Мими Балканска е името на Първия конкурс за млади оперетни артисти, чието провеждане е посветено на 50-годишнината на Държавния музикален театър. ДМТ му е организатор заедно с Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" и Министерството на културата, а спонсор е фирмата "Биометалпласт". В 80-годишната история на българското професионално оперетно изкуство такъв конкурс се организира за първи път. "България има и ще има все по-голяма нужда от оперетни артисти" - каза на пресконференцията по случай конкурса "Мими Балканска" директорът на ДМТ проф. Светозар Донев. - "В новата пазарна среда оперните театри у нас все повече ще играят оперети, а не бива да забравяме, че имаме още един оперетен театър освен столичния - този във Велико Търново."
Целта на конкурса е тясно свързана с усилията на Държавния музикален театър през последните 2 години да фокусира съвсем ясно в творческите си изяви спецификата и естетическата същност на едромащабната (като трупа и постановъчност) съвременна оперетна дейност. Жанрово-стилов измерител тук са голямата (класическа) оперета и съвременният мюзикъл, а артистичният показател е постигането на певческо-актьорско-танцувален синтез. Този синтез, който се олицетворява от Мими Балканска, "най-голямата българска оперетна артистка досега". (Св. Донев)
И така, артисти, които пеят, говорят, играят и танцуват с еднаква убедителност. Има ли ги? Понеже не ми е възможно да проследя целия конкурс, избирам неговия втори тур, при който "туристите" са отпаднали и който има предимството пред третия тур с това, че показва всички сериозни кандидати. Те са единадесет и повечето от тях са все още студенти в ДМА, обучавани (не разбрах дали всичките) в специалния клас за оперетно изкуство, организиран и ръководен от проф. Донев.
Общото впечатление е добро, във всеки случай - над очакванията ми. В дуетите от оперети кандидатите показват добро сценично присъствие, чувство за ансамбловост и, разбира се, вокално майсторство. При песните от мюзикъли завоят към съвременната чувствителност е уверен, убеждават и танцовите номера. Това, което прави най-силно впечатление обаче, е атмосферата, която младите бъдещи (а някои вече и действащи) оперетни артисти създават чрез увлечението и лекотата, с която играят. Залата на ДМА "П. Владигеров", пълна със студенти и почитатели на оперетното изкуство, ври и кипи от възгласи и аплаузи, което кара членът на журито проф. Павел Герджиков да моли публиката поне да не тропа, за да не се повреди органът. Улавям се да мисля, че това тук не са хора, които опитват оперетната изява, а такива, които "стоят в образа" доста по-убедително от мнозина практикуващи. Малко практика - и са готови. А синтезът? Получава ли се? Отговора го виждаме всички, но оставям да го изрече преподавателят на журито, проф. Св. Донев:
"Получава се. Все повече се убеждавам, че умението да се владеят свободно трите елемента на оперетното изкуство - пеенето, актьорството, танцуването - иде от младостта. Възрастните трудно се пренастройват, а при младите става сякаш от самосебе си."
Розмари Стателова