Ключове и изтривалки

Годината започна с масови протести срещу едно управление. Тогава истинският филм се състоя на улицата - където в момента му беше мястото. После нещата се поуспокоиха. И филмът се върна в салона - където по принцип му е мястото.
Цената на билета за кино се вдигна 4 пъти в сравнение с 1996 г. - от 50 цента скочи на около 2 долара. Публиката естествено спадна, но не драматично. Не се опроверга и мрачната прогноза, че заглавията в киномрежата драстично ще намалеят. Те пак бяха стотина. Шлаката сред тях не бе малко, което е естествено. Имаше обаче и доста добри филми. Имаше и шедьоври. Потресаващи пропуски в основния англоезичен репертоар нямаше. С едно изключение - Оскаровият победител "Английският пациент". Но, сефте комендантски, както сме свикнали да се успокояваме открай време.
Това за комендантския май го е казал Шекспир. Може и да не е той, но такава Шекспириада се завихри на екрана, че всеки лаф спокойно може да бъде пробутан за работа на Барда. Ал Пачино направи "Аз, кралят" - комплексарски прочит на "Ричард III". И се провали. Баз Лурман направи лишен от комплекси MTV прочит на "Ромео и Жулиета". И успя. Не се разбра какво е искал да направи Оливър Паркър с "Отело", докато Кенет Брана криво-ляво се пребори с "Хамлет". Изводът - Шекспир продължава да финтира повечето си интерпретатори и коварно ги тласка към катастрофа.
А филми катастрофи и без това колкото щеш. В буквалния смисъл. Жанрът живна. Но не се възроди. Новите ленти като "Дневна светлина", "Върхът на Данте" и "Вулкан" предизвикват само иронични усмивки, ако ги сравниш със старите. Иначе лавата се стелеше обилно.
Обилно прииждаха и извънземните - ту на сериозно, ту на майтап. С тях се бяха заели авторитетни режисьори като Тим Бъртън ("Марсиански атаки"), Бари Зоненфелд ("Мъже в черно") и Робърт Земекис ("Контакт"). Уфоложките им занимания обаче не се оказаха с авторитетен резултат.
За сметка на това космическата тема триумфира с новото избухване на "Междузвездни войни". Поосвежена технически, знаменитата трилогия на Джордж Лукас възкръсна, за да си спечели поредното поколение фенове.
Като култивирани гъби наизскачаха и дежурните продължения на боксофис гиганти. По правило клонирането приключи с мижаво подобие на оригинала. Примери за тотален срив са "Джурасик 2" на Спилбърг и "Скорост 2" на Ян де Бонт. По на положение се задържа Джоел Шумахер с "Батман 4".
Екшънът, който все по-рядко се среща в чист първосигнален вид, излъчи два тежки хита - "Въздушен конвой" на Саймън Уест и "Лице на заем" на Джон Ву. Те качиха жанра на нова кота - невероятно ефектна визуално, а в същото време здрава психологически и пародираща клишетата в жанра. И в двата филма главна роля играе Никълъс Кейдж. Той бе обявен за най-актуалния в света екшън герой - не така як като предшествениците си, но с определено по-интелигентно излъчване и повече дълбочина.
В Холивуд се наложи хонконгската мода. Наред с гения Ву със стабилни филми на ракетното действие се отчетоха сънародниците му Ринго Лам ("Максимален риск") и Цуй Харк ("Двойна комбина").
Романтичната комедия бе застъпена масово като ленински съботник. Най-добре я защитиха "Джери Магуайър" на Камерън Кроу и особено "Майкъл" на Нора Ефрон. Бунтът на филмовата романтика срещу диктата на юмручната правда обаче не намери своя флагман. "Майкъл" е много качествен филм, но все пак не е от класата на "Лице на заем" в силовата категория.
В коя категория сме ние? Комар... На екран по терлици минаха четири български филма - "Разговор с птици" на Румяна Петкова, "Черната лястовица" на Георги Дюлгеров, "14 целувки" на Пламен Масларов, "Суламит" на Христо Христов. Най-адекватен от тях е "Разговорът", най-посетен - "Целувките", най-награждаван - "Лястовицата", най за окайване - "Суламит". Ако се напъне човек, може и да си изсмуче от пръстите по някоя постна хвалба. Но не сме на опело и няма защо да се лъжем.
Еврокиното - епизодично присъствие, но пък какво! Да не отваряме дума, че доста холивудски филми бяха създадени от европейски режисьори. Британците осъществиха страхотна офанзива по двата фланга със Златната палма'96 "Тайни и лъжи" на Майк Лий и естетската игра на емоции "Да устоиш на Пикасо" на Джеймс Айвъри. През центъра неудържимо проби емоционалният тайфун "Трейнспотинг" на Дани Бойл. Само Нийл Джордан издъни Островния десант с партизанското платно "Майкъл Колинс". Но на него му е простено да се цепи от колектива, нали е от ИРА.
Французите чувствено, елегантно, елегично, иронично създаваха и рушаха митове с "Диви нощи" на Сирил Колар и "Един така дискретен герой" на Жак Одиар.
Поляци и чехи свириха на славянската струна с прекрасната "цветова" трилогия на Кешловски и химна на опрощението "Коля" на Ян Сверак.
Турците ни дадоха съседски урок по модерно кино с топлия и мъдър "Бандитът" на Явуз Тургул.
По какво си приличат тия толкова различни филми? По деликатното вглеждане в съдбите на хората. По страстта, с която бранят ценности, валидни от колибата на пигмея до палата на султана. По отказа от маниерни стилистични изцепки и неясни философски бълнувания. По умението да забавляват, без да гонят комерса на всяка цена. Човещина на темите и простота на изказа - това е техният ключ към сърцата на зрителите.
Двата генерални киномодела са заковани, и то не от година или две. Америка господства в зрелището за очите. Европа отстоява позициите си в зрелището за ума и душата (в Щатите и това го могат, когато поискат).
В нашия двор всичко я ясно. В първия модел нямаме шансове. Във втория би трябвало да имаме. Защото не е логично кинаджии от държави с кажи-речи същия хал да правят хубави филми, а ние упорито да си държим ключа под изтривалката.
Борислав Колев

Субективна класация
1. "Коля" (реж. Ян Сверак)
2. "Лице на заем" (реж. Джон Ву)
3. "Трейнспотинг" (реж. Дани Бойл)
4. "Тайни и лъжи" (реж. Майк Лий)
5. "Майкъл" (реж. Нора Ефрон)
6. "Бандитът" (реж. Явуз Тургул)
"Въздушен конвой" (реж. Саймън Уест)

Класически творби извън класацията
Цветовата трилогия на Кешловски
Звездната трилогия на Лукас

Субективна антикласация
1. "Жив дявол" (реж. Алън Пакула)
2. "Майкъл Колинс" (реж. Нийл Джордан)
3. "Джурасик парк 2" (реж. Стивън Спилбърг)
4. "Евита" (реж. Алън Паркър)
5. "Аз, кралят" (реж. Ал Пачино)
6. "Мъже в черно" (реж. Бари Зоненфелд)
Забележка: Имаше и много по-слаби филми, но тези са най-големите разочарования, защото са дело на доказани автори