Нежност без революция

Чехите не изгарят от любов към руснаците. То си е за тях въпрос на национална чест. Навремето, когато нямаше как да изритат съветските окупатори, те протестираха по неформални начини - например отказваха да проронят дума на руски или пък тупаха братушките на хокей. По-зрелите граждани помнят какви битки пламтяха на ледената площадка.
Какво обаче се случва, когато съдбата натресе на един такъв чех, гледащ изпод вежди алената петолъчка, малко невинно русначе. Детето няма близки хора в Чехия и той трябва да го приюти. Или като отявлен русофоб да го захвърли в някой държавен дом, за да не отглежда змия в пазвата си. Но чехът не дава детето, а се грижи за него. Дори го обиква, напук на всички русофобски норми.
Случката е от чешкия "Коля" - един от най-хубавите филми, посетили българския екран тази година. В него има доста случки - някои тъжни, някои весели, трети направо абсурдни. Обединява ги това, че независимо какво засягат, в тях няма капка злоба. А би могло да има. Защото филмът разглежда периода 1988-1989 г. - непосредствено преди Нежната революция плюс нейните първи фойерверки. Това бе еуфорно време, когато в рухващите бараки на соцлагера властваха емоционалните крайности. В "Коля" емоциите са като за две Нежни революции, но без крайности. В него дистанцията от събитията е комбинирала градуса на чувствата със спокойната мъдрост на прошката. Затова филмът е голям. Той казва сбогом на една кофти епоха без съскащи нотки в гласа и зли огънчета в очите. Тази епоха създаде безчет фалшиви митове и герои. "Коля" ги развенчава по най-умния и елегантен начин - като не се занимава директно с тях и като не създава нови такива на мястото им. Нито един от персонажите във филма, изпитали на гърба си ударите на сърпа и чука, не е афиширан като активен борец. Виж, пасивен борец - да. Такива, каквито са били много достойни хора. "Коля" симпатизира на тяхната мълчалива, неафиширана съпротива срещу насилието. Симпатизира даже на малките им предателства, защото това е човешко. Стига да не прекършиш нечия съдба.
Изпълнен с огромна нежност и мека ирония, този филм е преди всичко дълбоко морален. Над всички истории в него е разперила добрите си ръце помиряващата идея, че животът не търпи закостенели понятия като еди-какво си "фобство". Животът предлага ситуации, които разбиват и най-бетонните позиции, обезсмислят и най-твърдите аргументи. Отношенията между хората не са подвластни на лозунгаджийските закони, както и на неписаните правила на изначалния негативизъм.
Две са основните личности, създали "Коля" - сценаристът и главен актьор Зденек Сверак и неговият син, режисьорът Ян Сверак. Вероятно и поради тази семейна връзка филмът прилича едновременно на баща и син - съчетал е с интелигентна усмивка горчивия опит на възрастта с кипналата млада кръв.
След като "Коля" получи "Оскар" за неанглоезичен филм, тук-там се заговори за ново Чешко чудо. Няма никакво ново чудо. Има здрава литературна и кинотрадиция, а "Коля" просто черпи най-ценното от нея - несъобразяването с конюнктурата, човеколюбието, тънкото чувство за хумор, универсалния адрес.
За финал още една случка от филма - преценете сами дали адресът й е универсален: Ченгета привикват героя музикант на Зденек Сверак и, без вина виновен, го награбват по политическа линия. После идва Нежната. Музикантът излиза на площада заедно със стотици хиляди обнадеждени хора, които палят свещички, навиват будилници, дрънкат с ключове. А сред множеството ентусиазирано размахват ключове същите ония ченгета...
Борислав Колев