Въпрос на стил

Почти две години след последния му концерт с филхармонията през април'96 Юри Буков събра още повече публика в зала "България". Освен значението на програмата за този интерес - Пети клавирен концерт, увертюра "Егмонт" и Хорова фантазия за пиано, хор и оркестър от Бетховен (диригент Йордан Дафов), различното артистично присъствие в тази музика очевидно се оцени много високо.
Бетховеновата музика може би дойде като подходяща провокация за стила на Юри Буков. Този стил е специфичен - без украса и естетизиране, повече естествен и строг, отколкото красив и изтънчен, и с тази си съдържателност и антипоказност наложи нивото на възприятие на Бетховеновата музика. Тя не бликаше от находки, но звучеше вътрешно "хармонична", не правеше впечатление с необичайност, но показа верен и строг вкус, не предложи виртуозен размах, но беше достатъчно овладяна и точна, не плени със завладяващ артистизъм, но увлече с емоционален комфорт и вътрешно спокойствие.
Докато за Дафов "Егмонт" на Бетховен се нуждаеше от друга характеристика - постигната със страст и освободен темперамент.
Въпрос на убеденост и умение е да се стилизира съдържанието на музиката, при това тя да остане жива, да се изчисти от външен сантимент, да се обобщи, да се лиши на моменти дори от многозначност, да се уравновеси, да се балансира. Юри Буков показа "класическата страна на композитора, която макар и не толкова експресивна и драматична, звучеше цялостно, единно, завършено.
Въпрос на стил, усет и класа!
Милена Божикова