Тайнствената Магда

В една снежна декемврийска привечер доста се въртях из пространството под Витоша, означавано някога като "полето зад Погребите". Търсех галерия "Аве", където Магда Абазова беше "скрила" изложбата си. Лутах се и си спомнях онова деликатно мълчаливо момиче, уж уязвимо и плашливо, което преди пет десетилетия тръгна без колебание през мрачния лабиринт на делниците, не се вглеждаше във вкаменелостите, не се смути от съвети, вървеше, водено от чувството си. А тогава изкуството се администрираше безцеремонно от Господинчовци, Белмустаковци, та и Райновци, те раздаваха присъди за формализъм, естетизъм, космополитизъм - все смъртни грехове. Обвиняемите реагираха според степента на гражданското си чувство, голяма част от тях се конформираха. Давид Перец напусна България скоро след яростно оспорваната му изложба в галерия "Форум" през 1946. Там единствен Илия Бешков защити творчеството му. Освен всички верни и точни определения подчерта, че докато изкуството на Перец има възраст, тя може да се пожелае на българското изкуство, което "със своята младост умилява, но и обезпокоява..."
Припомняйки си това, сега си давам сметка, че в изтеклия половин век изкуството вече доби и възраст, и значимост благодарение на такива даровити творци като Магда, тръгнали тогава дръзко и без хитрост. А моралът в изкуството може да се измерва и с дързост, но и с безхитростност, т. е. с чистотата на личността.
Когато най-сетне намерих галерия "Аве" (буквално и преносно по светлините!), не открих съвсем непозната Магда, макар развитието й да е избързало смайващо напред през изтеклото време, в установяване по-скоро на живописни конструкции, ново архитектонично разполагане в пространството на платното, което оставя впечатление дори за преднамерено ограничаване в музикалния съпровод на цветовете.
Питам се само дали всеки ще успее да дешифрира сегашните послания: по-тайнствена, но и по-внушителна от всякога, Магда е херметизирала преживяването, предизвикало творбата. Не бих определила това като експеримент, а като дълбоко вътрешно състояние. За съжаление обикновеният зрител отдавна се отдаде на леността творците да му "разказват" сюжети и да не му "задават гатанки"; от дългогодишното поднасяне на ерзаци публиката е загубила критерии, а снобите - и младите и старите - както винаги се правят, че всичко им е достъпно. За проникване в същината на Магдиното изкуство, в забулената и без това сложна душевност, е необходимо може би освен пряко възприемане, още и интелектуално усилие, и - преди всичко - непредубеденост.
Дано повече хора намерят галерия "Аве", за да разберат голямото изкуство на Магда Абазова. Да се уповаваме на младите!
Невена Стефанова