Поверително от Ел Ей

Поверително от Холивуд: черният филм диша дълбоко и е в добра кондиция. Доказателството - "Поверително от Ел Ей", който носи есенцията на този жанр. А това въобще не е лесна работа. Жанрът е излъчил (и то отдавна) доста заглавия във витрината на класиката. С него са обвързани митични автори и герои. Но явно потенциалът му не е изсушен като чироз. Има достатъчно сокове, които да подхранват раждането на нови силни образци. Спомнете си "Седем". Той обаче кривна от класическата формула и докара "черното" до пъкления мрак на безнадеждността. Докато "Поверително от Ел Ей" връща нещата в лоното на най-хубавата традиция - там, където песимизмът не е единственият господар на психическото пространство; където покрай съсипващото насилие има и изблици на нежност; където свестните все пак получават някакъв шанс, мамка му; където уискито не изгаря гадно гърлото, а приятно го топли, без задължително да влачи махмурлук; и където русият обект на желанието не е непременно разочароваща курва по душа, а муза, която може да те отведе далеч от мръсотията. Поне за малко...
Общото между "Седем" и "Поверително...", освен жанра и високата класа, е операторът Данте Спиноти. Изумителен художник! Този път е възкресил атмосферата на дяволския Град на ангелите от началото на 50-те. Не е необходимо да си бил свидетел на времето, за да кажеш: да, това е неговият вкус. Дори не е нужно да си бил там. Достатъчно е да си чел Хамет и Чандлър. И да обичаш черната литература...
"Поверително..." е по роман на друг признат майстор в жанра - Джеймс Елрой. Той за жалост не е превеждан у нас, а и аз нищо не съм чел от него. Ако се съди по филма, Елрой е по-близък до духа на Хамет, отколкото на Чандлър. Грубостта и жестокостта са повече, романтиката и сантиментът - по-малко; конфликтите са сурови и безмилостни в развръзката си; хуморът е грапав, красивите подвизи - редки, компромисите - неизбежни. Тук герой като Марлоу, който търпи бой, но не и погазване на достойнството и съвестта си, е невъзможен. Моралните оазиси в отрезвяващата пустиня на реалността са на границата на миража.
"Поверително..." на режисьора Къртис Хенсън ("Дивата река") е филм преди всичко за морала. Или по-точно за неговата неподатливост на идеална дефиниция, камо ли за вкарването й в практиката. Действителността не прощава патетичното рицарство, тя хапе без пощада. Затова моралът не може да вирее в нея такъв, какъвто е в приказките. Или при Чандлър. Илюзиите нямат място нито в законите на улицата, нито в дебрите на големия бизнес. Там е кървавото царство на видимите и невидими оръжия - от голите юмруци и димящи пищови до вероломните задкулисни игри. Царството на илюзиите е по-встрани - в продукцията на фабриката Холивуд. Само в продукцията.
Потопените в коварното "наяве" герои на "Поверително..." не са измислени, дори когато са надянали маските на кинозвезди от оная епоха. Те са си съвсем истински хора - със светли и тъмни страни, съчетали агресия и уязвимост, бруталност и ласки, притворност и откритост, подкупност и наивност, измяна и вярност. В изтъканите от тоналности образи влиза изключителен актьорски ансамбъл - Кевин Спейси, Ръсел Кроу, Гай Пиърс, Джеймс Кромуел, Дейвид Стретърн, Дани де Вито... Като емоционален изтребител действа музиката на Джери Голдсмит.
Останалото е известно: "Поверително..." е фаворитът на двете най-мощни критически гилдии в Америка - Ню Йорк и Ел Ей. Има няколко номинации за "Златен глобус", включително за най-добър филм. Ще има и номинации в най-престижните Оскарови категории - това е сигурно.
Поверително от Холивуд: с този филм, концептуално взела на заем лицето на Вероника Лейк, на екрана се завръща Ким Бейсинджър. По-красива от всякога. И по-добра от всякога.
Борислав Колев