Снегът на спомена
И тогава валеше сняг. Бе мек и хрупкав. Искряща белота ни ослепяваше на излизане от зала "България", а нощна София бе тиха и светла. Не ни се прибираше, а коментарите за онова, което бяхме преживели тези две вечери, не свършваха до сутринта.
"Какво толкова е станало?" - би попитал някой от пазарното настояще - "Носталгични въздишки по въображаемото минало". Аз пък не бих могъл и не искам да забравя приповдигнатата атмосфера, трептящото от напрегната радост пространство на зала "България", вълненията преди и след всяка група... Беше преди точно 20 години. Вярно, че преди това имаше "Ямбол 74" и "Сопот 76", но за пръв път точно тогава се събраха всички български джазмени, които бяха останали на родна земя. На 10 и 11 декември 1977 година Съюзът на музикалните дейци организира Първия преглед на българските джазови оркестри. Да не повярва човек колко енергия и ентусиазъм може да се крие зад подобно заглавие. Един след друг на прегледа се явяваха стари и млади музиканти, състави от столицата и провинцията. Сборен биг бенд "Експеримент", воден от Петър Славов (Заека вече беше побягнал към Швеция), оркестър "Русе", воден от Петър Петров, Парчето, "Бели, зелени, червени" от Пловдив, водени от Веселин Николов, Червения, биг бенд "Габрово", воден от Манол Цоков, Марио Станчев и Симеон Щерев, Любомир Денев трио с Петко Томанов, Райчо Иванов и неговия рок-джаз, оркестър "София", Людмил Георгиев и Данчо Капитанов, биг бендите на радиото и консерваторията, Симеон Щерев квартет, и т.н., и т.н... Най-дългият период от развитието на българския джаз беше започнал.
Някои от младите джазмени днес не са били родени през онези декемврийски дни. Другите едва са проговаряли или в най-добрия случай просвирвали на някой инструмент. Заради тях ми се искаше да бъде възкресен споменът в един концерт. Не се намериха нито сили, нито средства - времената на ентусиастите като че ли безвъзвратно са отминали. Добре поне, че записите в радиото пазят духа на музиката и неподправената екзалтация от осъществяването на една мечта.
Все пак Провидението бе подредило така нещата, че 20 години по-късно, точно около тези дни, джазът в България имаше сравнително наситена програма. Международна джаз-сцена в Пловдив (10-12 декември) - за нея подробно ще узнаете след седмица; концерти на Теодосий Спасов в Народния театър, на Христо Йоцов квартет в Първо студио на националното радио (6.XII) и един концерт в зала "България". Е, в Камерната зала, но пак там - на същото място. И както преди 20 години Збигнев Намисловски "подготви" публиката за Първия преглед, така и сега - на концерта си през февруари, ни подсказа, че в края на годината може да ни се случи нещо хубаво. На въпроса ми кой е най-интересният музикант на полския джаз в момента, той, без да се замисля, отговори - Лешек Можджер. Същият този Лешек (Леслав) Можджер, който през последните две години е обявен за музикант на годината в Полша, се представи в София на 7 декември заедно с младия си колега, саксофонистът Адам Перончик. Полският културен институт продължи последователната си програма за популяризиране на родния джаз с четвърти концерт в продължение на по-малко от две години. Подобна активност си позволяват единствено Френският културен институт, Британският съвет и Гьоте институт.
Самият концерт бе чудесен подарък за ценителите (концертите, организирани от Полския културен институт, са със свободен вход) и въпреки препълнената зала продължавам да оставам с чувството, че подобни изяви заслужават по-голяма аудитория. За втори път през последните няколко седмици представители на европейския джаз ни дават възможност да се убедим колко богати и неочаквани могат да бъдат изразните средства в съвременния джаз. Отново станахме свидетели на абсолютно акустичен концерт и освободени от напрежението на техническите чудеса можехме да се наслаждаваме на естествения звук. А въображението и изобретателността в това отношение - особено на Леслав Можджер, бяха на завидна висота. За виртуозното владеене на инструментите и изработената спонтанност едва ли има смисъл да пиша - те са част от професионализма. Онова, което ми остава след подобен концерт, е изостреното любопитство от това, какво ще стане, накъде ще се развие музиката след поредния опит за разчупване на квадрата и надникване в неясния свят на джаза на бъдещето. Може би точно на млади музиканти като Лешек Можджер е писано да го открият.
Йордан Рупчев