Печат в пластичен ритъм

Ицко Мазнев е млад график, който вече има достатъчно интересна творческа биография: участва в I биенале на графиката в Маастрихт, Холандия, Международното биенале в Оренсе, Испания, Международно биенале в Лодз, Полша, I триенале на графиката в София. От 1993 г. участва във всичките издания на Варненското графично биенале.
Ицко Мазнев е от авторите, които ясно осъзнават условията на времето ни и имат собствена позиция за функциите на изкуството. В този смисъл той се стреми към създаване на последователен път при правенето на "традиционно" изкуство, каквото е графиката. Той не се хвърля в самоцелни експерименти, нито "залита" в територии, които смята за неприсъщи на собствения му емоционален и мисловен начин на изказ. Стреми се с класически на пръв поглед техники да концептира съвременно, естетско и същевременно интелектуално натоварено звучене на графичния отпечатък. Този отпечатък не е откъснат и изолиран, а е елемент от търсене на цялостна завършеност.
Показателна е и настоящата изложба в галерия "Лукас" в Пловдив. Представените работи са мислени специално за пространството на самата галерия. Затова и всички са правени през последните месеци. Самото окачване на произведенията носи част от актуалните практики на съвременното изкуство. Авторът се стреми не единствено да покаже работите си, а да ги съотнесе една към друга, като плоскости, окачени върху плоскост. Изследва сложните взаимовръзки, произтичащи от съотнасянето на един формат към друг и отношението им към общото цяло (всичките формати) в експозиционното пространство. На пръв поглед това поведение може да ни се стори донякъде необичайно, но то именно носи гореспоменатото отношение на артист с адекватно мислене за естетика. Затова работите му от изложбата в "Лукас" въздействат цялостно и биха изгубили част от внушенията си, ако бъдат показвани поединично. Отпечатъците имат характера на цикъл, без да бъдат обединени изкуствено от някакво общо наименование или идея. По-скоро се цели създаване на цялостен и завършен пластически ритъм. Използваната графична техника е комбинация между дълбок, висок и повърхностен (литография) печат.
В един от своите триптихи художникът отработва мотив, свързан визуално с механиката и техниката. Става въпрос за машинен детайл, който в едната работа е уголемен, в другата той е представен в реалните си размери, а в третата е "размножен" и представен в строга композиция. Точно такава, отново на пръв поглед класическа концепция, авторът вкарва в личната си рамка, опитвайки се да изяви колкото мотива, толкова и форматирането на листа (пространството), върху което той се реализира. За целта на много места хартията е прекъсната от перфорации и хартиени сглобки. Един самостоятелен отпечатък е свързан с наскоро открит археологически паметник край Стария Пловдив. Става дума за енигматичното тракийско светилище. Художникът по свой начин преосмисля археологията, като представя детайл от светилището, имащ характер на основен графичен мотив. В композицията важно място заема текстът, който е взет от археологическите дневници и се използва за фон на произведението.
В друг свой цикъл Ицко Мазнев демонстрира конкретното си отношение на пластик. В три издължени формата се реализират технически перфектно многостранните възможности на печатането. Постигнато е чувство за многослойност, богатство на цвета и силно изявена фактура. Това е правено, без да се стига до опасни граници. Графиката все пак е оставена да се развива в характерните за нея проявления, които и без това са достатъчно широки. Като цяло изложбата оставя впечатление за фиксиране на конкретен времеви период от артистичната дейност и търсения на Ицко Мазнев. Може би това допълнително помага лесно да се осъществи така желаната комуникация между произведенията. Резултатът е нещо, което не се среща твърде често - без излишни претенции да успееш да представиш максимално добре своето виждане за професионализъм.
Борис Костадинов