Суейд - една от рок групите, които оформят лицето на музикална Англия през последните няколко години, издаде двоен диск, който се появи с неголямо закъснение и на българския пазар. Албумът е озаглавен шеговито "Sci-Fi Lullabies" и съдържа "27 редки песни" от периода 1992-1997 г. Това са т.нар. B-sides (Б-страни - спомен от времето на малките грамофонни плочи), "втора категория" песни, ненамерили място в големите албуми. Интересно в случая е, че не става въпрос за каква да е подборка във време, когато "Суейд" тъй и тъй не предлагат нещо ново (би било позната хватка от света на шоубизнеса), а за песни достатъчно силни, че да заговорят рано или късно за себе си и събрани, за да позволят алтернативен поглед върху историята на групата.
Главен герой в "Sci-Fi Lullabies" е малкият човек от бедните предградия на модерния град; лишеният от бъдеще съвременен млад човек, често идентифициран с въображаемата Сейди (следователно и "секси"), която крачи сама по безкрайните булеварди, докато светът упорито отказва да й се усмихне. Тези идеи са застъпени в пленяващата от първи контакт балада "Another No One", която с красивите си клавишни напомня в по-отнесен вариант "Край морето" (не е изключено, слушайки "Sci-Fi Lullabies", някой да добие усещане за една и съща песен, но то ще е като случая "Вивалди - един и същи концерт 400 пъти"); в шеметния рокер "Млади мъже", където хард рок енергия сякаш от времето на "Юрая Хийп" не е пестена; в "Към птичките", "Издигане", "Уличният звук", "Сейди"; в съвсем новата "Дукеса"... Има много за разказване.
Още с "мистериозната" си поява в началото на 1992 г. "Суейд" налагат своето ярко присъствие на артисти с рядко характерен музикален и поведенски стил. Тази характерност се дължи най-напред на композиторския талант на Андерсън/Батлър/Оукс, които без да се стремят към новаторство или друг вид музикални подвизи използват готови схеми за песните си и върху тях проектират музикално-поетичните си послания. (Съвременната българска музика например страда много от липсата на добри песнописци.) Друга запазена марка на "Суейд" е безкомпромисно специфичният и изразителен глас на гей(?) вокалиста Брет Андерсън. Неговата изтъкана от скандалност личност е центърът, около който се върти явлението "Суейд" (в превод "Велур").
Мислейки си за сравнение между "Sci-Fi Lullabies" и по-старите им албуми, веднага си спомням свежестта на едноименния дебют (1993 г.) и покоряващата сила на втория ("Dog Man Star", 1995 г.), който щеше да е съвършен, ако не му тежеше нескритата амбиция да бъде "Сержант Пепър" на 2000 г.". Помня и "Coming Up" (1996 г.), който за мен е идеалният албум на "Суейд", защото в него се усеща един вече улегнал, по-мъдър и същевременно по-уверен от всякога талант. Какво е мястото на "Sci-Fi Lullabies" в тази дискография? Не мога да кажа, но знам, че в музикално отношение той не отстъпва на никой от предшествениците си.

Suede "Sci-Fi Lullabies"
Nude/Витоша Ент.

Момчил Тицин