Почина Лев Копелев. Не познавам друг човек, почувствал и разбрал тъй дълбоко своята страна, нейната литература и история, който да ги е превърнал в интелектуално съдържание на своето битие така както Лев.
Работник след завършването на училище, той живее с родителите си, брат си и жена в една московска стая, на площ от седемнадесет и половина квадратни метра. Прекарва четири години на война и девет - в сталинските затвори и лагери. Негов дом в буквалния смисъл на тази дума е целият огромен свят - светът на безсмъртните произведения на литературата, на стиховете и прозата. Той изучава германистика в Харков и продължава образованието си в Москва, като се занимава паралелно с философия и литература. През май 1921 година защитава кандидатска дисертация, само месец преди войната да влезе в Съветския съюз.
Той беше тясно свързан не само с руската, но и с немската култура. Познаваше немските поети и писатели по-добре от много германци. Лев Копелев преведе много произведения на немската литература - от Гьоте до Анна Зегерс. Написа биографични книги за Брехт и Хайне, литературоведски изследвания за Томас Ман и Хайнрих Бьол, за "Фауст" на Гьоте. Аз и Хайнрих Бьол години наред се борихме да пуснат Лев на Запад, но все не му даваха изходна виза. Разрешиха му едва през 1980 г., когато беше ясно, че излиза от страната завинаги: през 1981 г. го лишиха от съветско гражданство. Реабилитираха го едва по времето на Горбачов.
Политехническият институт във Вупертал му възложи ръководството на научноизследователски проект, чиято цел беше да покаже "образа на Германия" в руската литература и "образа на Русия" в немската. С малка група сътрудници и несекващата си енергия той успя да подготви десет от дванадесетте планирани тома на изследването. В Гьотингенският университет водеше семинар в катедрата по германистика.
Войната беше повратна точка в живота му. Когато през 1945 година се опитал да защити цивилното население в Източна Прусия от ненавистта на войниците от своята Червена армия, Лев е арустуван. Осъждат го на десет години лагер за пропаганда на буржоазен хуманизъм и съчувствие към врага.
След освобождението и завръщането си в Москва, Лев ми написа писмо, в което казваше: "Сега нося отговорност единствено пред себе си, пред своята съвест. Не принадлежа към никоя партия, не принадлежа и към дисидентите. Вече не вярвам на харизматични учения. Ето моят императив: пред нищо не желая да изпитвам страх и ще постъпвам така, че да не се срамувам заради стореното или казаното от мен.". Уважението към личността, толерантността и човечността винаги бяха най-висши ценности за него.
Графиня Марион Дьонхоф
Ди цайт
(Със съкращения)