиковата бариера, и фактът, че България не е много позната в Германия. Полека-лека нещата започват да се променят. Издателство "Инзел", което е в рамките на "Зуркамп", едно от най-големите немски издателства за сериозна литература, тази година направи антология на българския разказ от XX век. На този панаир по традиция най-голям е интересът към книги за изучаване на немски език от чужденци, към историческа, техническа, медицинска, с две думи - специализирана литература, както и към детските книжки. По принцип по-голям е интересът от страна на публиката. Много съм учудена, че хората искат да купуват въпреки високите цени. За жалост обаче ние не продаваме тези книги. Всички издателства, които участват на панаира, ще оставят книгите си като дарение за български библиотеки. Така те ще могат да се използват максимално. По-малък е интересът от страна на български издателства главно по финансови причини. Изключение правят "Колибри" и "Хемус". Интересът на "Колибри" е да продава, а не да превежда немска литература. Посредничеството на това издателство, общо взето, е единственият поносим начин да се изпише книга от Германия. Защото разходите за една-единствена книга са много по-големи, отколкото изпълнението на няколко поръчки наведнъж. Доволна съм от организацията на този панаир, от каталога, който е направен на два езика. На големите панаири от ранга на Франкфурт комерсиалната страна е много силна, но на по-малък като вашия се общува по-добре.