Предизвестености

През изминалата седмица българската телевизия беше най-интересна с онова, което се случи извън нея: изборът на генерален директор и разпадането на "Каналето". Друг е въпросът доколко тези събития сами по себе си бяха вече в състояние да предизвикат любопитство. Още когато излезе списъкът на кандидат-ръководителите, стана кристално ясен и изходът от състезанието. От своя страна забавното предаване бе изчерпало силите си почти от една година. Така двете предизвестени събития, разразили се, според останалите медии, а всъщност кротко развили се в някакво пространство между не-телевизионната и телевизионната кухня (и наситени с много по-слаб темперамент от истински кухненското предаване на Ути Бъчваров) като че ли станаха най-силното доказателство за живеенето на тази медиа. Всъщност твърде отдавна по-скоро вестниците правят българската телевизия, а не тя себе си. Затова когато гледаме "водещите" лица от новини и предавания, ние си представяме техните кухненски взаимоотношения, раздути от пресата до най-малките (верни или измислени) подробности, а не виждаме събитията, описвани, или, все едно, правени от лицата.
Например скоро в някои от вестниците гръмко обявиха какви големи достойнства притежавала "полицейската", така да се каже, рубрика "В акция". Гледам, но по-голяма непохватност дори не искам да си представя. Особено безумни са "инсценировките" с престъпленията и залавянето на извършителите. Но това в някаква степен е дори забавно, защото съвсем скоро, след като се показва убийството на момиче от ромски произход, някакъв следовател обобщава: "Въпреки че жертвата е от малцинствен произход и проституира, престъплението е тежко..." Излиза значи, че българските граждани съвсем не са толкова равни пред законите... Наистина, най-вероятно е този служител на сигурността да е допуснал само неволна грешка в изказването си. Но очевидно тя не е направила впечатление на автора и неговия екип, както на отговорните лица и редакторите. Така несъзнателно потвърждаваме, че съществува у нас общ климат за всички онези обвинения, които понякога (справедливо или не) се отправят във връзка с отношението ни към някои малцинства.
Документалният филм "Интереси под налягане" на Кармелита Тонева, посветен на проблема с газа и излъчен по Канал 1 в неделя, добре илюстрира, как важните неща, които се случват в живота, с неговите различни и разностранни интереси, могат да бъдат лишени от всякакъв интерес на екрана. Филм за подвижни като самия природен газ събития, дори мигновено изпаряващи се, би било добре да притежава поне по-бърз и напрегнат ритъм. Едно такова произведение все пак почти винаги остава в минало време и не можем да искаме да предвиди настоящето, но при всички случаи трябва да търси ритъма на живота. В случая се създаде впечатление за предизвестеност, което отчасти създава интрига само при избора на ръководител, защото той е най-вече ритуал.
Ромео Попилиев