Програма
за развитие на киноизкуството в България

След толкова дебати около реформата в българското кино на страниците на "Култура", сега решихме да публикуваме стратегията за спасяването на българското кино, предложена от Съюза на българските филмови дейци, защото е конкретна и ясна. Надяваме се, че ще бъде разбрана - не само от читателите, а и от представителите на изпълнителната и законодателната власт, от които зависи нейната реализация.

Киното в България се намира в състояние на криза. Това е констатация не от днес. Независимо от извършващите се промени в страната, липсата на ясна и цялостна концепция за развитието на българската култура изобщо дава своето частно отражение и върху състоянието на българското кино.
От есента на 1996 г. до днес не може да започне производството на нито един игрален филм (независимо дали се субсидира от БНТ или от Министерството на културата, включително с премии от Евроимаж), документалните и анимационните филми се събират в шепа.
Надеждите на повечето кинематографисти бяха свързани с текстове в приетия през 1996 г. Закон за националната телевизия, който определяше 15% от бюджета на БНТ за филмопроизводство. Тази надежда, че ние подобно на други европейски страни, чрез националната си телевизия ще укрепим родното кино, се стопява.
Очертаната ситуация не е пресилена. Тя отразява реалностите, които звучат апокалиптично, но, уви, са факт.
Затова ние, българските кинематографисти, смятаме, че
Реформата на българското кино
не търпи отлагане, към нея трябва да се пристъпи незабавно, с чувство за отговорност пред бъдещето от страна на всички решаващи държавни структури и на първо място изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет (респективно Министерството на културата) и законодателната власт - Народното събрание. Ние от своя страна сме готови да предложим задължителните, неотменими по наше мнение енергични стъпки и тяхната логична последователност на осъществяване.
1. Законодателни мерки
- Закон за българската култура,
който да определи основните приоритети на нашата държава в духовната сфера за следващите 15-20 години.
- Закон за Фонд "Българско кино",
който да конкретизира и облече в императивна форма основните правила за набиране и ползване на средства за българско кино.
- нов Закон за телевизията и радиото,
който да постанови не само за държавната, но и за всички останали видове телевизии задължителните изисквания, които да ги определят като български и да гарантират, че наред с излъчването на чужди филми и програми от всички жанрове, ще създават и излъчват в определен обем и български такива.
2. Конкретни идеи, подкрепени от необходимите разпоредителни и нормативни мерки:
А. Филмопроизводство
- Националното филмопроизводство трябва да се разпредели балансирано между т.нар. арт кино (филми с художествени амбиции) и киното на публиката (касови комерсиални филми). Това не е изкуствено налагана алтернативна опозиция, а неизбежно установена от практиката в целия свят реалност. Артфилмите и комерсиалното кино са еднакво необходими и неизбежни във всеки национален кинопроцес.
"Артфилмите", предназначени преди всичко за специализираната киномрежа, ще се създават от независими продуценти с подкрепата на държавата - Министерството на културата (НФЦ), други национални фондове, както и с много важното участие на различни европейски и световни структури (например фонда "Евроимаж", програма "Медиа 2" и т.н.). Необходимото производство за България, "абсолютният минимум", под който не бива да се пропада, е: 4 игрални, 12 документални или научнопопулярни филма и 12 анимационни филма в годишното производство. Тези проекти ще се подбират на конкурсен принцип, за да реализират националната стратегия в кинопроцеса, да осигурят създаването на произведения с високи хуманни идеи, съвременни естетически и художествени качества, па макар и носещи определен пазарен риск.
"Киното на публиката" може и трябва да бъде в значително по-голям обем и във всички случаи ясно ориентирано към пазара (киносалони и телевизия), без да си позволява грубо загърбване на необходимия минимум художествени изисквания. Много важно обстоятелство е решаващото участие на телевизията в създаването на тези филми. Всички европейски държави минаха по този път - националните кинематографии на Франция, Италия, Германия, Испания, Великобритания в най-тежките им кризисни години бяха спасени от националните телевизии. Всяка национална телевизия в днешно време има отговорността да създава преобладаващата част от националното кино или под различна форма да съучаства в неговото производство, отделно от специфичното собствено производство на серийни филми.
- Материална база на филмопроизводството. "Бояна филм" ЕАД е единствената професионално изградена структура и тя трябва да получи статута на национален институт в областта на киното. За нея са необходими особени грижи от страна на държавата, както и спешна инвестиция от държавния фонд "Развитие".
В процеса на приватизация считаме за задължително най-малко 15% от "Бояна филм" ЕАД да остане държавна собственост, като се даде възможност за участие в останалите проценти на собственост на български и чуждестранни юридически и физически лица.
Друг вариант за бъдещето на този институт е създаване на холдинг "Бояна", в който да се включат с относителна самостоятелност студията за игрални филми, за анимационни филми, за документални и научнопопулярни филми, лабораторията и част от киномрежата.
За развитието и съхранението на киното у нас е необходимо да бъдат запазени предприятията за създаване на игрални, анимационни и документални филми, независимо от формата на собственост - по-важна е гаранцията, че за следващите 20-30 години ще има възможност за професионално производство.
Б. Филморазпространение и кинопоказ
- Действащите в момента към 120 киносалона имат много технически и "битови" проблеми. Тяхната експлоатация (с 2-3 изключения) не е ефективна. Хиляди са закритите вече салони с неясно бъдеще. В програмата на СБФД съществува идеята "малки салони в малки градове". Световната практика отхвърли прокобите за смъртта на кинопоказа и тъкмо малките салони (в състава на големите "мултиплекси" или самостоятелно) не само оцеляха, но и поддържат значителна част от оборота. В повечето малки градове на България има подобни салони, които могат да се превърнат в съвременни средища за кинопоказ. Трябва да се пристъпи към бързата им приватизация със задължителни изисквания за запазване предмета на дейност и реинвестиране на средства в бъдещото им преустройство и модернизация.
Възможно е някои държавни и общински салони да запазят формата си на собственост, като се реконструират и преоборудват със средства по линията на различни фондове и програми ("Европа синемас", ФАР и т.н.).
А своеобразна "програма максимум" е строежът на специализирани "Мултиплекси", естествено с привличане на външни инвестиции.
Не бива да се забравя, че киномрежата е едно от първите условия за съществуването на нормален филмов живот, в т.ч. и на национално филмопроизводство, тъй като съответните данъчни мерки връщат отчисления към него.
В. Национален киноархив
- Дейността на Българската национална филмотека е сериозно ограничена поради несъответстващото й бюджетно финансиране, независимо че е със статута на национален културен институт. Бъдещото й нормално функциониране е необходимо както заради нормализиране на досегашната й дейност (съхраняване и ползване на съществуващия фонд), така и с оглед разширяването и обогатяването на фонда с филмови материали за България, издирвани по целия свят.
- Освен бюджетно финансиране националният киноархив ще разработи своя система за такси и заплащане при ползване на фондовете като добавъчен, но много важен приходоизточник.
- Национален аудио-визален летопис:
Разумно е "образната памет" на България, която се съхранява в националния киноархив, да се поддържа и създава текущо от специализирано звено с нарочно бюджетно финансиране. Историята няма да ни прости, ако в днешните толкова важни времена оголим "дупка" в хронологията на събитията и лишим бъдещето от аудио-визална памет. Националният кинолетопис трябва да се схваща като национален не само заради статута си, а тъкмо заради национално-историческото му значение.
Г. Периодика и книгоиздаване в областта на киното
Пазарът на печатни издания (периодика и книги) все повече налага масовия вкус, рекламното четиво, "гланцовите" списания с жълта информация. Но малката част от сериозни читатели и професионалисти се нуждае от сериозни издания, които не могат да бъдат печеливши и трябва да се подпомагат финансово - пряко и непряко. Новите данъчни облекчения засега важат за книгите от български автори. Нашето предложение е те да се отнасят и за преводната литература с нетърговски характер, както и за професионалните киносписания със сериозна ориентация. Такова списание "Кино", издавано от СБФД, което може и би трябвало да прерасне в модерно издание за съвременна аудиовизия, подкрепено вече от БНТ, филмопроизводствените звена, някои фондации, НФЦ, Министерството на културата и др. Така то ще може да осигури необходимостта от нова научна и художествена информация за киното, тв и видеото, за съвременните теории в областта на медиазнанието, масовите комуникации, социологията на културата и т.н.
Д. Обществена телевизия. Филмов канал.
Невъзможно е да отделим въпроса за бъдещето на киното в България от по-общия и многоспектърен проблем за бъдещето на телевизията, или, по-точно е да кажем, на телевизията у нас. Плурализмът на ефира настоятелно изисква появата на национална обществена телевизия. Това поставя поне два въпроса:
- статутът и програмният облик на един обществен тв канал;
- преструктуриране и преразпределение на националния честотен обхват.
Очевидно е, че изграждането на един пълноценен обществен тв канал не е нито лесна, нито краткосрочна работа. Поради това ние виждаме развитието на този проект в няколко етапа:
I етап: програмен блок, продуциран от СБФД, финансиран и произведен извън БНТ и излъчен в подходящ часови пояс на националната тв честота.
II етап: преминаване към пълна програмна схема.
III етап: обособяване на самостоятелен обществен канал със своя честота.
Именно I етап е реално изпълним като филмов блок от подходящи заглавия (български, европейски и други), който може да стартира в структурата на сега съществуващата национална телевизия, а след обособяването на самостоятелен обществен канал (III етап) филмовият блок да се отдели също като самостоятелен филмов канал.
Първите стъпки по този проект вече са направени от членовете на СБФД, нужна е подкрепата на съответните инстанции за доразвиване на идеята. Трудностите са огромни, затова нямаме илюзии, а конкретни намерения.
Е. Разпоредителни и нормативни мерки
- Нарастване на субсидията за филмопроизводство пропорционално на средствата за културна дейност от държавния бюджет. Киното е индустрия, пряко зависима от валутния курс и икономическите фактори в страната, която изисква много по-значителни средства, за да не прекъсне съществуването на киното като процес. В тази насока е становището на Комисията по култура в Народното събрание от май 1996 г.;
- Регламентиране на финансовото участие на БНТ в създаването на български филми, субсидирани от МК и НФЦ, чрез сключване на рамков договор, съгласно новия Закон за радио и телевизия;
- Увеличаване броя на копродукциите чрез фонда "Евроимаж" към Съвета на Европа; уреждане финансовите вноски на Република България в него;
- Присъединяване на България като пълноправен член в програмата "Медиа 2" на Европейския съюз.
- Принципи, изграждане и действие на съвременен национален аудио-визуален летопис (кино и видео).
- Създаването на система, гарантираща реално разпространение и показ на всички нови български игрални филми по киносалоните в страната. Субсидиране филморазпространението на конкурсен принцип аналогично на филмопроизводството.
- Определяне на концесия
за най-малко две частни или корпоративни телевизионни програми, които да покриват територията на Република България, като концесията да съдържа задължителни квоти за българско филмопроизводство.
- Преструктуриране и преразпределение
на честотите за излъчване с национален обхват на ТВ сигнал, отделяне на технологичната структура от продуцентската и осигуряване теоретична възможност на всички, покрили изискванията на концесии и лицензи, за достъп до професионална технология на производство и излъчване.
- Определяне на лиценз
за всички регионални и кабелни телевизионни оператори, който да съдържа задължителни нормативи за защита на българските програми.
- Създаване на нормативна уредба
за технологически изисквания, които са задължителни за всички разпространители и производители като част от БДС, която да е аналог на европейските.
- Създаване на контролен орган
в системата на Министерството на културата, който да защитава авторското право на български и чужди автори, продуценти и създатели.
- Защитна мрежа на труда и доходите
във филмопроизводството и филморазпространението.
- Пълна интеграция и пълноправно членство във всички европейски действащи структури и фондове както за филмопроизводство, така и за филморазпространение.

Конкретни разработки по всички посочени въпроси ще бъдат подготвени от експерти в областта на киното с активното участие на Съюза на българските филмови дейци и съвместно със съответните компетентни органи от Министерския съвет, Министерството на културата, постоянните комисии на Народното събрание и др.
Само неотложното общо усилие днес може да спаси българското кино от изчезване в края на XX век, сто години след създаването на този удивителен културен феномен, и то тъкмо на прага на идващото ново хилядолетие! От нас зависи как ще влезем в него - с една прекъсната и погубена културна следа, или с разумното й опазване и развиване!
октомври 1997 г.София
Съюз на българските филмови дейци