Пъзелът на Бина Харалампиева
Интелигентен млад човек беше споделил, че му е скучно, когато от сцената логично и последователно разказват някаква история от началото до края. Това на "Живият труп" няма да му се случи, макар че на представлението не липсват нито логика, нито последователност. Просто двете желани-нежелани неща зрителят постига сам, сглобявайки парченцата театър, артистично разхвърляни в постановката Зад канала. Младият човек е предпазен от скуката. Публиката с противоположна представа за интересен театър също е спечелена.
Не казвам, че двете врати са съзнателно отворени към двата типа зрители. Причината е може би в парадоксалното отношение на режисурата към пиесата: Бина Харалампиева е безпардонна в изчистването на текста от дължини, в подбора и разместването на епизодите и в същото време е пленница на класическата творба. Драстичната й намеса придърпва драмата към нашето време и това движение не оскърбява Толстой. По-скоро "заплашва" да събере иначе несъвместими вкусове и предпочитания. Е, на мнозина сигурно ще липсва екзотиката на циганските танци и романси. Тук тъкмо "другата" музика на Асен Аврамов първа заявява другостта на прочита. Тя и изобразителното решение (най-силната сценографска работа на Мария Диманова досега) ни оттласкват от носталгията по циганската романтика. Спектакълът е чужд на музея "Живият труп". Носи острота. Граничен е. Неговите кратки, насечени епизоди наистина приличат на парченца от пъзел и сглобяването им определя ритъма на представлението. Фигурите са еднакво важни. Картината не може да бъде завършена без никоя от тях. Желязното правило на пъзела е валидно и при актьорите. Атанас Атанасов (Федя Протасов) и Пламен Захов (Виктор Каренин) не бива да бъдат степенувани по значимост на ролите. Нито по силата на актьорското им присъствие. Илка Зафирова (Ана Каренина) издига няколко кратки сцени до висотата на големите си централни роли. След епизодите на Княз Абрезков Илия Раев може с достойнство да продължи работата си в театъра изобщо без централни роли... и т.н., примерите могат да продължат. За няколко сезона Бина Харалампиева е на път да ни убеди, че в Малък градски театър няма големи и малки актьори.
Началната разбърканост на късовете сценичен живот ни отпраща към въпроси извън конкретното на сюжета. Неподредеността на живота, който живеем, дали не е някакъв ред (от кого създаден?), чиято логика и неминуемост не съзнаваме? Внушението не се чете на първи план. Може би не е и търсено. Но някъде задпланово то присъства и не е чудно режисурата да няма нито вина, нито заслуга за него. Във всеки случай нищо не е натрапено. Дадена ни е свободата да изберем въпроса, който ще отнесем със себе си след края на представлението. Освободеността на зрителите и равната поставеност на актьорските задачи определят етиката на прочита.
И все пак, какво побеждава в този съвременен спектакъл? Кои са победителите и кои победените? Липсва еднозначен отговор. Федя не е жертва на съдебната институция. Нито на моралните си скрупули - те са самозалъгването на едно падение. Няма потресение от фактическата му смърт, защото вината за несъстоялия се живот трябва да се търси у самия него. В някаква степен финалът отпраща към екзистенциалното напомняне на човека, че освен него самия няма никакъв друг законодател и в своята изоставеност той решава сам за себе си. И че не е нищо друго освен това, което сам се направи.
Дора Монова

Споделено неудовлетворение

Вечерният студ се опитва да ме разубеди да отида на премиерата на "Живият труп". Но желанието ми да видя Атанас Атанасов на сцената на Малък градски театър (зад канала) е по-настойчиво. Режисьорката Бина Харалампиева се насочва към поставената преди 35 години за последен път на софийска сцена пиеса на Толстой, водена от нейната актуалност. Тя избира писаното на границата на миналия и нашия век произведение точно днес, когато сме изправени на прага на ново столетие. За режисьорката нищо не се е променило. Като камъни тежат на шиите ни същите проблеми - изгубената любов, пропадналият брак, неудовлетворената съвест.
Спектакълът на Бина Харалампиева е хладно съзерцание на Толстоевата пиеса. В него няма грубо нараняване на текста, а желание да изглежда по-динамичен. Режисьорката го облича в мрачни тонове. Струпаните стълби и мостове, сценография Мария Диманова, допълват сивочерното настроение. Красивите изблици и гневни ридания на актьорите карат зрителят да мисли, че е нежелан гост. За пореден път безчувственото изпълнение на Василена Атанасова (Лиза) е породено от неадекватното на фрапиращата й интонация сценическо поведение. Въпреки на моменти прекаления афинитет към нервни тиради Ирини Андонис (Саша) е по-въздействаща. Дори изявата на младата актриса, студентката в НАТФИЗ Людмила Петрова (Маша) изглежда по-сполучлива в сравнение с тази на ветеранката Василена Атанасова.
Единствено изпълнението на Атанас Атанасов и Илка Зафирова (Ана Каренина) носят удоволствието на неколкоминутно затопляне след прекарани часове измръзване. След Лоренцо Медичи, Христофоров, Хамлет актьорът от Театъра на Българската армия приема предизвикателството да изиграе ролята на Федя Протасов. За Атанас Атанасов героят е изправен пред пропастта на собственото си неудовлетворение. Удавил причината за своето нещастие - брака, той се чувства още по-нещастен. Актьорът разголва топящата се в мъглата и стичащите се струи вода полужива плът на героя. На сцената присъства и другият Федя Протасов, събуден или приспан от леещото се вино и тъмните очи на циганката Маша. Неговата поява превръща всичко в забава с цигански песни и ритми.
"Живият труп" на Бина Харалампиева в Малък градски театър (зад канала) поражда и мрачни, и по-весели настроения. Като нас самите. Един ден се усмихваме на света, а на следващия го мразим. Спектакълът въздейства преди всичко с актьорското изпълнение на Атанас Атанасов и музиката на Асен Аврамов. Режисурата стои някак встрани от тях и ги наблюдава. "Живият труп" успя да повика и моето неудовлетворение, скрития в мен страх от постигнатото, което не ме задоволява. Всеки от нас се опитва да се избави от своите притеснения. Може би аз не успях да го направя в Малък градски театър (зад канала), но мисля, че опитах да го споделя.
Гергана Гетева