В края на миналата година работата на Таня Абаджиева и Йоханнес Артинян "Нарушаване на границата" прегради пространството на галерия "Ата-рай" с прозрачна целофанена стена, през чиято сърцевина преминаваше боядисана в черно греда, заклещена неподвижно във въздуха чрез стройна система от стоманени въжета. Изобразителният език бе пределно лаконичен, но с конкретно място в контекста на творчеството на двамата автори.
Таня Абаджиева от доста време прави инсталации, които изучават, променят, изваждат на показ "вътрешността" на пространството, като при това намесата й в средата е деликатна и приятно женствена. Йоханнес Артинян се опитва да изгради собствени гравитационни закони, композирайки металните си пластики с конструктивистична логика и математическа строгост. В съвместната им работа тези две доста различни посоки се срещат по естествен начин, без напрежение или компромиси. Това в голяма степен способства формалната страна на работата да остане на втори план, а акцентът при възприемането да отиде върху "виртуалната" интелектуална игра, която това тълкуване на проблема "нарушаване на границата" предлага. Интерпретациите могат да бъдат много: пореден опит за колонизация на женското тяло от мъжа (пример за феминистко тълкуване); елегантен полов акт на открито (еротичен поглед); оригинален пример за хармоничен баланс между противоположности (естетичен); символ на харакирито на съвременното изкуство и култура, които страдат от страха на доближаването (философски). Всъщност работата предлага две гледни точки. Едната се базира на концентрацията на зрителя върху нейната самостойност, а другата - на възприемането й като част от пространството. В този смисъл много от интерпретациите засягат онази видима-невидима среда, която остава недостъпна отвъд целофанената стена, отвъд "границата". Тя ни се струва позната и натоварена с значенията на предишния ни опит, но едновременно с това придобива някаква приканваща тайнственост. Това е Fata Morgana или голямата илюзия, че виждаш нещо, което е равносилно на желанието да видиш нещо. Това изобилие на виртуални предизвикателства прави работата на Таня Абаджиева и Йоханнес Артинян многословна и не самоцелно естетична.
Мария Василева