Глобализацията

Социални последици

На 20 юли 1969 година първият човек стъпи с тромавите си нозе на Луната и съзря оттам това, което ние още по-ясно виждахме на телевизионния екран: Земята, сиреч нашият свят, като глобус с познатите си структури, ала от непозната перспектива. След това последваха събития от статистическо естество: Римският клуб със своите цифри и данни за изчерпващите се ресурси и с прогнозата си, че както преди милиони години дошъл краят на динозаврите, така и на човечеството един ден може да дойде краят. След чернобилската катастрофа тези страхове придобиха конкретни измерения. Една авария в Украйна направи лапландските елени и френските зеленчуци негодни за консумация. Още години преди това техническите възможности за глобалното разпространение на информацията за подобни събития се бяха устремили от телефона през компютъра към днешния Интернет.
Първи реагираха на глобализацията международните финансови пазари, последвани от търговията, услугите и индустрията. Който си поръча в Оксфорд билет за самолета, данните му вероятно отиват в компютърния център в Бомбай, хапчето срещу главоболие вадим от познатата опаковка, ала го произвеждат в Сингапур. Дори малките и средни предприятия не се колебаят да се отправят далеч зад граница, а у дома си да поддържат само някакво малко бюро с пощенска кутия. Националните икономически статистики вече губят смисъл.
Кой бе заинтересован от тази глобализация и кой има облаги от нея? Нека споменем само три фактора: Първо, надигналият се интерес към дерегулировка и либерализация в големите индустриални държави и особено в САЩ. Краят на долара като резервна валута, последвал след отмяната на златната му конвертируемост през 1971 година, стимулира глобализирането на финансовите пазари. Същевременно се състояха два етапа на търговска либерализация и глобализация - ГАТТ и Организацията за световна търговия. На второ място е новият предприемачески дух, надигнал се по време на президентството на Рейгън. Като събудени от зимен сън американските предприемачи се отправиха през 80-те години към нови хоризонти. Силикон Вали например се превърна в символ на тази млада, свежа и триумфираща класа.
И на трето място да споменем много от развиващите се страни. Перуанският писател Марио Варгас Льоса например разви в кандидатпрезидентската си кампания, която впрочем загуби, тезата, че днес всяка страна може да избира дали да се замогне или да си остане бедна. Това вече не било съдба, а въпрос на избор. Трябва да искаш, а след това и ще можеш. В Югоизточна Азия това развитие вече бе започнало. Последва Латинска Америка. Нова надежда за благосъстояние, извоювано със собствени сили, обзе Китай и Индия. Който днес говори за Трети свят, има предвид единствено Африка, но дори и там в южната и северната част на континента се разбуди надеждата за стопански подем. Стопанското развитие на деветдесетте години наистина придоби глобални измерения. Това е решаващият факт, който обяснява защо конкурентоспособността получи ново качество. Световният пазар вече не е някакъв общ европейски пазар, дори не и пазар на страните от ОССЕ, а пазар, който с малки изключения просто обхваща целия свят.
Глобализация, иначе казано, наричаме интернационализацията на икономическия живот. Не всички негови области обаче в еднаква степен са изложени на ветровете на световния пазар. Когато глобализацията се превърне в оправдание за всевъзможни интереси, тя губи смисъла си. Има например една легитимна публична сфера, която не се намира в пряка конкуренция с други страни и региони. Към нея се числят правният и общественият ред, социалната сигурност, образованието, данъчната система и свързаните с тях дейности. Вярно е, че невинаги е лесно да се разграничават тези публични сфери. Някои страни днес стигат дотам, че предлагат за приватизация затворите и дори събирането на данъците. Има освен това сфера на услугите, която не влиза и не би трябвало да влиза в глобализацията. С никакъв глобално-икономически смисъл например не са свързани спестяванията за детските градини, болниците и домовете за възрастни.
Последиците от глобализацията за икономиките на всички страни и особено на индустриалните обаче са огромни, и нека се опитаме да ги обозрем без еуфория, ала и без носталгия. Като положителна последица най-напред да отчетем, че глобализацията разкрива неподозирани шансове за милиони хора. Става дума преди всичко за така наречените развиващи се страни, които днес вече съставляват част от развития индустриален свят. Никой няма право да отказва на китайци и бразилци нещата, които отдавна радват канадци и германци като жилище, пералня, кола или ваканция. Ала и в така наречения развит свят глобализацията стимулира нов стопански растеж. Рисковете от този растеж са известни, обаче, общо взето, забогатяват и европейските страни. Тук можем да говорим за подем на предприемаческия дух, пред когото големият и единен свят разкрива нови шансове. По аерогарите, пред мониторите и по Интернет има много хора, разобличаващи песимизма на възрастните като измамен. При това още изобщо нямаме предвид акционерите.
Какво е обаче положението не на акционерите, а на капиталовложителите, на съдружниците, на хората, купили си нелесните за препродажба акции, а вложили парите си във фирма и изцяло зависещи от това, ще успеят ли да стъпят и запазят мястото си на световния пазар? Глобализацията като всички големи революции на производствените сили има в това отношение вторични ефекти, за които някои смятат, че по обем надхвърлят положителните. Да споменем по-важните от тях:
Конкурентоспособността на безмилостния пазар изисква всяко производство да е на възможно най-ниска цена. Затова разходите са главен проблем на предприятията. Тъй като цената на труда или заплатите в повечето случаи са най-важното перо разходи, на първо място се снижава тази цена. Това преди всичко означава съкращаване на броя на работниците и служителите до абсолютния минимум. Това означава масови уволнения и назначаването на хора на частичен работен ден или с временен трудов договор.
Процесът на глобализация с почти неизбежна необходимост има и една перверзна последица, която вече статистически може да се докаже в САЩ и Великобритания. Средните и ниски доходи стагнират или намаляват, традиционно очакваното покачване на реалната заплата принадлежи на миналото, докато същевременно неимоверно растат най-високите доходи, доходите на горните десет процента от обществото. Десетилетия наред притворена, днес ножицата на заплатите се разтваря широко и възниква една нова категория на супербогатите. В противовес на тази категория от другата страна нараства класата на изхвърлените от трудовия живот, на аутсайдерите. Трудно е да се установи броят им, ала в повечето страни тези хора са поне десет процента. Да си аутсайдер означава да нямаш повече достъп до трудовия пазар, до релевантни социални процеси, включително до супермаркета или до футболния стадион, означава също да си лишен от политическа съпричастност. Световният пазар изяжда съдружниците и оставя акционерите непокътнати.
Особено тежки са последиците от глобализацията за социалната спойка на обществото. Глобализация - това между другото означава конкуренция да се пише с главна буква, а солидарност - с малка. Това до известна степен е въпрос на ценности. В описания тук сценарий особена изгода от глобализацията имат хората, стъпили здраво на краката си и наложили се в конкуренцията. И нека напомним, че тук всяка носталгия е неуместна и че доста време самостоятелността и личната отговорност бяха подценявани ценности. Това се отнася и до предприемаческата инициатива. Да не избързваме с лепването на етикета "социалдарвинизъм" за способността да устоиш и да се наложиш на пазара в условията на безмилостна конкуренция. Ала няма съмнение, че тази нова ценност лесно може да измести останалите в една социалдарвинистка борба на живот и смърт и на всеки срещу всеки.
Трудно може да се прецени от кой момент неравенството, особено неравенството в доходите, може да разруши солидарността в дадено общество. Сигурно е обаче, че никое общество не може безнаказано да си позволи да изключи значителен брой хора. В модерните граждански общества подобно изключване на практика означава отричането на основни социални ценности. Това значи обаче, че такова общество вече няма да може по убедителен начин да изисква от членовете си да се придържат към правилата на реда и закона. Нарушаването на реда и закона е последица от факта, че мнозинството пренебрегва и забравя малцинството.
Тук можем да отбележим, че подобни процеси са свързани с дълбоки промени в света на труда - набор от дейности, вместо традиционни професии, съчетаване на платен и неплатен труд, нарастващо легитимиране на непродуктивни, в класическия смисъл, дейности (за които компютърът отваря широко поле). Политическите намеси, надхвърлящи простото регистриране на симптомите, ще трябва да започнат от структурата на труда в глобализираните икономики.
Понятието глобализация указва в една и само в една посока - пространствата на икономиката стават по-големи. Те прескачат националните граници; с това се разширяват и пространствата на важните политически решения. Необходимо ли ни е световно правителство?
Почти баналност е, че големите международни финансови операции се изплъзват от каквито и да било правила. И много често същите хора, които са се облагодетелствали от това състояние на нещата, после горко се оплакват от този недостатък. Други международни сделки също стават жертва на анархията в Интернет. Тя не може да бъде обуздана с помощта на регионални търговски съюзи или единни валути. Имануел Кант е имал право: За вечния мир и за световното гражданско общество трябват институции.
Има една класа (ако това е подходящата дума), която хем търси, хем се плаши от тези институции. Това е глобалната класа на хората, които едва чрез глобализацията са постигнали пълното си развитие. Нейните примери за подражание са Бил Гейтс или Ричард Брансън. Те пътуват не само в Интернет, но и по целия хубав нов свят и, което е по-важно, те са вестители на надеждата, на надеждата на новите производителни сили.
Но има и мощна обратна тенденция. И ако не се заблуждавам, тя е нещо повече от предсмъртен спазъм на силите от миналото. Тази противоположна тенденция се изразява в решителното обръщане към по-малките пространства, по-малки от националните държави на XIX и XX век. При нея главните действащи лица искат не Канада, а Квебек, не Великобритания, а Шотландия, не Италия, а Падания. Когато те свикват митинги, стотици хиляди хора излизат по улиците и площадите. Когато успеят да прокарат референдум, поне половината от населението е на тяхна страна. При това новият регионализъм е само симптом на противопоставянето на глобализацията.
Има и нов локализъм, ново търсене на общност във всичките й възможни форми, нова религиозност и преди всичко нов фундаментализъм. Може би френският израз е по-точен - интегризъм, т.е. стремежът да се премахнат големите дихотомии, най-вече тези от сферата на вярата и от сферата на разума. Човек трябва прекомерно много да вярва в прогреса, за да вижда в подобни тенденции само "машиноборство", което скоро ще бъде победено от напредъка на технологиите. По-вероятно е и двете тенденции, и глобализацията, и интегризмът да се засилят. Но и двете могат да излязат от нормалните граници. Има дива и безжалостна глобализация, както има и насилствен интегризъм. Коя от двете ще удържи победа, не е лесно да се предвиди. Човек дори може да си представи двете тенденции да се обединят в злокобен съюз като онази секта "Небесна порта" в Сан Диего, чийто интегризъм, базиран върху компютърна информатика, завърши с колективното самоубийство на цялата секта.
Развитието, описвано под понятието глобализация, без друго не хармонизира с демокрацията, каквато познаваме от 200 години насам в Европа. Глобализацията протича в пространство, за което още не са изнамерени структури на отговорност и контрол. Глобализацията отнема икономическата база на единствената формация, която досега познаваме като репрезентативна демокрация, и това е националната държава. Глобализацията заменя институциите на демокрацията с анархична комуникация между атомизирани индивиди. Натрапва се изводът, че развитието в посока глобализация и нейните социални последици дават предимство на авторитарното, а не на демократичното обществено устройство. Авторитарните конституции обаче са трайни, те не са така уязвими и нестабилни като тоталитарните диктатури. Изобщо не е лишена от вероятност прогнозата, че бъдещото столетие може да бъде столетие на авторитаризма. За такава прогноза има достатъчно основания.
В хода на глобализацията хората стават обекти, а не субекти на процеси, чиито субекти пък може би изобщо не могат да бъдат идентифицирани като личности. Същевременно единствената алтернатива за глобализацията остават агресивният регионализъм или фундаментализмът, тоест това, което нарекохме интегризъм, а техните ръководни структури по дефиниция имат авторитарен характер.
Има и други основания за тази мрачна прогноза. Например привлекателността на така наречения азиатски модел на капитализма. Доста хора го смятат за по-съвършен от англосаксонския или от така наречения рейнски капитализъм. Ако трябва да избират, те биха предпочели стопански растеж и социална стабилност с по-малко демокрация, вместо стопански растеж и демокрация без социална солидарност, какъвто е англосаксонският модел, или солидарност и демокрация без стопански растеж, какъвто е рейнският. Не е ли обаче възможно едновременното реализиране и на трите цели: стопански растеж, демокрация и социална солидарност? Тази квадратура на кръга е може би върховната цел за една политика на свободата пред идните десетилетия и след тях.
Но има надежда. Неотдавна Джордж Сорос застъпи тезата, че до 1989 година най-големият враг на човечеството бил комунизмът, днес обаче това бил капитализмът. Каква удивителна заблуда. Силата на отвореното общество е именно в това, че предлага много пътища, а също така и много капитализми. Споменахме вече за азиатския, англосаксонския и рейнския модел. В действителност обаче има още много варианти. Италианският капитализъм не е рейнски, ирландският не е англосаксонски и японският не е азиатски, ако вземем за образец сингапурския. Много пътища водят към Рим, ако наречем Рим общественото устройство, предлагащо максимални шансове на максимален брой хора. Капитализъм в чиста форма има само в учебниците. Дори един глобализиран свят на икономиката и политиката ще запази многообразието си. Затова си заслужава усилието да се постигне споменатата квадратура на кръга, и то със средствата, които всяка страна дава на разположение на гражданите си въз основа на техните традиции и опит.
Ралф Дарендорф

"Ди цайт" (със съкращения)
(Излъчено по "Дойче Веле")