Новата стара година

И през първата десетдневка на януари БНТ не успя да зарадва или поне изненада с нещо телевизионната публика. Всъщност не си заслужава да се коментират поредните новогодишни програми, както сълзите и смеха на протърканите филмови ленти. (Поне да си бяха продължили "Вдовицата в бяло"; колко много баби и невръстни девойки са се почувствали ощетени.) Що се отнася до идеята, чешитите на Радичков да ни веселят безгрижно и празно - както подобава за един истински празник - то тя е в състояние да предизвика само резонния и учуден въпрос: "Може ли клюводървец да пие ракия?" Не се ли получава това само на театър? В крайна сметка сборът от новогодишни предавания бе толкова клюмнал, че не набра достатъчно енергия дори за дежурното телевизионно недоволство на зрителите около Нова година. В предаването "Открито" на Валя Ахчиева почти всички свещеници (вероятно примерно и примирено натежали от новогодишните трапези) се съгласиха, че "с Божията помощ" ще трябва да търсят обединение. После обаче дойде Богоявленското навикване по техен адрес от страна на президента и една част от клира пак заподскача като ужилен. Същевременно 6-ти януари мина по-скоро като ден на Ботев, който, както знаем, силно е недолюбвал църквата и още повече - православната. Донякъде това е добре, защото на никого сега няма да хрумне мисълта за неговата канонизация, както се получи с Левски. Канал 1, слава Богу, отбеляза този път кръглата годишнина на поета с документален филм, а не ни замери с някоя фалшиво приповдигната литературно-музикална програма.
Националната телевизия подробно припомни и годишнината от 10-ти януари. Дали е светла или мрачна, но за всички тази дата остава по някакъв начин носталгична. Във време на икономическа криза и датите са храна. Ефир 2 даде "нецензурирани" документални кадри за събитията, които пък централни тогавашни фигури във властта и опозицията коментираха по "Панорама". Водеше я Евгения Атансова. (Затова едни вероятно са изпратили институцията Гарелов на ски, дори без сняг, а други са го накарали да изчаква някъде новата ръководна инстанция.) Като гледахме в предаването вероятно (все така) добрия, но излъчващ една крайна духовна стесненост, Николай Добрев, се чудим какъв ли премиер щеше да излезе от него? Не че тази длъжност изисква кой знае какъв капацитет, но все пак... Всъщност и властта създава своя ореол, който скрива под светлината си духовните и физически недостатъци, затова и на телевизионния образ не може твърде много да се вярва. Така за една година човекът Добрев сигурно малко се е променил, но сега той не би издържал на конкуренцията във властта (политическа и медийна) дори на един учител по трудово обучение... Оттук впрочем може да се направи простото, повтарящо се, тъжно, но и успокоително, заключение, че властта продуцира телевизия, а не обратното.
Ромео Попилиев