Бягаме от официалното кино

Марк Сиска, директор на "Евро Ъндърграрунд" фестивал, бе наскоро в София.
- Кое ви предизвика години след експерименталните и ъндърграунд филми на Уорхол и братята Кучар да създадете "Евро Ъндърграунд" фестивал?
- В Чикаго познавам хора, които правят подобен тип експериментални филми и в един момент решихме - защо да не си направим един фестивал, да видим какво правим. Но след като тръгна фестивалът в Чикаго, на мен ми омръзна да се занимавам с това, защото нещата станаха много официални, много установени и първоначалната идея започна да се променя. През последните години непрекъснато сновях между Чикаго и Европа и ми хрумна идеята да покажем нашите филми в Европа. И за да е по-разнообразно, решихме да включим Берлин, Краков и София, да разширим организацията и да превърнем фестивала в пътуващ.
- Какъв е критерият, по който избирате филмите?
- Избираме филми, които в своята природа са експериментални и са далеч от официалната представа за кино. Режисьорите им са независими, далеч от голямото филмопроизводство, държат на своята свобода на изразяване и снимат филмите си според собствените си представи, а не според нечии други. Избираме автори, които се вглеждат повече в изкуството на правене на кино, а не в комерсиалната страна на нещата. Във фестивала се включват режисьори и филми с най-различни идеи и интереси. Това не е строго ънтърграунд-фестивал. В него вземат участие както студенти по кинорежисура, така и непрофесионалисти с интереси към киното. Изобщо ние се стремим да съберем и представим най-разнообразни филми и идеи от целия свят.
- Коя е официозността, от която бягате?
- Ние не харесваме системата на Холивуд и това, от което бягаме, са техните правила и установени норми на финансиране, показ на филми и комерсиалност.
- Въпреки това режисьори като Тарантино, Стивърн Содърбърг излязоха от независимите среди и Холивуд финансира техните филми.
- Така е. Те наистина са много добри режисьори. Това доказва необходимостта от подобен тип фестивали. Ние нямаме нищо против да дойде един продуцент и да даде десет милиона долара, за да финансира следващия проект на независим режисьор, излязъл от независимите ъндърграунд-среди.
- Значи "Вземи парите и бягай"!
- Да, точно така. Нямаме нищо против.
- Как оценявате участието на българските филми в ъндърграунд-фестивала? Намирате ли някаква разлика между българските филми и тези от другите страни?
- Българското участие във фестивала е много силно. Много харесах няколко филма. Между тях са "Боби" (реж. В. Василев), "Солницата" (реж. С. Сънински), "Студена кухня" (реж. Юл. Минков), "Лъжкинята" (реж. С. Цоцоркова), "Торта" (реж. Н. Косева) и анимационният "Кацнал бръмбар на трънка" (реж. Хр. Стамболиев) - прекрасни филми, които искам да покажа в Чикаго. Вече взех три от тях, останалите ще чакам да ми бъдат изпратени. Българските филми са много смели и са направени с огромно чувство за хумор, което е адски комуникативно и би се разбрало навсякъде по света.
Разговора води Деян Статулов