Наложителни повтаряния
и потретвания

Разговор с Васил Живков,
директор на Българската национална филмотека

- Последният ни разговор беше в началото на 1995-та и от него за пореден път стана ясно, че Българската национална филмотека е в незавидно състояние. Промени ли се нещо за тези близо три години, освен че БНФ е един от 8-те национални културни института?
- Промените са свързани с това, което може да се направи в самата филмотека - вече трета година обработваме информацията на компютър и работим по програма, близка до тази на Международната федерация на филмовите архиви (ФИАФ). След ликвидацията на държавното "Разпространение на филми" получихме сградите и филмовия му фонд и това донякъде ни облекчи, но е временно решение. На нито едно от шестте места, където продължаваме да съхраняваме филмовия си фонд, няма необходимите според международните нормативи условия за температура и влажност.
- Има ли сериозно застрашени филми?
- По принцип всички са застрашени, докато не се спазват тези условия. Най-страшно е все пак положението с нитратните филми - тези на нитроцелулозна основа, произвеждани до началото на 50-те. От тях имаме 5 хиляди части български и 3 хиляди чужди филми - не е толкова много, но си е ценно. Те трябва всеки момент да бъдат прехвърлени на ацетатна или полиестерна лента, тъй като е много опасно да не започне процес на саморазпадане.
- Колко време им остава?
- Специалистите смятат, че между 2000-та и 2005-та година е крайният срок за спасяване на филмите. Това, че тези ни ленти са така застрашени звучи парадоксално на фона на световния процес, свързан с развитието на телевизионните технологии и на компютърната техника. Още повече, че досега филмовият архив бе нещо замразено, т.е. съхраняваният филм бе третиран като архивна единица: да се показва само във филмотечното кино, по някоя телевизия, или пък да се използват за нови филми или киноведски изследвания. Съвременните обаче технологии дават възможност той да бъде пуснат на екран, да се прехвърли на компактдиск, епизоди или кадри да се пуснат по Интернет... Всичко това превръща дадената "архивна единица" в пазарен продукт, защото търсенето все повече и повече се увеличава. Страхувам се, че ние сме в още първобитния стадий, след като все още търсим покрив в момент, когато по света вече става дума за дигитализация на филмите, когато се извършва дигитална реставрация на изображението, когато се появява етичният проблем доколко съвременните филмотеки имат право да реставрират дадено произведение (известно е, че вече е възможно филм, заснет през 1928-ма може да изглежда така, сякаш е сниман през 1993- та)... Тоест пропастта между света и нас става все по-дълбока.
- Тежка диагноза.
- Неведнъж сме говорили с теб за смисъла от съществуването на БНФ. Затова сега не ми се иска да изтъквам цифри и данни. Дай да го погледнем от друг ъгъл - какво би загубила нацията ни, ако няма филмотека. Откакто съм директор на БНФ, непрестанно се сблъсквам с незаинтересованост, най-меко казано. Това навярно се отнася за всеки архив...
- Но киноархивът е по-различен дори само заради спецификата на съхраняването му.
- Именно. Гледането на стар филм си е приключение. Само по себе си отношението на автора към дадена епоха отразява особеното вглеждане в нея; носи специфичната оценка и преоценка за истинността на събитията, отразени в материала... Юрий Тинянов казва: "Не вярвайте на документа, той лъже!". Но за изследователя е наложително да открива истината, та дори и по заобиколен път. Един филмов документ дава много интересна основа за всякакви разсъждения и проучвания - както по отношение на самото кино, така и по отношение на епохата, когато е създадено. Независимо от художествените качества на филма, винаги е интересна оценката от днешна или от бъдеща гледна точка. Затова един от първите доводи за ползата от киноархива е дори не днешният, а утрешният ден.
- Налага се отново да цитираме Кракауер, който твърди, че "киното е част от паметта на нацията"...
- ...или определението му за киното, което много харесвам. Кракауер го нарича "неповторимите незабележимости", което значи, че във всеки филм има такива неповторими назабележимости, и дори да са откъснати от някаква историческа достоверност, любопитно е те да се събират.
- И от тази гледна точка игралните филми се оказват далеч по-любопитни - звуковият фон, модата, битът, средата...
- ...всичко онова, което без да искаш виждаш в даден филм. И то носи ценна информация за епоха или обстоятелства.
Второто нещо, което ми се струва важно, е образователната функция на филма. Без съществуването на колекция от филми, за днешния и за утрешния зрител няма да бъде възможно да проследи историята на киното. Не си правя илюзии, че всеки обезателно трябва да гледа и архивни филми. Но все пак има определен процент хора, за които е важно да видят историята на киното не само описана в книга, а и на лента.
- Има ли още мераклии за Киноуниверситета в кино "Одеон"?
- Да. И това е най-неоспоримото доказателство за любопитството към образователната функция на филмотеката.
Третото нещо, което според мен би било безвъзвратно загубено, ако нямаме национална филмотека, е възможността да се прецени уникалността на родното филмопроизводство. Разбира се, тук могат да се водят всякакви спорове по отношение на стойностите, но така или иначе, филмите, произведени в България - от пионерите до наши дни - се пазят главно у нас и преди всичко във филмотеката. Дори в чужбина да има някакви български филми, нашата колекция е уникална. Като казвам уникалност, нямам предвид, че българското кино е създало шедьоври, а че филмите ни са такива, каквито са. Те са създадени с усилията на цялата нация, защото така или иначе са финансирани от нея. Няма ли ги тях, губим част от националната си идентичност. Както наблюдаваме, спадът във филмопроизводството през последните години се отразява и върху самочувствието на всички ни. Сигурно не съм съвсем изчерпателен по отношение на евентуалните загуби за нацията без филмотека. Всъщност защо ли трябва да се изричат тези неща - би трябвало да са известни.
- Наложително да се повтарят, след като почти никой от проблемите на филмотеката не е решен.
- Изглежда. Може и да изричам баналности, но си давам сметка, че обикновеният българин надали се интересува в момента от който и да било архив. А и не е негово задължение. Въпросът е да имаме все пак някаква обществена подкрепа, за да можем в това изключително трудно за страната време да се вземат необходимите мерки, за да продължи да съществува институцията "Българска национална филмотека".
- Спомням си колко шокирани бяха хората, когато гледаха в началото на годината клипа на Николай Волев за разрухата в Националната художествена галерия под звуците на националния химн.
- Може би трябва да се използват всякакви начини, за да се представят нещата такива, каквито са. За съжаление и филмотеката е институция, полувисяща във въздуха...
- В смисъл?
- В смисъл, че през целия период от съществуването й не са се намерили достатъчно средства, за да бъде построено основното, което трябва да има - хранилище. Този проблем продължава да виси. А от него зависи състоянието на съхраняваните филми. Тоест, ако не се намери подхоящ начин за съхраняването им, това означава, че те са обречени на всекидневна опасност. Известно е, че основните функции на всеки филмов архив са две: 1. събиране, реставрация и консервация; 2. достъп на обществеността до тази колекция и културно-образователна дейност, включително и възможност за научни изследвания. Зад думите "консервация" и "реставрация" се крият конкретни неща, т. е. филмотеката не само е задължена да издири всички филми, създадени в България, но и да ги съхранява за максимално дълго време. Това е свързано с определени параметри, международни нормативи за съхранение на филмовата лента. Но за да се извърши това, необходимо е да имаш сграда, оборудвана с климатична инсталация, релсови стелажи, хладилни помещения (дадени филми трябва да се държат при по-ниска температура).
- Какво от изброената техника притежава БНФ?
- Нищо. Филмите се държат в неподходящи условия, няма достатъчно техника за реставраторска и проверителска работа, а техника за прехвърляне от видео на филмова лента изобщо липсва, а няма, разбира се, и необходимите финансови средства, за да се купи всичко това.
- Откога е например проверителната техника на филмотеката?
- Имаме само три мовиоли за гледане на филмите, които са относително нови, но и тях получихме след ликвидацията на "Разпространение на филми". Имаме и проверителски маси, на които ръчно се преглежда филмът. Но нямаме реставрационни машини - двете, с които разполагаме, са толкова стари, че се използват само за почистване и работят на магия. Нямаме опитчната машина step by step, нямаме телекино, нямаме почти никаква видеоапаратура, а същевременно имаме около 6 хиляди касети с филми. Глобално погледнато, филмотеката няма нито необходимата база, нито условия за рутинни дейности. А няма и пари, особено в последните години.
- Веднага след като стана директор, ти се захвана с хранилището, но одисеята продължава - просто улучи труден момент...
- След като четиридесет години никой нищо не е направил, в един изключително тежък период се оказа, че този проблем трябва да се реши. За тези няколко години решаването започваше, спираше, започваше, спираше и в момента виси - има вече определено място на територията на киноцентъра. Това е сграда, която би могла да бъде реконструирана, а до нея би трябвало да се построи заветното кинохранилище и това вече да представлява комплекс на БНФ. Имаме идеен проект, но така и не стигаме до работен проект.
- Има ли все пак някаква надежда?
- Има. При сегашните условия, със започващата стабилизация на страната би трябвало часто от тази "стабилизационна програма" да бъде насочена и към институции от рода на филмотеката, т. е. давам си сметка и не твърдя, че ние сме по-важни от всичко друго - напротив, по-важно е икономиката да се стабилизира, да има отново производство, но не бива да се отлага повече грижата за националните културни институти. Повтарям, потретвам - ако нещата продължават все така, след десет или трийсет години съхраняваните в БНФ филми ще бъдат неизползваеми. Има и друго - нашата колекция е част от световното кинонаследство. Приетите от ЮНЕСКО или ФИАФ документи постулират, че всяка филмотека - голяма или малка - е част от една световна структура. И би трябвало да изпълнява своите задължения.
- Министър Москова постави проблема "Българска национална филмотека" на сесия на ЮНЕСКО. Има ли някакви конкретни действия от страна на Министерството на културата, насочени към разрешаването на филмотечните проблеми?
- В края на лятото проведохме разговор с г-жа Москова. Постарах се да я запозная с проблемите на филмотеката и мисля, че тя като човек, занимавал се толкова години с реставраторска дейност, има сетива за тези неща. В момента изготвяме програма за развитие на филмотеката - да бъде нещо като документ, който да улеснява вземането на решения от равнища, по-високи от министерството. Програмата всеки момент ще бъде готова. Освен това, според постановлението на МС за осемте национални културни института, те са приоритетни. За съжаление, до тази година "приоритетността" бе само на книга. Надявам се оттук нататък постановлението да се спазва - да се използва като основен документ за разрешаване на проблемите ни. Надявам се правителството да има достатъчно дълъг мандат, за да разгърне дейността в тази посока. Трябва да се разбере, че това не е каприз на някакви гилдия, нито на определена институция, а е общодържавно задължение. Още през 1980-та България е подписала резолюция на ЮНЕСКО, с която се задължава да приведе и законодателството си, и да предприеме необходимите мерки, за да съхранява аудиовизуалното си наследство. За съжаление, много от тези неща не се изпълняват до ден-днешен. Редно е, оттук нататък да се обърне повече внимание на филмовото наследство. При положение, че филмопроизводството в България намалява, че студиите почти не действат, че самите те са полуразрушени, страхувам се, че ще се стигне до мъртва точка и единствено на базата на някакви съхранени неща ще може да се тръгне отново нататък. Разбира се, дано не се стига до тази мъртва точка. Дано не е умряло българското филмопроизводство. Дано телевизиите да му подадат ръка. Но филмотеката съществува и проблемът не е тя да оцелее, а да се намери начин съхраненото в нея да живее, да диша, да бъде полезно... Ако една колекция е самоцелна, създадена само заради нечий каприз, тя е просто безсмислена. Тя трябва да си има собствен живот и той да бъде насочен към общественото благо. Дори с риск всичко това да звучи патетично, твърдя, че нямаме право само да оцеляваме. Ако не сме нужни на България, какво остава за световните процеси. Това важи не само за филмотеката, а и за цялата ни страна.
Разговаря Геновева Димитрова
14. 11. 1997 г.