Шахматни мисли
Няма опит да се правят сравнения в следващите редове, въпреки че изтеклите музикални прояви дават поводи за това. Всеки от споменатите изпълнители заслужава уважение и оценка най-малко заради факта на представянето си, независимо от сполуките или несполуките.
В концерта на радиооркестъра (диригент Милен Начев) успешният момент се падна на Концерта за цигулка, пиано и оркестър на Менделсон като цялостно впечатление и като солистично участие (Стойка Миланова и Георги Черкин). Но "Шехеразада" на Римски-Корсаков показа, че и тя може да предизвика досада въпреки пищността на звуковите си "съблазни". И отново стана пример за сръчно сглобена партитура, недетайлизирана и без емоционална ангажираност. Не е единствен случаят, в който резултатът остана незаразителен и некомуникативен.
Точно това обаче не може да се каже за концерта под диригентството на Георги Димитров с участието на Софийската филхармония и солиста Ясен Енчев. Двете симфонии - на Хайдн (№ 55) и Моцарт (№ 38, "Пражка"), отнесоха овациите, които напълно заслужаваха.
Отдавна ми се иска да открия новото, перспективното и качественото в програмите на музикална къща "Юлия Христова". Постоянството, издирването на млади музиканти, шансът, който им се дава, експедитивната подготовка на програмата са достойни за адмирации. Прекрасно е представянето на рядко звучащ репертоар - като Константин Илиев (Багатели за кларнет и виолончело) и Лютославски (Прелюдии и фуга за 13 струнни), но художественият резултат е неясен, в определени случаи - формален.
За ярко художествено впечатление, за пределна яснота на намеренията пример даде изпълнението на "Стабат матер" на Перголези с диригент Васил Казанджиев и изпълнители "Студио Концертанте" и хор "Бодра смяна". В подобни случаи човек си спомня, че и музиката може "да се ражда като Афродита от пяната на вълните", да бъде самата тя, неупотребявана и непринизявана от никого.
Милена Божикова