Умните мъже са феминисти

Американската художничка Лори Кристмастри подреди миналата седмица в галерия "Ата-Рай" твърде необикновена изложба, наречена "Домакински възражения". Тя се състои от: нейни рисунки, изобразяващи домакините като жертви на домакинските уреди; стари красиви престилки, изнамерени в различни региони на България; нови престилки - избродирани от съвременни българки, които повтарят изображенията от рисунките, но всяка домакиня е имала възможност да добави и по нещо свое, включително и текст, за да даде израз на собствените си домакински мисли, радости и омерзения. В проекта участват Невена Каменова от Варна, Диана Николова от Добрич, Ирена и Бети Цестник от Русе, Мария и Снежана Салапантови от Черни Осъм, Лиляна Ковачева от Стара Загора, Лиляна Цанкова от Кюстендил, Бистра Апостолова от Горна Раковица, Детелина Хаджийска от Триград, Надежда Давидкова от Перник, Лидия Юлзари, Юлияна Фахри, Мадлена Бали от София, Христина Стоева от Бургас, Мая Амиджева и Людмила Юнчова от Банско, Иванка Минчева от Твърдица.
Изваждайки една емблематична за женския домашен труд вещ от всекидневните й автоматизми, Лори Кристмастри и българските й помощнички са извършили любопитни движения между две култури, две епохи, два пола. По свой начин те се вписват в темата на статията "Умните мъже са феминисти".
С Я.

В неотдавна проведената анкета с жени в София1
- около 13% от тях заявяват, че не са чували нищо за феминистките движения;
- около 10%, че тези движения са може би полезни на Запад, но не и у нас;
- около 13%, че не са полезни нито на Запад, нито у нас;
- около 50% смятат, че те ще станат популярни и в България, но още не им е дошло времето, а
- около 22% изобщо нямат мнение по въпроса.
След тези резултати се питам - за кой ли път вече - колко ли време ще й трябва на нашата клета България да догонва Европата, да не говорим за американките. Дори по такъв показател като свободата на женската самоидентификация.
Защото във феминизма става дума точно за възможностите пред жените да избират между различни, понякога алтернативни модели на мислене и поведение. Всяко момиче намира такива вече предварително очертани модели от съществуващите клишета и норми на своята социална среда. Те са свързани с властта, която пронизва открай докрай социалното тяло. Властта има такова значение за обществения организъм, каквото има каузалността за природните явления. Властта е действието, което управлява. Институциите на властта невинаги осезаемо присъстват в пространството - видно е, да речем, разположението на министерствата, съдилищата, полицейските участъци, затворите, парламента; но най-често властта влияе като че ли невидимо, неуловимо, "зад гърба" на участниците в общността - традиция, авторитет, харизма, обществено мнение. Феминистките са обявяват както срещу явните, така и особено срещу скритите форми на дискриминация в системата на властта.
Феминизмът е реакция срещу патриархалната власт, срещу мъжкия тип управление, който от древността до ден днешен задава рамката на обществено приемливото поведение на жените и на мъжете. Властта въвежда система от различия. Най-дълбокото от тях е различието по пол. Детето на година и половина вече знае, че е момче или момиче и по-нататък целият процес на социализацията го приобщава към стереотипите на единия или на другия пол. Първосъздаденият от тях е господарувал и е изисквал "реброто Адамово" да следва неговите представи за "истинската" женственост. Те обаче са продиктувани от мъжките интереси и желания - от Неговите въжделения за себе си и съответно за "собствената" и за "чуждата" жена.
Историята на европейската култура е била водена от идеала за единството, разбиран като примиряване, обединяване и сливане-в-едно на различните позиции. Но днес ни е необходима политика на различията, която не ги тушира и пренебрегва, а се отнася към тях с уважение. И от разнообразието печели. Феминизмът иска различието между половете да бъде зачетено. Невежото и профанизиращо възприемане на феминистките ги окачествява като жени, подражаващи на мъжете, и то в най-лошото.
Ако кажа, че жената е така различна от мъжа, както е земята от небето, това би означавало веднага да утвърдя традиционния патриархален символен ред, който свързва мъжкото начало с небето и духовността, а женското - със земята и телесното съществуване. Във феминизма именно се подчертава, че още с първата дума, която изричаме на традиционния, общоприет език, вече приемаме неговата игра на опозиции, при която спрямо първия и доминиращ мъжки род женският род е натоварен с подчинената и производна функция - така се е постигало единството. Големият въпрос е дали може да се създаде нова култура и нова политика, основана на друга етика, изразявана чрез друга символика, в която жената, вместо да чака някой друг да я определя, има право на самоопределение.
През всичките години на тоталитаризъм хората бяха принуждавани да се еманципират от старите форми на социално взаимодействие. Също такава принуда към еманципация изпитваха жените, превърнати в 50% от работната сила на държавата. Да заставяш някого да се еманципира е така нелепо, както например да го караш насила да се смее, да се радва или да бъде щастлив.
Но все пак невероятният парадокс в живота на жените си остава: от една страна, те решават да дадат живот, да продължат рода, да съхраняват колективната памет и да я предават на поколенията; от друга страна, именно защото поемат върху себе си тази огромна отговорност, сякаш са наказани - принудени са да се откажат от своята свобода, от личностен просперитет, от професионална реализация, от равностойно на мъжете участие в обществено-политическите дейности. Ако жените обърнат гръб на своите задължения, без да изпитват угризения за това, а отстояват егоцентрично себе си, ако постоянно не рискуват себе си заради децата и семейството, биологичният и културен континуитет би бил невъзможен. Обществото не би имало бъдеще. Но как така тъкмо защото жените решават да осигурят възпроизводството на живота и оцеляването, каквото и това да им струва, те не само не получават разбиране, помощ и признание, а обратно, обявени са за по-непълноценната част от човечеството.
Мъжете се кълнат във вярност на своята професия, на избраната марка кола, на своите приятели, на своята банка-довереник, но на страниците на техните списания не се появяват рубрики "Как да спасим брака си?". Мъжете искат повече от всичко да се издигат, да вървят напред, да преодоляват трудностите, без да се огъват, да отстояват своето Аз. Жените държат да поддържат семейството, да помагат, когато е трудно, без особени очаквания за себе си. Запитани коя е най-високата цел, която могат да постигнат в живота, българките на първо място посочват "семейните ценности" - да имат добро семейство, да възпитат добри деца. Около 40% от анкетираните жени заявяват, че според тях майката безусловно трябва да се жертва за своите деца, 59% смятат, че жената трябва да балансира между грижите за децата и работата си, а само 1% отстояват правото си на самостоятелен личен живот.
На ученическата скамейка момичетата са напълно равни с момчетата. Образователните програми са унифицирани за двата пола. Някогашните училища за домакини, в които девойките се учат как по-добре да закърпят чорапите на бъдещия си съпруг, са изчезнали напълно. Днес пералните перат, дрехите са конфекция, сандвичите в микровълновата печка не изискват с часове да стоиш пред къкрещата тенджера. Но преживяното пълно равенство на ученическия чин не е последвано от равенство на пазара на труда. Обикновено от момичетата се очаква да бъдат помощнички на мъжете. Жени се търсят най-вече в сферата на т. нар. обслужващ персонал. Това статукво създава трудна рамка за професионална изява. Никой не гледа на жените като на незаменими или поне надеждни специалисти. Особено ако не са анулирали плановете си за майчинство. Дискриминацията на пазара на труда е много жестока. Работодателят се страхува, че бременността на неговата подчинена ще го вкара в излишни разходи. Понякога мисли отсъствието на служителката си поради бременност и майчинство като предателство и измяна - като липса на лоялност към интересите на частната му фирма. Вероятно затова по-голяма част от жените предпочитат да работят в държавния сектор.
В момента се прокрадва тенденция част от младите жени да си остават вкъщи. Не че всички горят от желание да перат, готвят, чистят, шият - те умеят да правят това почти толкова, колкото техните връстници момчета, т.е. почти никак. Една част от девойките си представят как току-що излезли от банята, с парфюмиран мек халат и чехли с моден дизайн - точно като красивите манекенки от рекламите - посрещат на вратата своя съпруг, чиято работа пък е да им осигурява скъпите символи на благополучие и престиж - облеклото по последна мода, аксесоарите и уханията, западния автомобил и луксозно обзаведеното жилище... Обаче по-голямата част от младите жени остават вкъщи, защото чувстват, че все някой трябва да се грижи за децата и дома (традицията предполага, че това е женско задължение), а също защото имат много по-малък шанс от своите съпрузи да си намерят добре платена работа. Като че ли някак от само себе си се разбира, че при появата на детето майката е тази, която е длъжна да поеме грижите за него и че това ще я маргинализира в професията й. Самите жени са склонни да жертват професионалните си амбиции, ако изобщо са имали такива. Нерядко явление е самотата на жени с висок образователен ценз и завидно място в професионалната йерархия. Дали излъчването на личностна самостоятелност плаши мъжете и ги кара да избягват близостта с тях? Идентичността на тези жени се постига главно чрез завоювания обществен статут, но обикновено те не сполучват в семейния живот. Обратно, мъжете с висок пост рядко са сами - по-скоро са заобиколени от твърде много жени. Тук асиметрията между двата пола е очебийна. Така че социализацията на момичетата като равноправни същества им създава очаквания, които животът извън училището не подкрепя. Явлението често е съпроводено от горчиви семейни трагедии, разводи, проблеми с децата и близките.
Дори когато работят, много от жените не са икономически независими (30%) или са само отчасти (близо 54%). Работещите са недоволни от ниското заплащане на труда, от социалните придобивки, от условията на труд, от препятствията в кариерата им. Те са в по-голяма степен от мъжете застрашени от предстоящи съкращения. Утежняващо обстоятелство е незаплатеният домашен труд - около 4 часа дневно. А всъщност задълженията на съпруга и съпругата към поддържането на бита и отглеждането на децата трябва да са разпределени справедливо. Всички тези проблеми се усилват поради бедността на страната и поради липса на развита мрежа от социални услуги.
...Вероятно недостигът на свободно време, ангажиментите със ситуацията "тук и сега", отсъствието на вяра в абстрактни ценности, патриархалната традиция, преумората от това "да въртиш много работи наведнъж" са мощни фактори, които възпрепятстват по-активното участие на жените в политическия живот. Женската част от населението се появява на сцената на политиката преди всичко като "електорална единица". Около 68% от жените гласуват винаги на изборите, а около 27% - понякога. Но в политически партии членуват не повече от 10%, в профсъюзи - 14%, в неправителствени организации - 10%. Жените по-трудно от мъжете се мотивират за политическа дейност - предпочитат да държат в ръцете си ключа към оцеляването и възпроизводството на равнището на семейството. Но щом се отказват от участие при вземане на решения, странят от структурите на гражданското общество, не се включват в институционалната власт, а се затварят в рамките на домакинството, кръгозорът им се ограничава, контактите с външния свят намаляват, а това стеснява шанса им да влияят в посока на по-справедлива политика.
...В европейските страни с изградено женско лоби в звената на властта демографската криза е почти преодоляна. Например политиката на шведското правителство за поощряване на раждаемостта е една от най-добрите в света, но 41% от общия брой депутати в шведския парламент са облечени в рокли, а 85% от младите жени в Швеция работят. Общества, които не се опитват да разрешат конфликта между репродуктивната активност на жената и нейната възможност за професионално и обществено израстване, се изправят рано или късно пред "демографска депресия".
У нас не само мъжете, а и жените преценяват нещата, включително и себе си, според мъжките критерии. Жените не успяват да се защитят - и в буквалния, и в метафоричния смисъл.2 Доколкото на съвременния етап съществува трайно одържавяване на обществените отношения (не става въпрос за тоталитарната държава, а за факта, че държавата е рамката, в която се задават възможните действия на всички останали власти), жените имат шансове да присъстват равноправно в публичното пространство, ако участват при вземането на решения не само в семейството, в гражданското общество, в местното самоуправление, а и на най-високо държавно равнище. Нерядко държавните чиновници представят въпроси, изискващи обществен дебат, каквито са повечето от "женските" въпроси, като технически и процедурни - зависещи от компетентността на квалифицирани експерти. Това е начин да се прехвърли топката извън очертанията на игрището, за да не попадне във вратата. Правата и интересите на жените, признанието за техния специфичен принос към оцеляването и добруването на цялото общество най-напред трябва да са защитени на държавно равнище, защото там се очертава полето на възможните ефективни мерки. Всички тези мерки и до ден днешен зависят не само от жените, а в най-голяма степен и от мъжете. Умните мъже, които не са комплексирани, подкрепят жените феминистки и дори те самите са феминисти. Не е необходимо да си черен, за да си против расизма, да си евреин, за да си против антисемитизма; не е необходимо непременно да си жена, за да поддържаш феминизма.
Мария Димитрова
__________
1. Всички статистически данни, изнесени тук, са получени в резултат на социологическото проучване Marginality and Integrity: Constructing Gender Identities in Postcommunist Bulgaria, осъществено от авторски колектив в състав Татяна Коцева, Йохана Демлер, Мария Димитрова и финансирано от Централноевропейския университет, програма Research Support Scheme.
2. В България 65.5% от жените се страхуват от физическо насилие над тях, 50% - от морален тормоз, 56% - от грабеж на улицата, 63.5% - от обир на дома им, 58% - от изнасилване, 49% - от изнудване.