Българска номинация
за наградата Хана Арент

През 1995 г. Фондация "Кьорбер" и Институтът за науките за човека, Виена, учредяват награда, носеща името на Хана Арент. Тя се дава в подкрепа на усилията за реформиране на изследователски институции и висши училища в страните от Централна Европа, а от 1998 г. - и в България и Румъния. Досега наградата е печелена от Висшето училище за социални изследвания, Варшава (1995 г.), Университета Паласки в Оломук (1996 г.) и от Невидимия колеж в Будапеща (1997 г.) През 1997 г. за наградата "Хана Арент" беше номинирана една българска изследователска институция - Институтът за критически социални изследвания (директор Деян Деянов, зам.-директори Кольо Коев и Цветозар Томов, научен секретар Светлана Събева).
Институтът (ИКСИ) е създаден през 1991 г. като поделение на Асоциация "Критика и хуманизъм" от изследователи, работещи в полето на рефлексивната социология, критическата теория и философската логика.
Условно казано, историята на ИКСИ минава през три периода. Периодът 1991/94 г. акцентира както в емпиричните, така и в теоретичните изследвания на ИКСИ (по онова време Институт за социална критика) върху проблемите, поставени от 1989 г. - пренаписването на биографиите и историята; модерната публичност и общественото мнение, публичните структури на жизнения свят; посткомунистическите елити и т.н. През 1992 г. с оглед на емпиричните проекти по тези изследователски програми към ИКСИ бяха създадени лабораториите по политическа социология и демоскопия и по етнометодология.
Периодът 1994/95 г. постави пред ИКСИ проблема за преосмислянето както на собствената му институционална структура (предоляване на характерните за формата "невидим колеж" обсебеност от неформалното общуване в науката и анархистично пренебрежение към "административните детайли"), така и на позицията на Института в академичното поле. Търсенето на нови пътища за диалог между ИКСИ и държавните научни и образователни институции го срещна с Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". В резултат от тази среща през 1994 г. от ИКСИ, ПУ и BBSS Gallup беше учредена Школата за рефлексивна социология и антропология на модерното общество. През 1995 г. в ПУ беше въведена специалност "Социология" (чийто учебен план беше съставен от екип на Института) и създадена катедра "Етнология и социология".
През този период акцентът на изследванията на ИКСИ се измести двойно: от проблемите, поставени от 1989 г., към собствено академичната проблематика; и от рефлексивната социология към нейната (до голяма степен условна) граница с критическата теория на т.нар. некласически капитализъм.
През третия период 1995/97 г. дългосрочното обвързване на изследователските програми на ИКСИ с образователните на ПУ премина от учебния план в аудиториите: бяха приети три випуска студенти в специалност "Социология" (която беше взета под патронажа на БСА). През 1997 г. Академичният съвет на ПУ взе решение Институтът да стане съвместно звено на Пловдивския университет и Асоциация "Критика и хуманизъм".