За онези, които следят по-внимателно развитието на неконвенционалните форми в българското изкуство през 80-те и 90-те години, Веселин Димов не е нито непознато, нито случайно име. Неговата самостоятелна изложба в галерия "Ата рай", онасловена "Хартия и цвят", показва само една малка част и само един определен аспект от многобройните му акции, пърформанси и пространствени "интервенции", в които екологичните, антропологичните, пластическите и философските компоненти се преплитат по най-неочакван и често дори парадоксален начин.
"Хартия и цвят" се състои не толкова от "творби", колкото от "обекти", които на дадения етап от развитието на автора представляват своеобразен синтез на дългогодишните му търсения и открития в областта на непосредствената изразна сила на предметната форма - едновременно носеща в себе си нещо от първобитния фетиш или идол, и заедно с това вечно променяща се и неуловима в своята материална определеност. Неслучайно един от основните принципи на пластичния градеж на такива монолитни композиции като "Камък", "Стълба към луната", "Кълн" е съзнателно търсеният ефект на симулакрите - един вид материал поема репрезентиращите функции на друг, в известен смисъл противоположен нему. Минималистичният тип пластическа организация на компактната триизмерна форма не е възведен в своя краен и абсолютен принцип - напротив, той дава възможност на игровото начало да променя свободно и непринудено кодовете и значенията до степен на открита за нови интерпретации вариабилност.
Бихме могли да намерим по-определен и адекватен път за дешифрирането на обектите на Веселин Димов, ако си дадем сметка за многобройните насоки, които формират неговото индивидуално артистично своеобразие - рационалистичното пространствено въображение на инженера, самобитната философска нагласа, трескаво търсеща пътища за проникване до корените на родовата и етническата памет, откритият и непредубеден поглед на необременения художник към разширените пластически възможности на съвременното изкуство. Ето защо истинският дом на "опусите" на Веселин Димов е не изложбеният салон, а недокоснатата от човека природна среда.
Чавдар Попов