За ползата от тревогата

..."Да будет ему в прочитание и в ползу душевную. А кто от братия покусит ся изнесити ю от вишереченую келию не будет ему прощено от Господа Бога и от Пресветую Божию матер и от Светие." - приписка от 1677 г. в Псалтир с последования от 1585 г. в библиотеката на Зографския манастир. Ръкописът е научно обявен в Опис на славянските ръкописи в Зографския манастир в Света гора, том I, 1985 г. Струва си да се припомни за това издание, както и за Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир, 1994 г., в контекста на достигналата френетични висоти всенародна обич към Паисиевата история славянобългарска. Защото не може да се отрече искрената загриженост на много и много хора за Паисиевата чернова, както и за Зографския манастир. По нищо не личи днешната страница от историята на Историята да е свършила. За да има действително полза от тревогата, най-добре е тази тревога да е сведуща.
В резултат на постъпки пред съответните гръцки научни и църковни институции и подписан договор за научен обмен става възможно през 1978 и 1979 г. българска научна група да работи 40 дни в Зограф. Това са: тогава доайенът на българската археография проф. Христо Кодов - основен организатор и двигател на проекта, без време починалия преди три години проф. Божидар Райков, който посвети много от проучванията си на Паисий, и проф. Стефан Кожухаров. В резултат Църковният историко-архивен институт - София, и Патриаршеският институт за патристични проучвания - Солун, издават споменатия опис, включващ подробни научни описания на 59 ръкописа - Библейски книги в Зограф. Идеята е цялата сбирка да се представи с издаването на още два тома.
Смъртта на проф. Кодов, тежкото заболяване на проф. Райков и други обстоятелства налагат да се търси един по-кратък път за цялостно представяне пред научната общественост на славянските ръкописи, съхранявани днес в Зографския манастир. На базата на извършеното картотекиране през 1978-1979 г. на ръкописната сбирка на манастира и с участие на учениците на Кодов и Райков в Народната библиотека се подготвя Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора, 1994 г. Това представлява първото и единствено засега цялостно, макар и кратко, научно представяне на славянската ръкописна колекция на манастира.
Сбирката от славянски ръкописи на Зограф включва около 320 паметника от XI до XIX в. най-вече от български, но и от сръбски, руски, украински и влахомолдовски произход. Времето е нанесло невъзвратими загуби на безценната колекция. Още през 1275 г. по време на съсипването на Зограф от латински банди е унищожена и част от библиотеката. Изготвеният през 1899-1900 г. кратък списък на ръкописите от монах отец Йеринарх позволява да се установят и загубите от последните сто години.
Наред с първообраза на историята на Паисий Хилендарски Зографската българска история и Зографския епархиален поменик, каталогът от 1994 г. обявява, че в Зограф се съхраняват ръкописи с единствения известен препис от XVI в. на житието на св. Наум Охридски; Драганов Миней от XIII в. - пръв сборник на оригиналната българска химнография с нотирани текстове и ранните служби за св. Иван Рилски, св. Петка Търновска, св. Цар Петър, св. св. Кирил и Методий; Служебник на Софроний Врачански от края на XVIII в.; Сборник от монашески поучения от края на XVIII в. със списък на тридесет и шестте български светци и имената на двадесет и шестте Зографски мъченици, избити от латините; Сказание за Св. Гора Атонска от 1785 г., включваща и Зографската "История во кратце о болгарском народе словенском"; препис на Синтагма на Матей Властар от XV в. с текстове за Българската Патриаршия в Охрид Първа Юстиниана.
Авторите на Описа и Каталога Христо Кодов, Божидар Райков, Стефан Кожухаров не се оплакваха от условията за работа в манастир, на свято място със свои закони и в чужда страна. Те са намерили за нужно да отбележат: "С издаването на настоящата книга започва осъществяването на една отдавнашна и важна задача, стояща пред славистиката и българистиката - научното разкриване на славянската ръкописна сбирка на Зографския манастир. Трябва да се подчертае, че това стана възможно в резултат на ползотворното българо-гръцко научно и културно сътрудничество през последните години." Специална благодарност отправят на манастирските братя.
Това е - намерили са подходящия начин да се върши работа и явно е, че такъв съществува. Същият начин, по който от много години сръбските им колеги и сръбският народ успешно се грижат за Хилендарския манастир. Без да са им криви гръцките закони или порядките на Атон, те поддържат Хилендар в прекрасно състояние. Създадени са и всички съвременни условия сръбските учени постоянно да разработват Хилендарските и Атонските старини. По същия този начин на Зограф са отишли като на поклонение и са работили Константин Петкович през миналия век, Стоян Аргиров, Йордан Иванов, установил първообраза на Паисиевата история, Петър Динеков, Иван Дуйчев, П. Ковачев, патриарх Кирил, фотографът и издател Н. Божинов, реставраторът Любен Прашков.
В правилниците на много библиотеки има санкция за тези, които повреждат или откраднат книга - лишаване от читателски права за някакъв срок или завинаги. Дали и за колко време биха могли да санкционират нас. Смущаващо е, че тези, с чиито имена е свързана скандалната медийна канонада около откраднатата Паисиева история, имат претенциите да представят пред нашата общественост и пред Гърция и Атон нашите интереси, да формулират целите на българската научна политика. Още отсега се лансира отговорът на евентуални неуспехи и липсата на резултати - гръцката страна ще пречи, вероятно и Атонските правила на монашеска република ще са виновни... Пак се вади изтърканият шаблон за оскърбената българска добродетел от некоректните съседи. Тази кампания не е позитивна. Тя нито цели, нито е подходящият начин да се провежда успешна научна и културна международна политика. Може би преди да започне второто действие на спектакъла, посветен на откраднатата история, на съдбата на Зограф, на културната и научна политика на България, ще е добре да разделим една от друга Паисиевата история от "Божидар-Димитровите истории".
В България има няколко големи сбирки на стари ръкописи, които са поверени нам. Ако нещо не е наред с тях, няма кого да виним. Да вземем за пример Паисиевата история: в НБКМ са Първият Софрониев или Котленски препис, 1765 г., Кованлъшки препис, 1783 г., Еленски препис, 1784 г., и Преправка на Паисиевата история в Поппунчов сборник, 1796 г.; в ЦИАИ е Самоковски препис от 1771 г., а Рилският препис, 1772 г. - в БАН. Ето я прочее и географията на евентуалната ни загриженост - Националната библиотека, архивите на БАН и на Църковния институт, Рилския манастир и след тях всички други хранилища на ръкописното ни наследство у нас и в чужбина. Когато е поругана някоя от тези институции, поругани са и пазените в нея ръкописи ведно с ранните преписи на Паисиевата история. В България има много преписи и Преправки на Паисиевата история и за жалост за тях и за събратята им далеч невинаги съществуват добри условия на хранение. Неприлично е - примирени или безразлични към това, което става в България, с готовност да се обвиняват другите, да се раздава високомерно акъл; с какви очи претендираме, че ще се справим по-добре, след като собствения си двор не можем да поддържаме в ред. Трябва ли някоя българска светиня да е в чужд прочут музей, да бъде открадната или не дай, Боже, да пострада, та да се сетим за нея. Заплеснати по "Божидар-Димитровите истории", би било редно да се сещаме понякога да питаме и за състоянието и нуждите на нашенските ръкописни сбирки, да се научим да ги обгрижваме. Историята с Паисиевата история би могла да ни подскаже това...
Светлана Иванова