Фрагмент от
Новогодишния музикален фестивал
За ценителите на традиционните симфонични концерти с обещаващо инструментално майсторство Новогодишният музикален фестивал предложи в програмата си нещо интересно според афиша - концерт на Фестивалния симфоничен оркестър (8 януари, зала № 1 на НДК) под диригентството на Джорджо Прадела и с участието на японската цигуларка Ерико Суми. Като цяло концертът бе приятно изживяване - "за окото и за ухото", особено с изпълнената музика: Менделсон - увертюра "Фингалова пещера", Концерт за цигулка и оркестър и Дворжак - Осма симфония. Но той беше интересен повече с нещо друго - с това, че показа на практика един типичен музикален феномен на днешното време. Олицетворяваше го 21-годишната цигуларка Ерико Суми като пример на амбициозната източна инвазия в музикантската професия.
Суми е потомствена музикантка, израснала във възможно най-добрата за Япония професионална среда. Оттам нататък всичко върви според очакванията - изпратена е да учи в най-реномираното в днешните представи училище (Джулиард скул) и при един от най-способните като тласък за реализация педагози (Дороти Дилей). И за да бъдат изпълнени всички условия за професионален просперитет, към това трябва да се добави и притежаването на майсторски инструмент, в случая - цигулка "Гуарнери". Съдейки по изпълнението на Концерта на Менделсон, Ерико Суми е действително добър продукт на японската програмираност и възможности. Бих отбелязала и още нещо, което не е толкова съществено като характеристика на музикантския капацитет, но в този случай то онагледява нивото на изпълнение и допълнително го подкрепя: освен успешните участия на японски конкурси, в конкурса за млади изпълнители "Лонг Айлънд", Суми няма в биографията си лауреатство от нито един престижен международен конкурс. Технически изпълнението беше почти безупречно, но музикантското тълкуване на Менделсон даде основанието цигуларката да бъде възприета засега като типичен продукт - продукт на произхода си, на предоставените възможности, на всички национални позитивни качества в преследването на целта, на едно все още основателно и подхранвано самочувствие в образователния период на музиканта, продукт на американската подготовка - учебна и концертна. И Концертът на Менделсон се оказа "теренът", на който се демонстрираше маниерът и изпълнителското самочувствие с една "силова", директна, дори агресивна за тази музика изразителност и в този смисъл носеше чувствителността повече на днешното време, отколкото на музиката от миналия век. Така тя се оказа лишена от топлота и непосредствено емоционално преживяване. За инструменталист като Ерико Суми квалификации като добро - лошо, правилно - неправилно изпълнение са неприложими. Тя представлява типичния добре планиран и организиран източен продукт, който като дадености, ниво и реализация не е изключителен (въпреки че познаваме и обратните случаи).
В това музициране Джорджо Прадела се изяви като пунктуален диригент, стриктен акомпанятор и музикант с далеч по-романтична чувствителност.
Милена Божикова