Тънка книжка, много движение

На пръв поглед пътят на Ходисей е задръстен с пътни знаци, чието декодиране дразни насред символичното Х-ово поведение. В контекста обаче на другите Канови книги ("Човекът кукувица" от 91-ва и "Парейдолии" от 96-та, според мен най-добрата), "Ходисей" се различава, като представя друг тип писателски експеримент: героят на Канов не само че трябваше неизбежно да тръгне, но и да го направи сам, без участието на Хрониста и вече в по-широкия апартамент на повестта-хроника.
Случили са се две неща: "Човекът кукувица" е по-интимно събрана, "Парейдолии" качествено разширява и отваря Хрониката. В известен смисъл "Ходисей" трябваше да настъпи (може би по Закона за Всеобщия Метаболизъм и Закона за Съхранение на Думите).
Ходисей преминава през четири главни кръга. Преди всякакви описания на местонахождения и нрави читателят узнава, че човекът по пътя няма концепция за Историята, всичко свое носи със себе си (изпопадали зъби, коси, бъбречни камъни) и търси Основния принцип на нещата. Първо, попадайки в страната на гилотиняните, гилотинират по погрешка крака му, за да втъкне на неговото място колело от каруца. Естествено е при тези условия да разговаря с Прокруст и жена му Ентропия. След загубата на крака Ходисей завива все повече на ляво и се убеждава, че светът не е симетричен. Второ, Ходисей навестява при реката Стикс пещера (вероятно архив на Платон) с леви половинки, които трогват със своята незавършеност. Цялото това познато пресрещане е посолено от девиза "След Сталин всичко е възможно". Докато в условно третия кръг на пътуването се появява самият Джугашвили, разбира се, разсърден. Ходисей е хвърлен в затвора, където се натъква на Кирил и Методий, обвинени и заради двете азбуки (глаголицата и кирилицата), т.е. за есперантизъм. Затворник поради "теорията за множественото съществуване" е и физикът Хайзенберг. При четвъртия обходен кръг Ходисей се връща в родния край, за да прочете некролога си, а в него датите на раждането и смъртта съвпадат: първото, което си помислихте, е вярно, а второто ще рече, че тук Ходисей наистина умира, установил преди това със сигурност, че търсеният Принцип на нещата е самият той, Одисей Хикса, човекът. В описания скелет на фабулата не личи нито силата на пътя, нито дължината и непреодолимостта му. Всъщност пътят изобщо не е прекомерен, къде тогава е прословутото движение и как смее тази малка книжка да се позовава на митологемата Път, толкова затрупана литературно-исторически.
Книгата използва паразитно организиращата роля на пътуването. Със същата организаторска стратегия на смисъла Канов намесва и Гравитацията, която иска отново да напомни, че важи единствено в съвкупността от пространствени връзки, т.е. в отиване във вътрешността на някаква човешка структура. Така цикълът от значещи жестове предлага не толкова екзотиката на действието, колкото идеята, която обединява действията, случили се на няколко места. Ходисей става жертва на различни санкции по пътя, без да бъде обезкуражен особено, защото това, което му се случва тук и там, е определено от онова, което вече е претърпял или след малко ще претърпи. Изглежда, че от такъв тип пътническо прочистване на каналите има нужда българското литературно емигрантство, а следователно и българската литература.
Десислава Неделчева
__________
Ходисей. Любомир Канов. Свободно поетическо общество. С. 1997