Религията в края на ХХ век

"Религията: променящите се граници на града" - това беше темата на XXIV конференция на Международната асоциация по социология на религията, която се проведе през наскоро в университета "Льо Мирай", Тулуза, Франция. Както обикновено, форумът на една от най-авторитетните изследователски асоциации в областта на религията бе привлякъл повече от 300 участници - социолози, антрополози, историци, философи, политолози от цял свят.
По традиция конференциите на тази асоциация, които се провеждат през година, се отличават с разнообразие на темите и подходите към религията, с духовна свобода и многообразие в изследователската интерпретация. Отдавна разгъващите се върху страниците на монографии и списания опити да се преформулира и дори отхвърли тезата за секуларизацията, имаха своето продължение и в дневния ред на конференцията. Наименованието на една от водещите секции е достатъчно красноречиво: "Отсам и отвъд секуларизацията: невъзможната безрелигиозност". Класическата просветителска теза, че светът, обществото постепенно се освобождават от религията или я маргинализират, през ХХ век претърпя сериозни трансформации. В последните десетилетия тази теза по-скоро бе редуцирана до идеята за криза в традиционните религии, последвана от духовни процеси на индивидуализация и приватизация на трансцендентното1. Известният изследовател на тази проблематика О. Чанен предложи нова парадигма, в рамките на която да се изследват промените в религията от времето на модерността: религията като елемент от индивидуалната работа за постигане и утвърждаване на личностната идентичност, тъй като последната вече не се атрибутира социално.2
Но тъй като социалните науки за религията имат за свой обект предимно нейните колективни, обществени форми и тъй като този обект в последно време търпи твърде интересна динамика, голяма част от работата на конференцията бе посветена именно на него. Ето някои от по-характерните секции и изследователски насоки: "Религиозните социализации, колективните идентичности и социалната връзка в урбанизираните периферии", "Младите, религията и модерността", "Религията, митовете за произход и реконструирането на идентичността в Западна и Източна Европа".
Общ извод бе, че наред с развитието на индивидуалността религията се свързва и с освежаването и стабилизацията на разнообразни колективни форми на възпроизводство на социалната връзка - нацията, генерацията, пола, държавността, пазара, неформалните групи. Промените в съвременната религиозност бяха разгледани в контекста на национализма, феминизма, фундаментализма, сексуалността, духовния пазар, човешките права, новите религиозни движения. Основната част от тези нови форми на социално-духовно производство се разгъва извън културното пространство на традиционните религии (особено на православието и отчасти на католицизма). Неслучайно сред изследователите на религията в последните години се появи категорията "believing without belonging" (вяра без принадлежност), реферираща такива индивидуални и групови форми на религиозна вяра, които не могат да бъдат свързани с нито една от традиционните религии.
Дълго продължилият остър обществен дебат върху новите религиозни движения като че ли е на път да премине в по-успокоени и утаени форми, поне що се отнася до изследователския му пласт. Наименованието на една от секциите, в чиято работа взеха участие някои от най-известните автори в тази област (Бекфорд, Интровинье, Баркър), потвърждава това впечатление: "Сектите: от социална полемика към социология". Подобна е ситуацията и с дебата "християнство - ислям", за рационализирането и хуманизирането на които учените религиоведи положиха немалко усилия през последните години. Важни изводи в този смисъл се съдържаха в доклада на Р. Кьониг "Причина ли е християнската вяра за предразсъдъка срещу мюсюлманите, евреите и другите нерелигиозни групи". На основата на представителни социологически проучвания той заключи, че в основата на предразсъдъците срещу горните категории стои не прекият контакт с тях (например често по-антимюсюлмански са настроени хората от малките, а не от големите градове в Европа, където са съсредоточени мюсюлмански маси), а определени социалнопсихологически фактори: силната християнска вяра, съчетана със склонност към авторитаризъм, със състояние на аномия, с някои образователни фактори.
Наличието на няколко големи секции, посветени на религията в Източна и Централна Европа, и една - специално на Русия, доказваше големия интерес на участниците в конференцията към процесите в тези страни. Обобщавайки накратко основните наблюдения и изводи на докладчиците, бих казала, че бяха откроени както общи тенденции, така и локални нюанси. Сред първите са: "бум"-ът на масовата религиозност веднага след "нежните" революции и постепенното успокояване на този процес няколко години след това; сложната динамика на отношенията държава - църква с тенденцията към тяхното хармонизиране в интерес и на двете институции; укрепващата връзка между традиционната религия и национализма; нетърпимостта към новите, нетрадиционни форми на религиозност; амбивалентният характер на религиозния "ренесанс" плюс израз на индивидуална духовна свобода и в същото време в колективните си изяви съдържащ алтернативни на модернизацията и плурализма тенденции.
Нонка Богомилова