Глен Гулд на чембало и орган

Преди близо десет години "Сони" купи Си Би Ес. Купи фирмата естествено заедно с пасивите и активите. От финансова гледна точка пасивите сигурно са били големи. Но от музикална гледна точка активите на Си Би Ес са огромни. Сред безспорните съкровища на фирмата бяха записите на Глен Гулд. Известно е, че още след дебютния концерт на пианиста, от Си Би Ес му предлагат ексклузивен договор, който бе прекъснат от внезапната смърт на Глен Гулд (1982). Това сътрудничество бе изключително дотолкова, доколкото фирмата бе готова да запише всеки тон, излязъл от пръстите на гения. Стига той да го поиска. И му създаде условията да твори идеалната си музика в звукозаписното студио, особено след като Гулд се затвори там съвсем съзнателно след 28 март 1964 година, когато изнесе концерта, на който той лично сложи "номер последен". На 31-годишна възраст Глен Гулд заряза съблазните на концертната слава и се уедини. Като се подложи на най-страхотната конкуренция - тази със самия себе си и със своето чуване за музиката, която го привличаше... Така се създаваха едно след друго интерпретационните уникати на Гулд, а продуцентите на Си Би Ес събираха този безценен материал, съзнавайки отлично, че той трябва да се запази за вечни времена.
Сега, 15 години след смъртта на Глен Гулд, неговите записи са все още и христоматия, и ерес. Още преди "Сони" да стане притежател на неговите записи и да им сложи етикета на новата фирма за музиката, която не влиза в понятието "поп" - "Сони Класикал" - Си Би Ес бе продуцирала своята серия "Мастъруъркс портрет", в който влизаха такива имена от пребогатия й архив като Пабло Казалс, Рудолф Серкин, Лоте Леман, Глен Гулд, Мстислав Ростропович, Юджин Орманди, Исак Щерн, Давид Ойстрах, Пиер Булез. Но влизаха със специални свои, единствени, еталонни интерпретации на съответни произведения... Интересно е, че Глен Гулд е в тази серия и с компактдиск, в който свири на орган ("Изкуството на фугата" от Бах) и на чембало (Четири сюити за чембало от Хендел). Може би защото като изживяване тези негови изпълнения са действително една рядкост. Но не в смисъла на "уникалния клавирен Гулд". Тук архитектониката на творбите, която той по принцип разгъваше сякаш за да я събере още по-величествена в музикалното време, някак потъва в звуковите наслади на Гулд, който очевидно не се респектира от обем и пространност на звучене по отношение на органа или от дистенция и прозрачност в звуковата емисия на чембалото. Той като че ли търси точно обратните характеристики на инструментите: прави му дяволско удоволствие да ги открива и да ги доказва отново и отново. За сметка на това слушателят остава респектиран от подобно настояване на собствената звукова естетика, дори когато става дума за инструменти със съвсем различни параметри. Във всеки случай изданието си заслужава. И в България то е налице благодарение на "Витоша Ентъртейнмънт" - официалния дистрибутор на "Сони" в България.
Екатерина Дочева