Най-добрият актьор
в Нова Зеландия

Разговор с Раде Шербеджия

Раде Шербеджия, най-популярният артист в някогашна Югославия, хърватски сърбин с хърватско и словенско гражданство, чиято мечта да стане жител на Сараево остана неосъществена, днес живее в Лондон със своята 29-годишна съпруга от сръбско-боливийски произход и трите си дъщерички. И се снима за Холивуд. След като филмът на Милчо Манчевски "Преди дъжда" го изстреля от балканската дрямка сред звездите, Раде Шербеджия стана толкова търсен, че дори отказва някои роли.

- На кое място принадлежи днес Раде Шербеджия?
- От пролетта на 1993 г. моят дом е в Лондон. Съпругата ми е културен аташе в Боливийското посолство и затова имаме документи за престой. Благодарение на това мога да се занимавам с професията си, без да моля за разрешително за работа. Последното място, където живях, беше Любляна, и аз всъщност съм словенски актьор, формално и юридически, и съм член на Съюза на словенските артисти. От 1992 г. съм гражданин на Словения. Глупаво е да казвам, че съм югославянин, защото тогава би трябвало да обяснявам какво е югославя*нин според мен. Не принадлежа на нова Югославия и не я признавам като такава. Аз напуснах онзи свят, но не мога да го забравя, както и живота си там. Когато започна войната между сърбите и хърватите, моето положение беше твърде деликатно и със съпругата ми Ленка трябваше през май 1992 г. да се преселим в Сараево - тогава ми се струваше като спасително решение. Трудно ми беше да гледам народа си, който се избива. Тогава написах песента "Няма да тръгна срещу своя приятел". Днес не изпълнявам тази песен на концерти. Къде да я пея? Избихме се, разрушихме се един друг. Тя беше само наивна сълза в окото. В Загреб един кретен, ревейки по микрофон на площад "Република", ме обвини, че умишлено съм написал тази песен, за да могат сърбите да закопават бошняците и хърватите. Сега, когато войната свърши, ми се ще да отида във всички краища на бивша Югославия, където хората искат да ме видят.
- Къде не искат да ви видят и можете ли да обясните конфликта си с Белград и Загреб?
- Трудно ми е да отида в Хърватска. И то най-вече заради ангажираните с войната репортери, които направиха всичко, за да ми изплетат грозен имидж от лъжи и злепоставяния. Макар че имам хърватски паспорт, следователно двойно гражданство, те се постараха да направят отиването ми там невъзможно. От тази гледна точка това вече не е мой проблем, това е проблем на онези в Хърватска. Изкараха ме виновен, защото съм против войната. Впрочем, воюващите страни не зачитат онези, които са помежду им. Задължен си да заемеш позиция и да избереш на чия страна си. Това е истината, за съжаление. През онези години бях нежелан и в Хърватска, и в Сърбия. Белградските медии ме атакуваха, защото от самото начало бях против Слободан Милошевич, но това не пречеше на хърватските журналисти да пишат, че подкрепям Милошевич. Атакуваха ме и националистите, защото бях в Сараево, когато там започна войната. Опитах се от Сараево да се обърна към света да спаси този град - бях един от мнозината наивници. И това имаше много негативен отклик и в Белград, и в Загреб. В Белград казаха, че съм избрал страната на мюсюлманите, а в Загреб - че това е последният ми опит да спася Югославия.
- В Белград се опитаха и да ви убият?
- Да, на 27 май 1992 г. в Белград някакъв кретен стреля по мен с пистолет. Естествено, никой не го арестува, нито пък се опита да го направи. И тогава напуснах Белград. Всъщност, и преди това се чудех дали да не го сторя - беше трудно да се живее там в този момент заради упоритите националисти, които подкрепяха Милошевич. Това са хора без глава, ръце, мозък... И сега същите се разхождат из Белград. Съзнавам, че имаше и нормални хора, но те не знаеха, не смееха и не можеха да направят нищо, не знам защо. Голямата медийна война в Белград, която водеха и някои мои приятели, трябваше да докаже как там някакви си муджехидини и усташи застрашават сръбския народ. Тогава на този народ, поради някаква причина, му беше трудно да разбере, че това не е така. Бях в Белград, когато бомбардираха Вуковар и с приятелите си излизах по улиците да протестирам. Но това беше капка в морето.
- Все пак неотдавна отидохте в Белград и подкрепихте демонстрантите.
- Бях в Белград, защото ме поканиха, защото никога хората от моята среда, от "Театър филм", не са ме атакували, за разлика от Загреб. Бях казал, че ще отида, когато Слободан Милошевич падне от власт, и съм сигурен, че е паднал, защото нищо вече не може да спре пробудената енергия на народа. Отидох да подкрепя студентите, които са една чиста сила. Не отидох да подкрепям коалицията "Заедно", защото къде бяха те през 1991 г. и 1992 г., когато Югославия гореше, а Югославската народна армия разрушаваше градове? Независимо от това, днес бих подкрепил когото и да е само да рухне това зло.
- През 1991 г. участвахте в предизборните събрания на СДП в Хърватия. Дали това беше само платена работа или политически ангажимент?
- Не, не беше за пари. Наистина подкрепях СДП, защото мислех, че в този момент е изключително важно да победи тя, а не някоя националистическа партия. Вярвам, че войната не би се случила, ако СДП беше останала на власт.
- Акцията "Wake up, World", която започнахте с Ванеса Редгрейв, за да обърнете чрез известни хора на изкуството и интелектуалци вниманието на света за събитията в Сараево и Босна, остана почти неизвестна за обществеността в Босна и Херцеговина. Защо?
- Когато войната започна, цялото ми отношение към моя народ се състоеше в опитите да я спра. На тази цел беше подчинена значителна част от дейността ми. С Ленка се опитахме да направим "Wake up, World" първо в Барселона, защото е олимпийски град, както и Сараево. Искахме артисти и спортисти, философи и писатели по някакъв начин да пробудят света и да му обърнат внимание, че един народ в Европа загива. Получихме отговори от много изключителни хора. Писахме и на Самаранч, но той не ни отговори. Затова пък ни отговори Йосиф Бродски, който ни писа, че ни подкрепя стопроцентово. Сътрудничихме и с Милан Кучан, тъй като той имаше идея да направим нещо с губернатора на Каталуния, но срещнахме голяма съпротива от страна на Европа. Струваше ни се, че сякаш всички са се наговорили: спри се, не разбутвай нещата. Първото изпълнение на "Wake up, World" беше в Манчестър, след това в Бирмингам, Лондон и в Ню Йорк. В групата бяха Злая Арсланагич, Ванеса Редгрейв, няколко певци от Сараево, философи, писатели. Би Би Си засне филм. Направихме касета, която изпратихме в Сараево, но не знам защо дълго дълго време не беше излъчена. През февруари 1995 г., когато се навършиха хиляда дни от обсадата на Сараево, в Ню Йорк направихме концерт, който се наричаше "Letter from Sarajevo". Там бяха Ванеса, Джон Тортуро, имаше много световноизвестни артисти...
- Имате ли намерение да дойдете в Сараево?
- Естествено, чакам да ме поканят. Бих искал да направя в Сараево концерт с Кемал Монтен и Даворин Попович. Но това не е толкова важно. Просто искам да дойда в Сараево! Ще дойда само за да общувам, а и какво повече мога да изпея!
- Какъв сте всъщност: театрален актьор, киноактьор, поет, музикант?
- По малко от всичко. Някога много обичах театъра и играех там. Не мога да кажа, че сега го мразя, но ме мързи да ходя в театъра и все повече обиквам киното. Писах и стихове. Подготвил съм нова книга. Работното заглавие е "Не сме ли се виждали вече някъде?", а може би ще се казва "До последен дъх".
- Безспорно е, че с филма "Преди дъжда" направихте световна кариера. Доколко като филмов актьор присъствахте в световното кино преди този филм?
- Нямаше ме. "Преди дъжда" направи всичко в моя живот. В един миг, като човек, останал без родина, наистина бях на дъното - без пари, без нищо, без възможност да работя каквото и да било. Тогава дойде Милчо Манчевски, младеж от Ню Йорк, и ми предложи да играя главната роля в "Преди дъжда". Той не ме познаваше преди това, но ме беше виждал във филмите на Живоин Павлович. "Преди дъжда" имаше голям успех по света, особено в Америка, което е много съществено за кариерата ми в киното. Преди това имах успешни филми в Европа и получавах награди, но това не означаваше нищо. Киното е Америка. Когато миналата година бях там, в Детройт снимах филм, за 15 минути при мен дойдоха седем души и ми поискаха автограф. Тогава разбрах, че "Преди дъжда" се прожектира в едно кино година и половина.
- През последните четири-пет години се снимахте в пет филма. Казват, че сте станал толкова търсен, че дори отказвате някои предложения?
- "Преди дъжда" ми отвори вратите на Америка, след това заваляха предложенията, а сега съм претрупан. Кевин Костнър ми предложи да играя в "Пощальонът", но още не знам дали ще мога да приема това предложение. Първият филм, в който се снимах след "Преди дъжда", беше "Broken English" - новозеландски филм на режисьора Грегър Никълъс. Закупен е от американското "Сони" и тази година отива в Щатите. В този филм се снимах през септември и октомври 1995 г. Тогава бях обявен за най-добър актьор.
- Къде?
- Как къде? В Нова Зеландия, къде другаде, ха, ха, ха! След това снимах "Примирие" на Франческо Рози по сценарий на Примо Леви. Там играя с Джон Туртуро. Той играе главната роля, а аз второстепенната. Третият филм е "Светецът" на режисьора Филип Нойце. В главната роля е Вал Килмър, а аз играя bad guy. Bad guy - Раде. Играя ролята на противника на Килмър, но това е истинска, голяма роля. "Светецът" е финансиран от "Парамаунт пикчърс". Четвъртият филм е "Сватба в полето". Там имам една малка роля с Лина Олин. Петият филм е "Пражки дует". Сега се снимам в "Eyes Wide Shut" ("Широко затворени очи"). Това засега е най-голямото ми филмово постижение, тъй като работя с един от най-големите световни режисьори - Стенли Кубрик. Главната роля се изпълнява от Том Круз. Моята е второстепенна, но много интересна роля.
- Има ли разлика между нашите и холивудските актьори и кой е образец за вас?
- Има разлика между техните и нашите звезди. Техните получават пари за това, което работят. А по отношение на качеството, това е индивидуална работа.
За мен най-голямото откритие са Ванеса Редгрейв и Том Круз. Том Круз е изключително очарователен човек. Този вид простота и благородство се среща рядко. Невероятен човек. Ванеса Редгрейв, независимо от приятелството ни, е най-големият жив актьор според мен.
- Какво се случва, когато някой ви предложи главната роля във филм, който не харесвате, да кажем, по идеологически причини?
- Актьорът е в правото си да приеме или да не приеме. Има, разбира се, филми, в които не бих играл. Бих играл отрицателен образ, например четник или усташ, ако филмът е правдив. Играл съм Ричард III, който е бил по-голям злодей от всичките наши. Играл съм Никола Тесла и Тито, но не бих играл Милошевич, Туджман или Изетбегович. В този случай бих ударил с юмрук по масата и бих наложил вето.
- Гледал ли сте "Хубаво село, хубаво гори" или "Ъндърграунд" на Кустурица?
- "Хубаво село, хубаво гори" не съм гледал, но чух, че е добър. А Кустурица не ме интересува. Не съм гледал и филма му. Не, не съм имал особена нужда да го сторя. Не съм киноман. Не съм гледал нито един филм на Емир Кустурица, дори не съм гледал 70 процента от своите филми. Цял живот бях погрешно влюбен в театъра.
- Може би сте чувал нещо за сериала "Гол живот", където Бата Живойнович и други известни белградски актьори играят "пострадали сърби, нападнати от мюсюлманите"?
- Този не искам дори да го споменавам, не искам и да изричам името му.
- Как сега ви изглежда киното на територията на бивша Югославия?
- Киното може винаги да се случи. Но тази наша територия е провинция. В света ни гледат само ако някой действително успее. Хайде сега ме питайте дали съм гледал ескимоски филм. Ето, така е и с нас. Знайте, че в Ню Йорк нямаше нито един човек, който да знае какво е това Югославия. Вече се постараха да научат, за съжаление.
- Контактувате ли с някои актьори от Белград? Виждате ли се, да кажем, със Соня Савич?
- Не, със Соня отдавна не съм се виждал. Нито знам къде е, нито какво прави. С нея играх в "Uni" и в онзи българския, как се казваше? "София", мисля, че така беше. А когато бях в Белград, повечето време прекарах с родителите си. Гостувам на Люба Тадич, на Жика Павлович. В Белград имах два концерта. Първият беше окей, а на втория съобщиха, че има поставена бомба. Всъщност, бомбата беше в главите им, както и в Загреб, когато евакуираха цял квартал, търсейки бомба, каквато нямаше. Тази бомба всъщност беше предупреждение за хората да не общуват с Раде Шербеджия.
- Дъщеря ви Луция се снима гола за хърватското издание на "Плейбой". Как гледате на това?
- Луция ми каза за това и ме пита какво да прави. Отговорих й: прави каквото искаш. В "Плейбой" са се снимали всички известни актриси. Там има модели и актриси, и в това е разликата. За актрисите, които се снимат, те намират един модус. Това не е порнография.
- Истина ли е, че най-малката си дъщеря Милица-Алма сте нарекли с това двойно име, защото сте искали да "имате нещо от Босна"?
- Отдавна бях казал, че една от дъщерите ми ще бъде кръстена на сестра ми Милица. Казваха ми: "Как така ще кръстиш детето си Милица насред Лондон"? Тогава си казах: виж какво, всичко минава, искам да кръстя една от дъщерите си на сестра си. Дадох й името Милица и тогава решихме: хайде да й дадем още едно име, да бъде международно. Кой знае какво може да се случи, нека детето винаги да има някаква алтернатива. И й дадохме още името Алма. Някак си е много хубаво това име.
Разговора води Снежана Милич
Сп. Дни, Сараево, март-април 1997 г.
Превела от сръбски Татяна Кметова