Законът на джунглата като студийна работа по актьорско майсторство на студенти от Естрадния факултет на Музикалната академия се представи в края на миналата година в зала 2 на НДК. Доброто и стилно вокално изпълнение на познатия мюзикъл на Любомир Денев за пореден път провокира професионалната ми раздразнителност с риторичния въпрос: Докога ще преоткриваме талантливо написаната музика от български композитори, която се оценява и продуцира по-лесно в чужбина, отколкото у нас!? И не е ли вече време, вместо да се чудим как да получим поредния диск с преексплоатираните сладникави хитове на Ендрю Лойд Уебър, просто да намерим на пазара един перфектен запис на селекционирани парчета от мюзикъли на Любомир Денев и на други доказани имена в жанра.
Тук ще припомня, че след успешната си премиера в Младежкия театър (1989) "Законът на джунглата" с не по-малък успех беше поставен в Парижкия университет Сен Дени. В музикантските среди е известен и фактът, че за оркестрацията на "Кабаре" (поставен в Музикалния театър през 1982) Любомир Денев получи най-високи адмирации лично от автора на мюзикъла Джон Кандър.
По повод на сегашния римейк на "Законът на джунглата" ще добавя, че това всъщност е едно учебно концертно изпълнение на плейбек, със свързващи реплики между музикалните номера (точно според съвременните изисквания за запис на музикално-сценично произведение). И въпреки престижността на зала 2 на НДК в случая не става дума за режисьорска, а за педагогическа работа на постановчика Андрей Аврамов, който е редуцирал собственото си либрето по понятни съображения - в Естрадния факултет явно не се изучава техника на говора или сценическа реч. Още по-незащитима е претенцията за хореография - на Фроска Сеизова и Радослав Радев. Освен ритмизираното раздвижване на големите ансамбли, липсва и намек за идейно-танцувален рисунък и индивидуализирани пластични характеристики на персонажа.
Не може да се отрече обаче, че студентите ентусиазирано показаха всичко, което могат... и което не могат.
Румяна Каракостова