Представената неотдавна изложба на Милчо Андреев в Центъра за съвременно изкуство "Ата" носи заглавие "Идентичността - реалност или утопия". Може би "заглавие" не е най-точната дума, защото амбицията е така поставеният въпрос да носи в себе си потенции на завършен артистичен акт. Като цяло инсталацията е дело на автор, подходил максимално честно и без дистанция към личното обхождане на проблема. Тази изложба не би могла да бъде коментирана буквално. Не е лесно и да бъде описана. Идеите, които са заложени, търпят много интерпретации (в зависимост от различните гледни точки на отделните зрители). Въпреки това самият Милчо Андреев е достатъчно убеден, ясен и самодостатъчен, за да търпи прекалено чужди или несвойствени на идеята интервенции и тълкувания. На пръв поглед произведенията са като части от някакво цяло, а всъщност съдържат една тотална интелектуална проблематика. Смислите, заложени в тях, биха могли да бъдат материал за цяла една научна конференция по въпросите за различните статуси в края на века ни. Хубавото в случая е, че авторът деликатно предлага собствената си позиция, без претенции за задължителна всеобхватност. Няма я и опасността от дидактичност или маниерност. Дори само името - "Идентичността - реалност или утопия", включва в себе си дискусионен момент по един доста многопланов и нееднозначен въпрос. Авторът смята, че търсенето на идентичност е проблем на всякакви групи от обществото. Конкретен пример са процесите в България и на Балканите през последните седем години. Почти всеки ден нещо или някой търпи промяна на идентичността. Често промяната е изкуствено наложена. Отделяйки се обаче от повода и насочвайки се към причините, бихме отбелязали, че подобни въпроси са дразнител за човешкото мислене и за света като цяло.
Милчо Андреев визуализира тезата си, използвайки четири големи правоъгълни плексигласови плоскости. Върху тях той изписва думи. Налага се усещането за човек, който използва писането не за да представи на някого интелектуалната си характеристика, а по-скоро своите стремежи за доближаване до емоционалната си същност. На всеки плексиглас горе е написана определена дума на английски език. Под нея, така, както е в речника, се редуват множество нейни синоними. Главните думи според автора най-общо са определящи за идентификацията ни.
Думата individual (индивидуален) се отнася към физическия Аз, но и към нефизическото Его. Думата journey (в английския език се използва както за пътуване, така и със смисъла на духовен път или вяра. Думата occupation (занимание) се отнася към това, като какви се възприемаме в ролята си на действащи и правещи организми. Думата event (събитие) се отнася към това - кое е важно и определя историята, а и какъв етикет му поставяме. Чисто в лингвистичен план синонимите на тези думи имат сходни значения, но все пак всяка от тях значи и нещо друго и се употребява за различни случаи. Тук вече вярата в думата като основен и най-лесен инструмент за маркиране на идентичност е разколебана.
Дали всъщност идентичността не е само утопия? Този въпрос все повече изплува като продукт на мисленето ни.
Самият Милчо Андреев прави опит да се идентифицира като автор от т. нар. епоха на постмодернизъм. Дори материалите му - плексиглас, изписан с технология за правене на билбордове, са характерни за времето ни.
Именно нашето време обаче даде възможност да се разпространяват в неограничено количество текстове. Тези текстове (дори нелоялни, дискриминационни или просто лишени от стойност) лесно се печатат, влизат в телевизията или интернет. За всеки е ясно, че именно податливостта ни на тези псевдодокументи манипулира голяма част от съзнанието ни.
С други думи, авторът намеква за това, че основна цел на обществото е да ни забрани да се самоидентифицираме като някаква цялост. Идентичността ни наистина се превръща в утопия.
Все пак бихме могли да погледнем нещата и от друг ъгъл. Липсата на идентификация може да се окаже почти равна на абсолютното щастие. Когато човек не се определя като нещо конкретно, той може да функционира като хиляди и милиони индивидуалности. Поради това той не носи и никакви отговорности. Все още обаче ние търсим едно-единствено себеопределяне, а и щастието е прекалено футуристично понятие.
Изложбата на Милчо Андреев има статичен вид, а същевременно успява да създаде метафора на подобни движещи се и непрекъснати процеси. Същевременно е намерен, максимално ненатрапчиво и професионално, визуалният код за нещата.
Борис Костадинов