Защо Фоска?
И защо втори сезон с втора опера от Карлос Гомес, бащата на бразилската опера - не, не в Рио де Жанейро, а в София? Това плюс ли е или минус за Софийската опера? - Ето моите отговори: "Фоска" - първо, защото така е решил директорът Пламен Карталов, второ - защото бразилците са намерили терен, на който да разработват програмата - проект за популяризиране на своето национално композиторско творчество (едва ли им излиза скъпо!), и трето - разбира се, че е минус, макар сама по себе си реализацията на "Фоска" да е много добра. Още едно доказателство за нашите възможности. Отколешна практика в света е да се използва евтина работна ръка от по-слабо развитите страни. Добро качество, ниска цена. Обидно ми е, но сериозно си го мисля, че случаят "Фоска" е такъв. Авторитетът на един национален театър се гради с десетилетия, че и векове. Още от "Оперната дружба" (1908 г.) нашият оперен театър се е стремил да бъде средище на българската култура, стимул за българските композитори и дом за българските певци, независимо къде гастролират или колко отсъстват от страната.
Първите години на операта ни не са безметежни и богати - войни, кризи, безпаричие и все пак - постановки, постановки... Търси се, разнообразява се репертоарът. А едно сравнение между сезоните в края на 20-те и 30-те години и последните седем-осем само откроява мизерната картина на съвремието на националната ни опера. Беднота на идеи и информация, на стилове и автори, липса на стратегия (репертоарна) и дългосрочно планиране, тъжно безвремие, съпроводено с вече досадно повтарящи се ламентации да пари. Сега гордостта на института е бразилската връзка. Наистина екзотично. А цената? - националната опера да стане пропагандатор на творчеството на бразилеца Гомес. За състава вкусната примамка е предстоящото обещано турне в Бразилия (обявено е за април 1998-ма). В програмата за "Фоска" е отпечатана статия на Карлос Хааг от вестник "О Естадо де Сау Пауло", където се изброяват и евентуалните маршрути на българската "Фоска".
Ето и начина да се стимулира неуморен, всеотдаен труд у колектива. Защото там някъде на хоризонта се развяват платната на кораба, който ще ги отведе и към Бразилия, и към заветната валута (после ще се употреби я за парното, я за тока...). И също от бразилския журналист научаваме, че ще има 2500 компактдиска и видеокасети на "Фоска", които ще се разпространяват от тяхната агенция "Фунарте". А в кулоарите на операта се говори за твърде ситните пари, които са получили големите състави за записите. Та проектът на бразилското Министерство на културата е чудесен и се реализира с качество, размах. Срещу спонсорство (дано поне нашите певци получат нещо по-значително), за което се твърди, че подпомага осъществяването и на други постановки в операта ни. А дали е така?
В годината на Доницети можеше и Софийската опера, която все още си е в Европа, а не в Латинска Америка, да направи нещо от великия - доказано! - италианец, от когото публиката ни знае само две от десетките му опери. А от това, че с гордост в програмата на "Фоска" е изведен следният текст "Втора българско-бразилска продукция", просто настръхвам - да не би да следва трета, четвърта... Защото Гомес има още опери за поставяне, а и не знам проектът какво предвижда. И пак унивам при мисълта за системата на ишлемето, за онази евтина работна ръка от бедните страни...
Вторият Гомес е по-добър от първия. "Фоска" е значителна стъпка напред в сравнение с "Гуарани" - като качество на операта, като режисура и изпълнение. "Фоска" е създадена през 1873 година, представена за пръв път в Миланската скала. Гомес е живял и в Италия, където е учил: поощряван е бил от Верди и е ярко име в бразилската музика. Увличат го мелодраматичните истории, предпочита семпли сюжети с контрастно съпоставяне на характери и морално-етични категории. "Фоска" би могла да бъде определена като романтична драма, гарнирана с малко пиратска екзотика, доза церемониалност, отвличания и предателство. Карлос Гомес следва идеите на своя кумир Верди и в много отношения операта му напомня за великия Маестро, само че бразилецът няма нито мащабите, нито майсторството, нито мярката и вкуса на гениалния композитор. Постановката е на диригента Луис Малейрос (Бразилия - част от проекта!), режисьора Пламен Карталов и сценографа Салваторе Руссо. Малейрос е стегнал оркестъра, който звучи бистро, меко и изразително. Карталов е измислил един благодарен терен, на който разгъва действието. Монументален декор, чист в белотата си и красив с изрисуваните мозайки, изработен много старателно (личи желязната ръка на Карталов!). Отдавна не бяхме виждали толкова много ефекти (цялата машинария на сцената е впрегната) - приближаващи кораби, изплуващи църкви, отплаващ кораб и т.н. Публиката оцени това!
Режисьорът е разработил образите и постигнал онази многоплановост на сцената, която създава мащабите на постановката. Въпреки огромните си дължини операта се гледа леко и впечатлява с вкуса и изчистеността на режисьорската работа. Дължимото трябва да се отдаде и на сценографа - очевидно художник с идеи; много хубави са костюмите. И накрая - за най-важните в спектакъла - певците. Като се започне с гостуващата Гайл Гилмор (САЩ), поканена от бразилците - атрактивна, емоционална, силова певица, тя внесе много динамика в представлението. И празнична възбуда (вече е рядкост гостуващ чужд певец на наша сцена!). Заслужено бе аплодирана и в соловите, и в ансамбловите си участия, където демонстрира вокално майсторство, разкошни височини (за сметка на ниските й тонове), музикалност и високо самочувствие. То именно я открои сред българските й колеги. До Гилмор сопраното Красимира Стоянова просто избледня. Партията на Делия, съперницата на Фоска, просто не е по измеренията на гласа й, което бе дразнещо в дуета й с Румен Дойков, превърнал се в ария на тенора. Той пък блесна с цялото си гласово превъзходство и стабилност. Нико Исаков представи предателя Камбро, умело преодолявайки трудностите на партията си. А Светозар Рангелов като пирата Гайоло бе откритието на вечерта. Със съвсем високи обороти се движи този млад певец към голямата кариера. Само няколко роли и вече е актьор със собствен облик, а гласът му е толкова богат на тембри, нюанси, обемен и изравнен, че вярвам в голямото му бъдеще. Отлично се представи и мъжкият хор на операта, подготвен от диригентката Виолета Димитрова.
Боянка Арнаудова