Петият елемент

Петият елемент - това е любовта. Тя спасява света. Без нея останалите елементи, на които той се крепи - земя, въздух, огън и вода, - нищо не струват. А когато този пети елемент е приел образа на Мила Йовович, както е във филма на Люк Бесон, тогава направо ти се иска светът да е в опасност. За да дойде Мила и да го спаси.
Г-ца Йовович съвсем не е единственото привлекателно нещо в "Петият елемент", който проби на пазара с фирмата "най-скъпата европейска продукция" (към 80 милиона долара). Цялата визия на филма гали окото с пъстрото си богатство - от изградения с много въображение и хумор футуристичен декор на Дан Вайл до изящно-налудничавия еклектизъм в костюмите на Готие. Ефектната картина е подплатена с междупланетна военна интрига под здрав режисьорски контрол, а от битката на доброто със злото изплуват и общовойскови хуманни послания. Например, че за да съкрушиш агресията на външното зло, първо трябва да се пребориш със собствените си страхове и егоизъм. И да активираш всички позитивни чувства, творческата ти енергия да се възпламени, любовта да избухне и да помете демоните на разрушението.
Посланията са опростени, което си е нормално за фантастичен екшън. Все пак адресът е предимно юношески и не е нужно идеите да се кодират. "Петият елемент" обаче е за интелигентни юноши (става и за по-стари хора, стига да са отворени към този жанр и да не са депресирани интелектуалци). Зрителите с по-бедно IQ си излизат, защото за тях филмът нито е достатъчно бърз, нито е достатъчно директен. В него има отстранение от историята и жанра, като водещите актьори Брус Уилис и Гари Олдман се майтапят с част от екранната си биография. Има и един по-дълбок пласт, свързан с ролята на медиите - те отдавна не само регистрират събития, но ги провокират, моделират и дори създават. Били сме вече свидетели на телевизионни революции и войни, та какво остава за ХХIII век, когато се развива основното действие във филма. Тогава цялата вселена се е превърнала в "глобално село". И "войната на световете", която се води в "Петият елемент", се предава пряко в галактическия ефир. Бесон, за разлика от други свои колеги (примерно Оливър Стоун), не драматизира медийната експанзия и не се отнася с лют сарказъм към нея. Той я иронизира елегантно.
Елегантност е думата, която най-добре характеризира филма. Естетът Бесон стилизира максимално жанра, играе си с неговата изначална наивност като партия билярд, в която прави няколко виртуозни карамбола. Той се забавлява, без да гони авторски свръхцели, каквито в тоя тип кино по принцип са рядкост. Човек, който очаква да гледа филм от ранга на върховете на режисьора "Метро", "Никита" и "Леон", по-добре да не стъпва на "Петият елемент". Тук работата е на коренно различна плоскост, най-важен е купонът заради самия купон.
Борислав Колев