Компактдиск-пазарът -
една българска фантасмагория

Новогодишен тост на наблюдателя

Случаят дори не е вече гатанка. Там е просто: "Хем го има, хем го няма. Наглед пазар, а то - камуфлаж!" Казваш го и дори не ти олеква. Защото докато в България се оправяха "жизненоважните" проблеми и всички тичахме подир "потребителската кошница", тихомълком условията за нормален пазар на компактдискове (аудио- и видеокасети) се опорочиха, да не кажа - унищожиха. Пиратството в тази област се считаше едва ли не за детска игричка, а оплакванията от него - като нервно подритване на капризни госпожици. Къде ти на фона на световната проблематика, "която у нас най-сетне намираше почва", да си говорим за някакви кокошкари, седнали да си презаписват в кьошето някакъв диск, от някаква фирма, с някаква музика, а после пък да го тиражират в някакъв си дребен тираж за дребни стотинки. Това беше в началото. Когато някой "изокваше", че преди още касетата му да се е появила на пазара, нейните най-злокачествени копия са плъзнали из цялата страна и са му грабнали честно спечелените пари, това все още бяха по един, по два гласа. Дума да няма, за седем години работата се разрасна мащабно. Дотам, че световноизвестните фирми-гиганти не смеят изобщо да си помислят да предоставят на нашия пазар съвсем нов свой продукт. Знаят ли кой, срещу колко пари, кога и как ще го "изнесе" и... ни промоция, ни печалби. И пращат тук това, което преценят. Много рядко - това, което им се поиска. Изписване по каталог - почти няма, единствено "Витоша Ентъртейнмънт" приема да изпише дори единичен екземпляр от фирмите на "Сони"... Това е по отношение на асортимента... Нашите магазини все още нямат нищо общо с най-малките магазинчета за компактдискове в най-скромните страни на света... Там има яснота за политиката на съответния магазин - в каква насока са неговите интереси, има подредба - по автори, по инструменти, по жанрове, азбучен ред, стара, съвременна и още, и още... Освен това самите продавачи са живи справочници за стоката, която продават. Знаят и в колко дневен срок могат да ти доставят търсения от теб компактдиск... Всичко това тук не е така... Като влезеш в подобен магазин, се хващаш за главата, преди да те е заболяла. Дори имитацията на нещо трябва да е сполучлива...
Това е едната страна на този много болен въпрос. Другата е минималната способност на българския меломан да купува компактдискове. Знае се, меломанът, общо взето, е културен човек (аз, като по-консервативна, меломан наричам човека, който се интересува от т.нар. класическа или сериозна музика), а в момента тази категория хора са неплатежоспособни, грубо казано. Следователно не могат да бъдат надежден партньор на пазара. Особено страшно тази тенденция се разви от две години насам: пред миналата и тази до средата пазарът на звуконосители бе направо замрял... Сега има едва забележимо оживление, което може и да продължи... Защото все още цените са безумни, а пък по идиотската логика на някои търговци в този бранш - те са и по-високи от цените на Запад. И защо? Защото там всеки момент се следи търсенето и се реагира със светкавична гъвкавост. Тук фирмата е казала през януари една цена, търговецът я повишава в зависимост от валутната конюнктура. И така се стига до факта, че един компактдиск - родно производство - струва десет процента от месечната средна бюджетна заплата за страната. Което е абсурд за когото и да било зад Драгоман. А пък най-евтините компактдискове, от чужбина, които се продават тук, надвишават доста тази цифра. Ето че най-сетне изскочи съчетанието "родно производство". Свързвам го само и единствено с фирмата "Гега Ню". Там може да се говори за политика на издаване, за бизнес, който върви на два крака, съобразен с международните закони; просто нещата се развиват нормално; затова за петте години, които "Гега Ню" навърши - честито, колеги! - продукцията й вече говори нещо и дава ясна представа как фирмата и в тези трудни години върви напред... През изтеклата година нееднократно съм писала за странното, меко казано, отношение на Министерството на културата към фонда на "Балкантон". Този фонд може да бъде разработен, но очевидно сегашната управа няма сметка и интерес от това... А може би и кадърност няма... Той си е богатство, откъдето и да го погледнеш. Само да не стане и с него като с пиратството, което от нежен повей се превърна в ураган, който може да ни помете икономически така, както не си представяме. Та и фондът на "Балкантон". По нищо не може да се разбере има ли го още, няма ли го... Изобщо "Балкантон" е една интересна тема, с която си струва да се заеме човек...
Да не говорим, че поради липсата на нормално звукозаписно производство - следователно - критерий и обем на музикантите, които биха могли да конкурират международния пазар с качеството на своята работа, всеки е хукнал да търси спонсори - (фирми, фондации и т.н.) - за да му спонсорират един компактдиск... И, разбира се, колкото по-некадърен, толкова по-енергичен... Така се появиха десетки продукти-визитки "not for sale", за които са дадени толкова много пари, като си помислиш, че с тях би било напълно възможно да се основе една звукозаписна фирма... Но така е, когато всеки гледа на света от собствената си леха... Това си е български синдром! В такава една среда критикът-наблюдател прилича на Дон Кихот - песимист. И вие с право ще кажете: "Такъв няма". Да пием за имагинерната реалност!
Екатерина Дочева