Втори академични четения
в памет на проф. Гаврил Кацаров

На 11-12.XII.1997 г. Департамент "Общество и култура на Средиземноморието" към Нов Български университет, съвместно с Института по тракология при БАН проведоха традиционните си четения в памет на проф. Гаврил Кацаров - създателя на науката за античността в България и ученият, направил пръв достояние на света историята и културата на траките.
Инициативата е на преподвателите в Департамент "Общество и култура на Средиземноморието" с ръководител проф. Златозара Гочева, които решиха всяка година в чест на студентския празник общността на античниците в България от всички университети и музеи да има свой форум, на който да представи последните си научни постижения. Във вторите четения освен историци, археолози и класици - преподаватели, участваха и студенти.
Конференцията бе открита от проф. Гочева с кратко слово за приносите на проф. Гаврил Кацаров към изучаването на античността и особено на тракийската култура и религия, като същевременно очерта насоките на развитие на науката за античността в нашата страна. Проф. Александър Фол, под чиято егида се проведе събитието, поздрави участниците и им пожела успех в научните им занимания.
През двата дни бе засегната най-различна проблематика из областта на античната история и култура не само по нашите земи, но и в региона на цялото Източно Средиземноморие. Като най-голяма заслуга на проведения форум несъмнено бяха докладите на колегиума от археолози, с представянето на последните находки от теренните проучвания от изминалия сезон.
Така участниците разбраха, че организирането на гладиаторските борби в Августа Траяна (дн. Ст. Загора) - един чисто римски град, възникнал в Тракия, е било задача на главната жрица - тази длъжност явно не е била изключително мъжки приоритет. (Не че сега си нямаме гладиаторски борби, но не е много ясно кой ги организира?)
Проф. Гочева представи особеностите в иконографията на тракийския конник (хероса) в Одесос. Херосът е анонимен тракийски бог, заемащ централно място в тракийската религия, но гръцката писмена традиция не казва и дума за него. Многобройните паметници, намерени там, говорят за най-ранното проникване на тракийски елементи в гръцките полиси по нашето Черноморие в древността.
Интересна хипотеза във връзка с интерпретацията на конника от стенописите в Свещарската гробница предложи доц. Тотко Стоянов от СУ "Св. Кл. Охридски". Той предполага, че изобразеният и погребан там владетел е самият Дромихет (нач. III в. пр. Хр.), чиято столица Хелис вече сигурно е идентифицирана с града при археологическия комплекс Сборяново. Сцената в гробницата показва началото в традицията на обожествяване на владетеля в тракийската история.
Великотърновският университет бе представен от преподавателя по класическа археология Ваня Дончева, с най-новите сведения от обекта Карасура. Карасура е крайпътна станция, разположена на главния, т. нар. диагонален римски път за Константинопол. Станцията е локализирана по една милиарна колона от времето на имп. Септимий Север (II в. сл. Хр.) и е описана в "Пътуване на мъченика Св. Александър Римски". Интересното в съобщението на колегата Дончева в случая беше, че съществуват сигурни данни за наличието на светилище на бога-лечител Асклепий, почитан в неговия гръко-римски вариант. Паметникът, доказващ това, е откритият надпис, съдържащ имената на членове на религиозното сдружение на Асклепий, организиращо култовите пиршества (симпозиуми) в негова чест. Всичките 12 имена на т.нар. сътрапезници на Асклепий (ако сме по-точни съпиячи), са тракийски (на стгр. "Симпосиасти" - симпозиум идва точно от тази гръцка дума и, както знаем, традицията си върви в същия ред и в нашето съвремие, с или без Асклепий!). Карасура освен голям култов център е бил и лечебен такъв поради данни за наличие на минерални извори и защото антрополозите намират в откритите гробове погребани с остеологични аномалии.
Най-бурни дискусии предизвика представеното от Сергей Торбатов култово средище край Телериг, просъществувало цяло хилядолетие, а на същото място е имало по-късно светилище, посветено на тракийския конник под името Херос Хефестос, разрушено сред. IV в. сл. Хр. от войнстващи адепти на ранните християни.
С особено удоволствие свеждам до знанието на читателите тезата на Мая Василева от Института по тракология - дългогодишен изследвач на фригийската култура и религия, че фригийското общество е било "една крачка напред към писмеността преди траките".
Подводните археологически проучвания представи Калин Порожанов от същия институт, с нови данни за пристанищата по Западното Черноморие (т.е. нашите), през Античността. Най-големите естествени пристанища по нашето Черноморие са били пет - Калиакра (ант. Тиризис), Созопол (ант. Аполония), Св. Димитър, Приморско (др. Ордовиза) и при Маслен нос. От изброените пристанища само Аполония (Созопол) е гръцки полис, останалите са тракийски крепости. Заключенията на Порожанов са на базата на намерените оловни щокове (България има една от най-богатите колекции - над 150), и това налага хипотезата, че те са правени от полиметалните руди на Странджа и са местно производство. Един от римските оловни щокове е с надпис, който проф. Божидар Димитров прочита като името Мена. Подобен щок има и в Италия, тъй като те са разпространени в целия Средиземноморски регион.
Изключителен интерес сред иманярите би предизвикал атрактивно представеният доклад на Евгени Паунов, току-що защитил блестящо магистърска теза в СУ "Св. Кл. Охридски". Той проследи приключенската история на монетното съкровище от с. Режанци, Пернишко. Анализирайки състава на това най-голямо елинистическо монетно съкровище, намерено по нашите земи, както и факта, че монетите му никога не са влизали в обръщение, той стигна до заключението, че всъщност става дума за "царска хазна".
Политическата история на нашите земи в древността представи Кирил Йорданов с "Войните на Филип II в Тракия (347 - 341 г. пр. Хр.)". Македонският цар Филип I има традиционни дипломатически и политически отношения с тракийските царства по нашите земи в древността. В един момент той се намесва активно във вътрешнополитическия им живот и след дълга подготовка преминава към агресивни действия, но не успява да ги победи и да осъществи т. нар. македонска колонизация на Тракия. (Става дума за древните македонци, които са измрели още в Античността при варварските нашествия.)
Военните пактове на елинистическия свят, като най-разпространения дипломатически инструмент в Античността представи на базата на богатия епиграфски материал Елза Нинова от НБУ. За съвременния читател отношенията на Рим с държавите на елинистическия Изток са нещо като позицията на НАТО към страните от Източна Европа.
Четенията завършиха с представянето на студентите от специалност "Антична история и култура" към НБУ Деяна Герчева и Явор Ангелов и от специалност археология при СУ "Св. Кл. Охридски" Момчил Кузманов и Иво Топалилов.
От симпозиума записа, но не пи
Елза Нинова